Паля лесно и то много заразително, но само положително. 
От известно време имам здрава цедка и се опитвам да спазвам стриктна хигиена на мислите, чувствата, зрението и слуха.
Настъпи ли ме някой по достойнството, или ако става въпрос за децата ми и родителите ми, минавам кротко като валяк без да има нужда да се паля.
Единствено май се паля до лудост, ако някой ме напсува. Щях да изкормя един калъф, който смачка предницата на колата ми повече за това, че ме напсува, отколкото за останалото. Преди два дни колега изпадна в тъпа тъпня и се изпусна напълно несъзнателно и отнесох една майна. Пребих го с думи и събрах очите на околните. Няма да му проговоря, докато съм в този офис. Макар и трета група, майка ми е инвалид. Точка.
Виж целия пост
От известно време имам здрава цедка и се опитвам да спазвам стриктна хигиена на мислите, чувствата, зрението и слуха.
Настъпи ли ме някой по достойнството, или ако става въпрос за децата ми и родителите ми, минавам кротко като валяк без да има нужда да се паля.
Единствено май се паля до лудост, ако някой ме напсува. Щях да изкормя един калъф, който смачка предницата на колата ми повече за това, че ме напсува, отколкото за останалото. Преди два дни колега изпадна в тъпа тъпня и се изпусна напълно несъзнателно и отнесох една майна. Пребих го с думи и събрах очите на околните. Няма да му проговоря, докато съм в този офис. Макар и трета група, майка ми е инвалид. Точка.
Аз ли съм единствената, която не се пали лесно? Просто не мога да вдигам скандали и да раздавам правосъдие и туй-то. А понякога трябва, просто си е задължително. По-скоро се паля вътрешно, беснея наум , но не мога да си отворя устата..онемявам от безсилие ли, какво ли и аз не знам. Или съм се нагледала на толкова грозни сцени, че не бих искала да съм участник в тях. 
.Но пък и бързо ми минава,трудното е докато ми мине,после съм 