Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 554
  • 2 568
# 1 230
Това, което искам да кажа е, че е необходима промяна в цялостната работа между институциите и осиновителите, когато те изберат да осиновят дадено дете. Писала съм го и друг път - би трябвало психолога на дома да се запознае точно с това дете, след което да проведе поне една среща с осиновителите, на която да ги насочи - какви проблеми има точно това дете, как да реагират на различните хм... странности в поведението му и т.н. така че заедно да направим адаптацията на детето и семейството по-лесна  Peace
Напълно съм съгласна с теб! В домът в който работех имаше пълна приемственост между психолог и осиновители, но друг е въпросът че много малко от тях искаха катава консултация и информация. Навсякъде се работи по различен начин. Но това което мисля аз е че трябва да вземем примера на "нормалните " срани, а именно децата да бъдат настанявани в институция за много кратко време и в краен случай, добре би било социалните служби още от родилния дом да са задействали процедурата по осиновяване. Много деца са осъдени да прекарат детството си по домеве само защото нямат подписана декларация, а същевременно не са потърсени с месеци и с години от биологичните си родители.
Виж целия пост
# 1 231
За съжаление моето мнение е, че много деца са осъдени да живеят по домовете, защото не са чисти българчета, но това е друга работа...

А относно консултацията с психолог в дома - обикновено осиновяването се случва бързо - месец минава горе-долу между първата среща и взимането на детето. Родителите обикновено са в шах - най-накрая имат дете, най-малкото което мислят е, че детето ще има някакви проблеми и дефиците. Това го установяват когато вече са в къщи. Така че би било добре инициативата да идва от съответния психолог, а не от родителите - те са толкова шашнати, че едва ли се сещат точно за това. Peace
Виж целия пост
# 1 232
Фокси, аз и толкова не разбрах. И дълбоко се съмнявам, че социалния работник (щото психолог така и не видях) познаваше детето ми и имаше какво да ми разкаже за него. Срещнах се само с една лекарка и толкоз.

Именно липсата на индивидуално отношение към всяко дете е основния проблем и ние добре го знаем.
Иначе, Мери, благодаря за съпричастността и доброто намерение. Почти всичко, което си сподулила ни е известно, тъй като имаме опит и сме чели достатъчно. Твоите съвети биха помогнали на хора, които тепърва тръгват по нашия път, да се подготвят поне теоретично, за това което ги очаква. Но теорията е едно, а практиката друго. Както една много добра психоложка, с която се консултирах, ме посъветва "Виждам, че си чела доста и си наясно с всичко. Съветвам те да забравиш, какво си чела и при появата на проблем, да се доверяваш повече на интуицията си и да го правиш по-спонтанно, защото ти най-добре познаваш детето си и неговите особеностти. Отхвърли от раменете си част от свръхчовешката отговорност, която сама си си сложила там, за да можеш да се зарадваш истински на детето си." Така че не е лошо от време на време просто да се радваме на децата си без да теоретизираме излишно Peace  От друга страна, само с ядене не става и акъл се иска Laughing
Виж целия пост
# 1 233
Всичко е точно така, както казвате. Взех участие в темата именно вие мамите с повече опит и ние работещите с деца отглеждани в институция да бъдем поне мъничко в помощ на тези на които им предстои да изминат дългия път докато нещата си дойдат на мястото. Далече съм от мисълта да ви затрупвам с теория, споделям само това, което съм отчела като пресечна точка между теорията и практиката. Навсякъде се работи различно и всеки сам отговаря за себе си, но там където аз съм работила мога с чиста съвест да кажа, че познавахме всяко дете индидивуално и му знаехме историята преди раждането, проследавахме пътя му до след осиновяването. Опитвам се да си спомня, но не мисля че имам случай в който осиновителите да са потърсили съвет от социалния педагог или психолог в дома преди или след осиновяването, инициативата е била предимно едностранна, вероятно хората са едновременно объркани и щастливи и предпочитат всяка минутка да прекарат предимно с детето си...Основното е индивидуалността на детето и вашата интуиция, тя няма да ви подведе, защото вие сте истинските родители на децата си и ги познавате много повече от биологичните им родители. Не можах да прочета всички теми, не попаднах на въпроса трябва ли да се каже на детето, че е осиновено, как и кога, можем да поговорим и за това. Ще се радвам, ако мога да бъда полезна. Лек и спорен ден на всички!
Виж целия пост
# 1 234
Мери  Hug Искрено се надявам повечето хора да са така всеотдайни и съпричастни в работата си като теб.
Виж целия пост
# 1 235
Не можах да прочета всички теми, не попаднах на въпроса трябва ли да се каже на детето, че е осиновено, как и кога, можем да поговорим и за това. Ще се радвам, ако мога да бъда полезна. Лек и спорен ден на всички!
Ами аз като стар форумец  Wink, ще ти кажа, че тук общоприетото мнение е, че на детето трябва да се каже, че е осиновено.
Естествено това е всеобщото споделено мнение - все пак това е форум, виртуално пространство, така че какво прави всеки у дома не е ясно.
Виж целия пост
# 1 236
Благодаря Мери дано има повече хора като теб .Но сега да разкажа нещо и аз -Така когато отидохме за първи път да видим малкия той беше болен и хъркащ с една дума едвам дишаше .Попитах ги от какво е това хъркане и ми беше казано, че СИГОРНО е от трета сливица но не се знаело дали е така .Аз пойзках да бъде прегледан от лекар и беше извикана Госпожата надута -Тя го прегледа и сопнато ми отговори, че било от сополите това хъркане и щели да му изпишат капки .Но така и до самото му изписване малкия не се беше оправил .Сега слава бого с нашите грижи е добре .Но не ме е яд на персонала защото работеха в намален състав а на тая тъпа лекарка ,която е полагала клетва .Винаги съм си мислила колкото и грозно да прозвучи, че биологичните родители на изоставените деца не трябва да им се дават права .Така по-бързо една част от децата ще бъде осиновявани .Ние чакахме 1г и нещо да ни бъде написан доклада после месеци да осиновим но дочакахме .Малко объркано го написах но ме няма много с писането.
Виж целия пост
# 1 237
Разбира се и аз съм За това на детето да се каже, че е осиновено и според мен е добре това да стане постепенно още в предучилищна възраст под приказна форма и в подходящото време да се обясни на детето истината, така семейството не е зависимо от "доброжелатели", всичко е поставено на основата на искрените отношения и доверие, всички са спокойни. Винаги съм се възхищавала на чужденците осиновили дете от нашия дом, когато след 16 или 18 г. водят детето си в дома за да види от къде е взето, водят го и в родния му град или село и т.н. Познавам и много българи, които си живеят спокойно, защото децата им знаят истината. Скоро един баща търсеше помощ, съседка беше казала на 14 годишния му син, че е осиновен, детето беше получило тази новина в най- неподходящата възраст, в най- неподходящото време и от най- неподходящия човек, съответно беше се отрекло от хората които са го отгледали, беше изпаднало в дълбока агресия. Бащата искаше да ме убеди, че на децата не трябва да се казва че са осиновени, съжаляваше че преди години не се е изселил не само от града, но и от държавата. Той не разбираше, че проблемът нямаше да се разреши с бягство от действителността и с лъжа, не разбираше че проблемът не е в това, че детето е научило истината, а е в това че я беше научило в неподходящото време и място без да е подготвено за това.
Тук има нещо полезно по темата.
sali69, некомпетентни лекари, социални работници, педагози или психолози има много, не искам никого да съдя, нека всеки сам отговаря пред себе си, защото мисля че ако един човек е решил да работи в дом трябва да го прави от сърце, а не да си отчете работното време. Нашата общност отдавна се мъчи да направи нещо по въпроса, родители изоставили детето си да се третират като престъпници и да ги грози наказателна отговорност. Знаете, че на запад ако някой си изостави кучето следва съд, а тук става дума за дете. Тези хора трябва да бъдат лишени от всякакви права, а реално те се ползват с повече права от самите деца. Би следвало не след 6 мес., а след 1 месец, ако едно дете е непотърсено веднага да се дава за осиновяване, а службите да действат бързо и в полза на детето. Що се отнася до неосиновените деца от ромски произход темата е дълга...Много ми е приятно във вашата компания, радвам се че мога да споделя това което ме е тревожило именно с хора като вас, които знаят за какво става дума. В предпоследния по- горе даден линк от мен, една майка споделя проблемите и начина по който се е справила след като е осиновила дете, мисля че написаното е много полезно за тези на които им предстои да минат по този път.  
Виж целия пост
# 1 238
ние тази мама и детето, така да се каже, ги познаваме Wink

и аз се радвам, че човек като Мери се появи насам ... вярно, че всеки си носи отговорността как работи, но все има някакви стандарти, защото не може да се разчита само на висок личен морал и широко сърце ... факт е, че Мери е първият човек от "кухнята", изключвам Теди, който се е включил тук, за всичките тези години от както съществува тоя форум.

а за търсенето на професионална помощ, ами, знаете ли, това предполага осъзнаването, че е налице някакъв проблем. много често хората не разбират въобще, че имат проблем или поне не достатъчно навреме. затова би било по-добре, ако специалистите са активната страна. случаят с бащата и детето, разбрало в неподходящ момент за осиновяването си, илюстрира точно това.
всъщност този форум в голяма степен повишава чувствителността за евентуални проблеми, като в същото време на принципа на взаимопомощта помага за решаването им, поне отчасти, де, поне насочва ... и въпреки, че тук пишат вероятно много малка част от осиновителите, дано повече четат Simple Smile
Виж целия пост
# 1 239
Vella M.и на мен ми прави впечатление, че хора от кухнята почти не се включват в подобни форуми, напълно те подкрепям в това, че често родителите не осъзнават, че има проблем, съответно не търсят помощ, късат връзка и със специалистите в дома. Ситуацията е много деликатна. Веднъж една чужденка беше довела 10-годишното си дете- момиче, да посети дома. Самата тя беше много щастлива от детето което има, всички ахнаха колко е пораснало и колко добре изглежда. Да детето беше пораснало, но то не говореше на никакъв език, постоянно беше в движение  и за миг не ангажира с нищо вниманието си, все още приемаше пасирана храна и заспиваше с палец в устата. Е проблем има, но никой не искаше да го види или просто никой не го осъзнаваше, никой не намираше за нужно да потърси помощ и в този случай и аз самата не знаех какво да направя. Разбираемо е, ако човек няма познания много е възможно да не може да разбере, че има проблем или да не иска да го види, докато един специалист веднага би забелязал...И все пак в домовете трябва да работят сърцати хора и да има приемственост между домът и новото семейство на детето.
Виж целия пост
# 1 240
ние тази мама и детето, така да се каже, ги познаваме Wink
Аз като един истински пернишки реотан, моля за ник-а на мамата  Praynig

ПП Може и на лични
Виж целия пост
# 1 241
ние тази мама и детето, така да се каже, ги познаваме Wink
Аз като един истински пернишки реотан, моля за ник-а на мамата  Praynig

ПП Може и на лични

и аз така  newsm78
Виж целия пост
# 1 242
стига, бе, ей този линк има предвид Мери - http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=154, пише коя е мамата, пише и че ги няма другите истории Simple Smile
Фуси навремето беше питала може ли да ги постне в зачатие, а от осиновяване директно си ги бяха копнали и те ...

ако моето се зарови продължително в пясъка, аз ще дам банкет, предпочитам го пред катерене по катерушките и тичане от единия до другия край на парка ...
Виж целия пост
# 1 243
аааааааа загрях  Mr. Green, ама аз до този линк изобщо не стигнах  Wink

Апропо не го харесвам този сайт и това си е
Виж целия пост
# 1 244
не ми напомняйте .... че пак ми загорчава... от една година ги моля да махнат мои снимки и статии - нищо братче
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия