Проблеми малки и големи с нашите деца

Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

406 398
2 568

DarZaMen

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

O.B

# 1 080 12 фев. 2010, 10:47 ч.

Цитат на: маймуна в пт, 12 фев 2010, 10:31

мъж на 22, ще се жени май Mr. Green

АААуууууу САКЪН!!!!!! Ние не даваме .... така му кажи Naughty

(Мира да не се киска Crossing Arms

)

Виж целия пост

Аист

# 1 081 12 фев. 2010, 21:46 ч.

Цитат на: маймуна в пт, 12 фев 2010, 10:31

мъж на 22, ще се жени май Mr. Green

някъде на около 19 се кротна и почна да си глади панталоните и да си лъска обувките.
Иначе сме минали целия репертоар с повтаряне на класа, напускане без диплома (после завърши вечерно), пушене на трева, разправии с полицията, абе всичко...
Не е бягал от къщи, макар че, честно казано, на моменти ми се е искало да избяга #Cussing out

И как се забравя...

Забравя се ...и всичко е добре , като свършва добре Hug

Значи светлинка в тунела има, казваш...Дано не е на влака Mr. Green

Виж целия пост

mts

# 1 082 15 фев. 2010, 15:29 ч.

След Валентинско и Зарезанско - днес срещнах едната от госпожите на малкия(І група в Детската градина).Та тя ми се оплака, че блъснал едно по-малко дете, в резултат на което то си сцепило долната устничка на зъбчетата.Описа ми как го е наказала, как дребния я заплашил, че щом е така няма да учи вече.Наистина като го наблюдавам с други деца- показва някаква агресия, с която не знам как да се справя.Агресия в смисъл, че щом нещо не му хареса-блъска, дърпа за дрехите, понякога хапе.Говоря му непрекъснато- че не се прави така, че боя не оправя нещата, че трябва да се казва като нещо не ти харесва, че проблемите могат да се решат и без удари или ухапрвания.Но може би не съм напипала вярната струна. Моля за съвет и помощ.

Виж целия пост

sislie

# 1 083 15 фев. 2010, 15:56 ч.

Mts, от кога са тия прояви? Има ли връзка с ходенето на градина?

Виж целия пост

mts

# 1 084 21 фев. 2010, 18:14 ч.

Макър и с малко закъснение пиша пак- определено има връзка с градината.Той тръгна на детска ясла на 2 год. и 4 месеца.От там нямаха много оплаквания, но пък започна да си гризе ноктите.Преместих го в детската градина през септември 2009 и оттогава започнаха проблемите.Изобщо не му харесва на новото място и всяка сутрин се обясняваме защо не може да се върне в яслата, а трябва да ходи в "голямата група". Оплаква се и от леличката, а понякога и от госпожите.Няколко пъти разговарях с тях- за бой отричат всичките. Веднъж го бяха наказали да остане сам в мазето на тъмно с "мишките и плъховете", защото не искал да яде.Признаха си с оправданието, че така ще го накарат да се храни. #2gunfire

И така- няколко пъти захапа деца до кръв, на едно му скъса блузата, с няколко се беше бил, едно по- малко го блъснал и то си сцепило устничката.Като разговарям с него / а това става поне час след като го взема от градина-преди това е толкова сърдит, че с него не може да се говори/ има оправдание за всяко деяние- обикновено засегнатото дете нещо му се е опънало- я за играчка, я за нещо друго.От градината започнаха да ми говорят за агресия и за вземане на мерки с най- обвинителния си тон.Малко съм объркана и притеснена.

Виж целия пост

Дзвер

Редовен потребител

# 1 085 21 фев. 2010, 22:11 ч.

====
Два изхода имаш - друга детска или в къщи за известно време.
Дано намериш вярното решение.

Виж целия пост

marrymaroon

# 1 086 22 фев. 2010, 03:14 ч.

и аз мисля, че имаш тия два избора, друга детска и по-скоро вкъщи за известно време. но не мисля, че само промяната е достатъчна. за тази агресия има причина, и тя може да е комплексна, та трябва да потърсите и в детето, и около него, включитено и при себе си. с последното далеч не искам да кажа, че може вие да я провокирате! просто е възможно родителят да пропуска нещо да види или да донаправи, което би помогнало иначе на детето, не сме вездесъщи все пак ...

в тази връзка, попаднах на една книга, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент от д-р Лорънс Шапиро, в която намерих много полезни за мен неща. не казвам съвсем голяма дума, че я чета в момента, но дотук съм много впечатлена. в повечето въпроси се третира възпитанието на по-големи от нашите деца, но мисля, че е добре да се има предвид от най-рано. някои неща са си приложими и за 2-3 годишните.
mts, макар и да не ти даде директно решение на проблема ти, мисля, че би ти била полезна и на теб, поне с някоя друга идея и/или равносметка Simple Smile

http://www.booksbg.org/booksbg/component/remository/Научна/Психология/Как-да-възпитаваме-дете-с-висок-емоционален-коефициент/

ПП сайтът иска регистрация! не мога да пусна по-точен линк, на втора страница в подраздел психология на раздел научна литература е книгата.

Виж целия пост

mts

# 1 087 22 фев. 2010, 09:08 ч.

В интерес на истината и аз съм се замислила за смяна на детската градина.Спира ме единствено това, че детето пак ще трябва да сменя обстановка, деца и т.н.При положение, че още не може да свикне на това място, но все пак говори за приятелчета, се страхувам ако го преместя да не е голям шок за него. Vella M., книгата я изтеглих, благодаря много. Като я прочета ще мога да коментирам. Това от което най- много се страхувам е, че аз нещо пропускам или имам някаква вина.

Виж целия пост

sislie

# 1 088 22 фев. 2010, 09:27 ч.

Mts, ние имаме подобен проблем, но не в такава степен. Харесваме си детската и госпожите, но децата и възрастните, които не са от нашия периметър на познати и приятели са "много дразнещи". И ги бутаме.

Сега, за детската, мисля че не е нормално да ги наказват по начина, по който ти си описала. И в нашата детска ги наказват, но просто настрани, отделени от другите деца, да си помислят малко. Даже госпожите ми докладват всеки ден ако е имало проблем и как точно са постъпили. Слава богу в градината нямаме чести случаи на непослушание.

Нещото, което правя е да й обяснявам как леличките, чичковците и малките деца (защото те основно я дразнят) са много добрички и ние ги обичаме, и защото са малки трябва да им помагаме и да ги пазим. Мисля, че има ефект, защото когато излизаме двете на разходка или по магазините, вече не бутаме непознатите и не подхождаме с "омраза" към тях. Постепенно този период отминава. Но...бях си решила, ако това й поведение не се промени или се задълбочи да потърся помощ от психолог. Може би и аз пропускам нещо или не съм достатъчно търпелива, за това според мен е удачно да се потърси професионална помощ. Ако родителя не може да се справи сам.

Успех, дано скоро премине този труден период. Зная колко е неприятно.

Виж целия пост

Форест Гъмп

Редовен потребител

# 1 089 22 фев. 2010, 09:46 ч.

Mts, аз настръхнах като прочетох това:

Цитат на: mts в нд, 21 фев 2010, 18:14

Веднъж го бяха наказали да остане сам в мазето на тъмно с "мишките и плъховете", защото не искал да яде. Признаха си с оправданието, че така ще го накарат да се храни.

Не знам как на някой може да му хрумне да си прави такива експерименти с дете на 3 години. На твое място бих снела доверието си от хора способни на това и бих преместила детето си поне в друга група.

За протокола - затваряли са ме на тъмно в килера в къщи (апартамент без мишки) след една голяма беля. Бях на 7 години. И досега помня как се бях парализирала от ужас и не смеех да мръдна. Дълго след това сънувах кошмари.

А детето ти държи ли се агресивно и когато е с теб сред други деца? Няма как да не го провокират деца и по градинките и на улицата. Ако е така - опитай се да го наблюдаваш какво точно го дразни, какво "отключва" агресията и тогава реагирай с обяснянията.

Виж целия пост

маймуна

# 1 090 22 фев. 2010, 15:10 ч.

Цитат на: Gankata в пн, 22 фев 2010, 09:46

Mts, аз настръхнах като прочетох това:

Цитат на: mts в нд, 21 фев 2010, 18:14

още вчера исках да напи ша нещо подобно.Това си е чиста проба насилие.

Виж целия пост

Lindt

Потребител

# 1 091 22 фев. 2010, 16:00 ч.

Цитат на: mts в пн, 22 фев 2010, 09:08

Това от което най- много се страхувам е, че аз нещо пропускам или имам някаква вина.

Според мен, главното което изпускаш е, че като родители сте отговорни за средата в която пребивава детето ви, не само във вашия дом, а и извън него. Още повече че то прекарва в детската градина повече време отколкото в къщи. Нима не е най-важно в каква атмосфера и с какви хора прекарва детето ви цял ден, във възраст в която се поставят основите на поведенческите модели и светоусещането му?

Затваряне в мазето... принуда да се храни... това е насилие и вероятно е само върха на айсберга. Хора способни да затворят само дете на тъмно, вероятно използват и мого други методи свързани със заплахи и унижение. Агресията поражда агресия. Когато дете расте в такава атмосфера, то няма особен избор освен да се идентифицира с жертвата и да приеме, това за нормално или че то е лошо и виновно и напълно заслужава това отношение или да се идентифицира с агресора (като във вашият случай) и на свой ред да се държи агресивно с деца които оценява като по-слаби от него. Просто това е неговия механизъм да се справи със ситуацията. Ако не вземете мерки, обаче това може да стане модел на поведение и да имате огромни проблеми в бъдеще.

Това, което описва Сисли е до голяма степен "нормална" част от развитието на децата. Не всички разбира се, но някои деца в началото на своя социален опит и преди да имат възможност да се аргументират вербално, преминават през такава "физическа форма на комуникация" Тя обаче рядко води до реално нараняване на опонента.
Хапането до кръв, обече не може да бъде причислено към тази "норма".

Не му позволявайте да оправдава тези свои действия, както и вие не се оправдавайте с липсата на избор или с притеснения как ще се адаптира на ново място. Имате много по-голям проблем от този с адаптацията.

Успех ви желая!

Виж целия пост

sislie

# 1 092 22 фев. 2010, 16:47 ч.

Ох, Линд, дано да е "нормална" част от социализацията, обаче си е голям проблем. Ужасно е да се чувстваш безсилен да помогнеш на детето си да преодолее тоя гняв. И все още не сме напълно преминали през този период, все съм нащрек да не се впусне към някое по-малко дете, защото не знам как ще реагира. Напоследък нямаме такива прояви, но все още се опасявам да я водя по детски кътове, че може да стане страшно. Много е бойна, а по принцип е нежна, състрадателна, щедра. От къде дойдоха тия избухвания, не знам.

Виж целия пост

Форест Гъмп

Редовен потребител

# 1 093 22 фев. 2010, 17:35 ч.

Сисли, това което описваш много ми напомня на реакциите на Ваньо около година след като беше при нас. При него се дължеше на болезнена ревност, че мога да говоря (аз или баба му, които го водехме по градинките) с друг човек, или дете без той да е основна тема на разговора или център на внимание. Направо ми хващаше главата и я въртеше към него или избутваше другия човек. Правил го е в магазин - ако тръгна да избирам нещо и се заговоря с продавачката, в градинката със случайни познати. ако пък не дай си Боже тръгнех да обръщам внимание на друго дете ставаше почти революция.

Лека-полека, с много приказки, с много гушкане се увери за него си че аз съм си негова на когото и да обръщам внимание от време на време. А и с порастването започна да има все повече потребност да общува с други деца по градинките и вече е склонен да ме "отстъпва" временно на всеки, с когото ми е интересно на мен пък да общувам.

Албена се появи в семейството ни като второ дете, навсякъде е заедно с батко си и проблеми този род с нея не сме имали.

Виж целия пост

sislie

# 1 094 23 фев. 2010, 09:26 ч.

Ганката, благодаря за споделенито, в определена степет ме успокои. Почти същото е, което описваш и се появи около година след като се събрахме.

Продължавам с приказките, пък за гушкането....То не се гушкаме само като спи, като готвя нещо или като чистя. През останалото време все ми е отвисена на врата и все се гушкаме, целуваме, шоптим си в ушетата колко се обичаме.. Може би защото сме изключително и предимно двете, изпитва подобно чувство за собственост върху мама, от скоро и върху групата в градинката и госпожите.... Надявам се с времето и усилията от моя страна да преминем и през това изпитание Simple Smile

Виж целия пост

Препоръчани теми

Осиновяне на бебе

9 857
10

Осиновители

Февруарчета 2024 - Тема 4

46 125
754

С термин февруари

Виза Д за американец. Моля за помощ!

17 907
18

Родители в Америка