Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 509
  • 2 568
# 1 185
Здравейте момичета днес съм на ръба на отчаянието .Аз съм лош родител и не разбирам детето си .


Сали, спокойно мила. Аз така се чувствах не половин година, а може би цяла. В тази първа година дори веднъж го плеснах и досега го помня. Моят е добър и палав - "Игрив съм, мамо, нали знаеш" – това е неговата ласкава версия за себе си. Такъв беше, такъв е и сега - вече на 7-годишен.
Понякога ме вбесява до лудост, но го обожавам и да си призная най-често са ми понятни палавостите му, особено ако поема дъх и не избухна. Но това идва също с времето, най-често.
От това, което разбрах по написаното и което мога да споделя като опит. Първо, дай си сметка, че и ти преминаваш през адаптация. Не се отчайвай от себе си и не прави прибързани изводи за вашата връзка. Дай време и на него и на себе си.
Моят не обичаше да се гушка - аз бях съществото, което го пренася по-бързо от някъде до някъде. Ела да видиш сега - "мамо, отдавна не сме се гушкали и целували" (е, преди пет минути го мачках Laughing)...
Не го притискай, като не иска да се гушка не го гушкай, ще дойде и това време.
Мисля, че много бързате и с памперсите, и с говоренето, и с всичко… Спокойно и търпеливо, спокойно и търпеливо просто му бъди в помощ и се опитай да го радваш, да откриеш кога е уморен и върши глупости, кога му се пие водичка, какво го разсмива… И говори, говори, говори..., че ръчичката не трябва да щипе, а да гали, показваш…

Ще те усети момчето, не се тревожи и помни, че всичко наоколо все още го превъзбужда и че той чувства твоята умора и нервност.  Ще го усетиш и ти.

И още нещо, ако можеш давай си почивка за по час през деня (когато спи например), дори да вършиш нещо – не бързай.
За статистиката - махнахме дневния памперс на 2,5, нощния -  на 3,5
Виж целия пост
# 1 186
Сали, съчувствам ти. Слушай момичетата с опит Simple Smile между другото, той откога е на градина? защото с градината имате много малко съвместно време ... а просто трябва да свикнете едни с друг, и ти, и той. времето след градина до лягане и събота и неделя е много малко детето да се отпусне с теб и да смени режима.
според мен, спри да го караш да прави каквото и да е, да говори, да ходи в гърне ... просто обирай луфтовете да не стане сакатлък и прекарвайте време заедно. и дишай. ще те изпитва, ще те пробва, накрая ще се кротне в теб.
моята мене ме прави луда постоянно, всички други слуша, а без мен не може, пък като сме заедно е пълна програма изпитания, вън и вътре.

за памперса. пробвам я от година, да не се бях хабила. стана си естествено и доброволно ей сега, на 3 г и месец. последните 3-4 седмици нямаме нито един фал и вече го броя за окончателно. миналата седмица прочетох в едно списание, че било абсолютно безсмислено да се опитва докато трае бебешкия пубертет, или преди това, ако детето е готово, или след това ...
според мен, времето на адаптация на детето в новото семейство е също такъв стрес, който би затруднил промяната и травмирал детето.
ние сме акали навсякъде, ама буквално. при нея мястото няма значение, с памперс или не, има значение аз там ли съм. без мен никъде не ака, нито в градина, нито с баща си. та съм сменяла тежките памперси при невероятни условия ... ама какво да правиш, то не зависи от тях, това волево не се контролира, аз не мога, та те, та аз съм щастлива, че въобще се случва Wink

на мен новият проблем ми е, че детето, което иначе ходи от година в градината и й свикна, и й харесва, и обективно там е супер, от две седмици не ще да ходи и жално ме моли да остане вкъщи с мен. казва, че е тъжна за мене, това сутрин, но и следобед като първа реплика като я взема ... голяма драма е. в градината нищо не се е променило, е, правят ремонт и малко размествания има, но още са си в старата занималня. учителката е същата, децата са същите, няма данни от нея и от учителката за конфликти ... не знам какво става ...  учителката й твърди, че там е весела, бързо й минава сутрешната тъга от раздялата, участва в игрите, слуша ... а на мене ми се къса сърцето като я водя и не знам как да постъпя, да й спретна ли малка ваканция някак, макар че точно сега просто няма как или да упорствам ... мислех си, че може и езика да е пречка, тя много проговори на бг, а на френски не може да се изразява в същата степен, а вече има нужда от по-сериозна комуникация ... но пък ги разбира и видимо общува с децата там, а и вкъщи чуждия език няма да научи и проблемът би се задълбочил ...
Виж целия пост
# 1 187
Абе стига с тези памперси, бе хора, моят големият заряза памперсите едва през септември. Ми нищо не му стана. Да не мислите, че е по-добре като седнете на масата и хапвате сладко-сладко и ви кажат: "Мамо, пишка ми се, мамо, ака ми се". Ставаш, ходиш за гърнето или го вдигаш да седне на тоалетната чиния и ти се отщяло да се храниш.

Надин, какъв ви беше проблемът с пениса? Големият имаше частична фимоза и редовно се възпаляваше и накрая го заведохме на уролог, забели го, правихме компреси със студен риванол и бани със смрадлика няколко дни, после баща му го научи как да си мие пениса и вече две години нямаме никакви проблеми. Бебето също се роди с частична фимоза и аз реших да не го забелвам, защото вече не се правело така и сега е с пълна фимоза. Кожичката е напълно слепнала вече. Другата седмица на консултацията ще говоря с докторката да видим да го заведем да го забелят. И той да се възпалява и да става както при брат му нямам желание.

Сали, много бързаш с детето. Аз не го гушках моето три месеца. Не го насилвах. Приспивахме се аз на земята, седнала до краката му, с глава на леглото. Не ме пускаше да излизам от стаята, но и не ми даваше да легна до него. Не бързай, успокой се, цялото време на света е пред вас.

Вела, големият всяка сутрин се опитва да прави пазарлъци да не ходи на градина. Май при всички деца е така.

Ох, още нещо щях да пиша, но като се сетя ще се включа пак.
Виж целия пост
# 1 188
Докато го притискаш, той ще ти се противопоставя. Докато ти не го приемеш, и той няма да те приеме.

Ето го ключът от бараката! HugКолко мъдрост е събрала Фокси само в две изречения!
Виж целия пост
# 1 189
Ех момичета толкова леко ми става като си попиша с вас .Малкия го водих на хирург за пишката той кръцна кожичката с ножичка и го мазах една седмица с Дефламол беше се понадуло малко но мина .
Виж целия пост
# 1 190
Вашите деца повтарят ли едно нещо по сто пъти, дори и да са получили отговор? Като зададе въпрос, му отговаряме и веднага след това той пак пита. И така по цял ден. Да не говорим, че не слуша като му се говори и се стига до следния разговор:
Баща му: Сопол ли имаш?
Бобо: Не.
Баща му: А защо подсмърчаш тогава?
Бобо: Защото имам сопол.
Виж целия пост
# 1 191
Уморихте ме с тези памперси, стана ми едно носталгично и мило Laughing
Оставете децата на мира, бе хора! Гледайте сега по абитурентските балове,  да не би да е останал някой с памперс случайно?
Съвет: лятото сваляте всичко и ако са готови, за ден-два са забравили памперса. Ако не са готови, забравете вие за свалянето.
 
Сали,
и другите са ти казали: дишай най-напред! 5 месеца са страшно малко време за каквото и да е!
Дано не прозвучи остро, но ако очакваш детето да проявява разбиране и съчувствие, няма да дочакаш. Тепърва има да проявява характер и да се променя.
На моя малкия му трябваше месец, преди да се осмели да се гушне, хем беше много малък. Обаче онзи ден пет души се изредиха да ми казват колко приличал на мене Shocked
Виж целия пост
# 1 192
Кудку,  Joy

Ми това е много често при нас, особено ако въпросите са неинтересни: има ли сополи?..., имаха ли плуване в детската?,... изми ли си зъбките?...
Виж ако кажа дори тихо: "Я, каква лимузина минава долу!" - през стаята преминава мълния и се залепва на прозореца  Simple Smile

По сто пъти ми е задавал един и същи въпрос най-често, когато не отговорът го е интересувал, а да привлече вниманието ми. Така да се каже - намира тема за разговор. Но се е случвало според мен и просто да не помни, особено ако е обяснение на някаква дума, която не съм дала образно, така че да си я представи...

И определено прави се, че не ме слуша, когато трябва да направи нещо, а не му се иска. Но и в такива случаи може и да не се "прави", а просто да не ме чува newsm78, отхвърля думите още на подсъзнателно ниво Wink

Ще спра до тук с нюансите, че цяла дисертация мога вече да напиша по темата Mr. Green
Виж целия пост
# 1 193
хе, и при нас така, често Simple Smile Мама Ира, чудна класификация!

а по повод диалога на Кудку, ваште лъжат ли? то не че е точно лъжа, толкова плитки са тия лъжи, че на мен ми става смешно, ама ... примерно вчера докато бяха на разходка открих, че ми е намацала с червена водна боичка новобоядисаните стени в кухнята, като се върнаха, вече спокойна, подхващам разговор "абе тука видях една беля, стените са намацани с червено ...", получавам светкавичен отговор "не съм аз", "хм, ми кой ли е рисувал с водни бои по стената ей тука?!" - "ами, тате" (който се блещи, втрещен от отговора, на два метра зад нея, но тя не го вижда) ...
Виж целия пост
# 1 194
Така, така... А при нас са двама с богати фантазии и всеки не е натискал копчето, което мама и тате са казали да не се натиска (пресен пример отпреди 5 минути).

Ако говорим за нещо което трябва да направят обикновено се симулира влошен до пълна загуба слух. Това за отхвърлянето на подсъзнателно ниво не съм го обмисляла досега. Но някак си много бързо действа подсъзнанието ако се вметне дори и една дума за нещо което ни интересува. Пример: след неколкократно повтаряне да се премести едно автомобилче от пътя ми за да мога да мина и никаква чуваемост се обръщам да попитам татко им прибра ли шоколада в хладилника и двамата веднага скачат и питат какъв е шоколадът.

Колкото до един и същ въпрос по няколко пъти - за да се поддържа постоянен разговор е, поне при мен и сина ми. Понякога точно това е много изморително и изнервящо - непрекъснато трябва нещо да обяснявам, да повтарям и потретям и си губя мисълта за всичко друго, забравям сто неща да направя навреме, а каквото правя - леле мале като резултат излиза. И като обясня пет път едно и също следва: "Чакай пък сега аз да ти кажа..." - демек да покаже че е разбрал... и пак всичко отначало.
Виж целия пост
# 1 195
Олекна ми, че ми е съвсем в ред детето. Ние с баща му сериозно се бяхме притеснили, особено за повтарянето на въпросите. Като латерна е направо.

А снощи му казвам не пъхай на бебето ръцете в устата му, каза "Добре" и му хвана ръцете и му ги напъха в устата.

Лошото е, че да си сдържим нервите и да не повишим глас е почти невъзможно.
Виж целия пост
# 1 196

А снощи му казвам не пъхай на бебето ръцете в устата му, каза "Добре" и му хвана ръцете и му ги напъха в устата.

Явно "не"-то се пропуска. Grinning
Пробвай вместо това да кажеш - сложи ръцете на бебето до тялото му(или на корема , на чаршава ..) и пиши как действа  Wink
Виж целия пост
# 1 197
... Лошото е, че да си сдържим нервите и да не повишим глас е почти невъзможно.

това с повтарянето може да е доста досадно на моменти. както и други неща, които са си нормални и сигурно полезни да се случат с оглед развитието на детето, ама и ние сме хора ...  аз затова упорито си нося пръстена от хематит вече три седмици и почвам да си мисля, че верно работи ... чекнете си сами какво казва чичо гугъл за "хематит" и "стрес", че да не правя реклами ...
Виж целия пост
# 1 198
Има теория, според която децата не чуват не-то - т.е. ти казваш - не пъхай ръцете на бебето в устата, а той чува - пъхай ръцете на бебето в устата. Склонна съм да повярвам, че е истина - от опит де.

Моите още са кротки - кой направи белята - големия - Дара, малкото - аз  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 199
Има теория, според която децата не чуват не-то - т.е. ти казваш - не пъхай ръцете на бебето в устата, а той чува - пъхай ръцете на бебето в устата. Склонна съм да повярвам, че е истина - от опит де.

Моите още са кротки - кой направи белята - големия - Дара, малкото - аз  Mr. Green

Напълно вярвам на тази теория, с едно допълнение, че се отнася не само за деца, а и за възрастни : Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия