Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 609
  • 2 568
# 1 545
Lindt, радвам се за вас и това , че сте минали във временно затишие Twisted Evil ( това го казвам , защото трябва да поддържам имиджа си на злобарка и очакваща най - лошото за маите и децата тук Wink)
Винаги има такива периоди.... , както и другите, знаеш го.Къде по-дълги , къде по-кратки. Важното е , че идват покоят и мирът най-накрая. Hug
Виж целия пост
# 1 546
Благодаря, момичета  Hug

Сисли, два въпроса имам и по-късно ще се опитам да намеря време да потеоритизирам  Grinning
Освен, че не те слуша има ли случаи в които те отблъскав - "не те искам" или се затваря и не те допуска до себе си?
Има ли някой около вас - роднина, учител, треньор който да слуша особено много.
Виж целия пост
# 1 547
Линдт, тя много ме иска, именно защото при мен явно вървят нейните номера. лошото е, че нито с добро, нито с лошо става. Не мога да я накажа, защото изобщо не й пука, че я наказвам. Просто има дни, в които нямам абсолютно никакво влияние върху поведението й.
Няма специален човек, който особено да слуша. Слуша всички освен мен. И друг не й трябва, с мен живота си живее, прави каквото иска. Единственото нещо, което я стряска е, че ще й се разсърдя и няма да й обръщам вниманието, ама и то е до време. Мога ли вечно да съм й сърдита.
Виж целия пост
# 1 548
Сисли,
и аз да питам: това за абсолютно всичко ли се отнася или само за определени неща, например оправяне на играчки, миене на зъби и тям подобни?
Ти като заплашваш, че ще се разсърдиш, правиш ли го наистина?
Знам, че няма да те успокоя, ако ти кажа, че ще мине след десетина години  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 549
За абсолютно всичко, маймуна! Зъбите мием с удоволствие, играчките не събираме (мама ги оправя), просто иска да прави каквото и когато тя реши. Те такъв характер не бях срещала.
Сърдя се, не й обръщам внимание, тя циври та се къса, клетви ми дава, че няма да прави повече така, и после пак отначало...
Виж целия пост
# 1 550
Ооо, имам идея, Сисли, имам, имам!  Mr. Green
Възраст+темперамент+характерче.  Wink
3 години и нещо, почти 4, нали? Защото така. Прави са децата, това е отговорът. Пробвай някой път след напоителни обяснения и ти да й кажеш същото, когато ти поиска някое лакомство, играчка и т.н. Ама с усмивка и пояснения след това: виждаш ли колко е хубаво да ти отговарят така? Бе... не очаквай чудеса, но понякога има миг ефект.
Со кротко и со благо. И чат-пат со кютек, ама... кютека да не се разбира много буквално, макар че понякога как ми идеее!  Laughing

Бях пропуснала една важна част от дискутираната книжка на Верие, но пък колкото пъти я хвана, толкова пъти откривам нови неща. Това, защото явно съвпада с нещо ново у дома, инак то си е било винаги там, ама като не ти е на дневен ред...

Сещате ли се за частта с няколко осиновени дечица в едно семейство? Как винаги едното е пасивното, послушното - поне видимо, а другото е екстроверт, бунтар, агресор? Simple Smile Трябва да изровя откъса, за да не цитирам по памет.
Ей така е и при нас.
Но, ако трябва да бъда честна, сякаш предпочитам бунтарската натура, тази която вади всичко навън. Някак е по-шумно и физически натоварващо, но и минава така, като пролетна буря.
Другото е... ох. Просто ох. Тема за много дълъг разговор е. Но "хуните" са слаба ракия, вервай ми.  Wink А и все някога ще отмине.
Виж целия пост
# 1 551
Проблеми нямаме.
Но пиша ...

  202uu
разплаках се, докато те четях! така се радвам за вас!

по проблема на Сисли, съжалявам, че трябва да го кажа, но при нас в голяма степен помага обстоятелството, че сме двама и го играем доброто и лошото ченге. лошо в смисъл по-строг, по-лошо гледа, абе, гласът му е по-друг, не че я бие и не че не я глези и в излишък, според мен. признавам си, че когато съм сама, ако е много дебела работата, си позволявам да използвам таткото за сплашване.

иначе, при мен (щото процентно аз обективно съм повече време с нея) при мен работи редуване на ситуациите - отстъпчивост, твърдост. като всеки път обяснявам разликата. и в резултат тя различава ситуациите и знае кога не е фатално да ми се качи на главата и кога трябва да се стегне на мига. не че не трябва да настоя, с повишен тон често, да се стегне. плюс, че се опитвам да я правя партньор, да ми помогне, представям й, че нещата зависят от нея много - това за ситуациите, когато просто трябва да се действа и трябва да се съгласи бързо с мен, а не ще и не ще. чувства се важна и голяма и си сменя позицията и поведението.

слава богу, постепенно става все по-управляема и отговорна, с поумняването Simple Smile

но ти съчувствам, знам какво е, аз съм малко "мека мара" на моменти, а тя не е  от кротките.
Виж целия пост
# 1 552
Сисли, два въпроса имам и по-късно ще се опитам да намеря време да потеоритизирам  Grinning
Освен, че не те слуша има ли случаи в които те отблъскав - "не те искам" или се затваря и не те допуска до себе си?
Има ли някой около вас - роднина, учител, треньор който да слуша особено много.

Така
Отвъд характера, темперамента, и етапите на растежа, не че не са важни и не са причина за подобни проблеми, но освен това
Семейните системи имат два основни компонента, чието разбъркване или нарушен баланс водят до проблеми подобни на описания от теб. Първият е близостта и дистанцията и най-вече баланса между тях, който разбира се не е константа. Твърде голямата дистанция между членовете на семейството води до лесно видими неща - студенина в отношенията, деца подложени на постоянна емоционална депривация...
Прекалено голямата близост води до размиване на границите на личностите в семейството, до нарушаване на чуждите граници, а това поражда тревога у индивида, усещане че се разтваря в другия, че се разпада  или че някой нахлува в него и това се преживява като насилствено ...
Другия компонент е йерархията - кой взема решенията и съответно кой носи отговорността. И там понякога стават размествания, които не са добри за никой.

Когато близоста е прекомерна, често се случва при майки отглеждащи сами децата си, майката не е в състояние да се дистанцира нито за миг емоционално от детето си, най-вече защото то е единствения източник на близост. Това обаче за детето е твърде голямо бреме -  да е отговорно за щастието и нещастието на майка си и тогава се наблюдава едно изпадане в крайности от страна на детето, то се колебае постоянно между абсолютната близост и опити да се отдръпне, да отблъсне.
Проблемът също е че няма кой да играе лошото ченге, законът.
Какво може да се направи - майката да има и други „роли” освен майчинството (служебните задължения рядко са достатъчни), да има приятелства които са запазена територия само за нея, да има занимания само за себе си..  и територия. Територия, в която дори детето да е поканено, си има ясни правила и граници. Например в леглото на мама, може да се погушкаме, но после всеки отива в стаята си. Мама има право на тази територия и тя взема решения кога, колко и кой да покани в нея.
Да не споделя всичко с детето си. Споделянето гради близост и доверие, но споделените страхове, тревоги и болки могат да дойдат в повече на детето и да му дадат сигнали, че мама не е толкова силна колкото на него му е необходимо да вярва, че е. В тази ситуация детето може да „реши” че трябва да се грижи за родителя си и тогава ролите се подменят.

Заради прекалената близост наказанията не работят. Защото наказващия сякаш преживява наказанието на детето си, като свое собствено и изпитва страдание на свой ред също. Външните авторитети – учители ... не се ангажират емоционално с наказанието по този начин и това е една от причините то да работи.
„Сърдя ти се” не върши работа за дълго, точно защото издава слабост. То дава сигнал – ти владееш настроенията ми, владееш мен. А наказващия трябва да е този, който има властта и контрола.

Сисли, ако ти звучи твърде неприложимо, неотнасящо се за вас и безполезно, дай знак.
Ако мислиш че ще ти свърши някаква работа утре ще пиша и за ейрархията  Mr. Green


Виж целия пост
# 1 553
ти пиши, да не е само Сисли с проблеми! Wink

за мен лично е добър повод за равносметка, къде съм ок, къде имам да се поправя.
Виж целия пост
# 1 554
Поста на Линк ме подсети за едни мои отдавнашни терзания по повод света, в който прекарват детството си нашите деца. По-точно имам чувството че ги ограбваме откъм детство, стараейки се да изпълняваме всички предписания от дебелите книги за да ги подготвим пълноценно за живота.

Напоследък аз не съм видяла деца да играят на типично детски игри, с измислени от тях правила. Никой вече не рита футбол по полянките ей така, за удоволствие - записваме ги при треньор. Народната топка, дамата, ръбчетата, ластикът, разваленият телефон, криеницата са напълно забравени игри. Просто защото няма време за тях. А и според нас са ненужни, защото нямат образователна стойност. За изразходване на излишната енергия трябва да ги запишем на нещо полезно, където друг да им казва точно какво да правят, разбира се.
Денят на нашите деца сме го разчели до секунда, всичко е вкарано в релси - занимания в детска градина/училище от... до..., тренировки, танци, хор, език (дори няколко) в останалото време. Е, има и разходки по градинки и паркове, но пак непрекъснато под зоркия поглед на мама или неин верен заместник, който се намесва винаги и във всичко. Вече ще ги пращаме от 6-годишни, може би наскоро и от 5 на училище....

Много ме притеснява, не бъркаме ли някъде в основата, не лишаваме ли децата си от магията, волността и безгрижието на детството?! Размислите ми са за деца между 4 и 10-годишни. По-малките засега упорито се съпротивяват на напъните ни да ги вкараме в някакви образователни релси, запълващи цялото им време когато са будни.

Вярно е че имаме нужда от лично време и лично пространство за себе си, но не се ли отнася това и до децата?  newsm78
Виж целия пост
# 1 555
Поста на Линк ме подсети за едни мои отдавнашни терзания по повод света, в който прекарват детството си нашите деца. По-точно имам чувството че ги ограбваме откъм детство, стараейки се да изпълняваме всички предписания от дебелите книги за да ги подготвим пълноценно за живота.

Напоследък аз не съм видяла деца да играят на типично детски игри, с измислени от тях правила.

Малко като минута за реклама, но наистина, ако имаш път към "нашата тема" и нашия град реално, ела да видиш какво означава игри без правила и изразходване на енергия по нережисиран начин Simple Smile

не случайно се шегуваме, че като се събираме "рушим заведения" и после ги затварят.От две-три годишни ги събираме, то не са бягане, тътрене на столчета из клубове, такова лудеене и беснеене на закрито и открито...
не всичко е за публично разказване, нищо, че вече повечето сме минали успешно "изпитателния срок", пардон!периода на наблюдение.

Много от децата ни ходят на странични занимания,вкл. и моят син, но все пак имат време за свободно дивеене.моят син и у дома си измисля игри, дори сам се заиграва на нещо си,измисля си диалози м-у играчките, подрежда си колите по някакъв начин и др.

Абсолютно съм за свободното дивеене на децата, неформалното общуване и  се старая да отделям достатъчно време за такива прояви, в смисъл просто да го придружавам на безопасно място, където свободно да си "вее байряка".У дома също го оставям да се занимава сам, не му вися на главата да се занимава само с полезни неща, в резултат на което сме много назад "с материала", но много напред по фантазия и изобретателност.

Преди време бях пуснала тема по въпроса"Фантазия или прилежност", но разговорите тръгнаха малко встрани, а и аз не бях много убедена в правилността на детското "нищоправене".

дори и при баба си ,/пенсионирана учителка/ почти не се занимава с "полезни дейности", а най-често с прескачане във въздуха от един фотьойл на друг, с "летене на крави във въздуха"/има достатъчно играчки-самолети ,но е решил, че животните също излитат и се приземяват, абе, при нас е весело!
Виж целия пост
# 1 556
Поста на Линк ме подсети за едни мои отдавнашни терзания по повод света, в който прекарват детството си нашите деца. По-точно имам чувството че ги ограбваме откъм детство, стараейки се да изпълняваме всички предписания от дебелите книги за да ги подготвим пълноценно за живота.

Не разбирам асоциацията между моя пост и ограбването на детството  Hug Mr. Green

Мисля, че ограбената свобода на децата не се дължи на дебелите книги, а на промяната в битовите и социалните условия. И на повсеместната липса на безопасна среда, особено в градовете.
Моите и съседските деца играят по описания от теб начин - почти всяка вечер след детска градина се събират по 4-5 деца в един от дворовете (обикновено ги редуваме). Събота и неделя ако не е екстремно лошо времето по цял ден са навън.
Възрастния у чиято къща са децата отговаря за това да ги наглежда от време на време и да им приготви пуканки  Grinning
Играят на криеница, правят тайни клубове, катерят се по въжени стълби и люлки... поскарват се.
Разбира се свободата им далеч не тази, която аз имах, например лятото на село, като обикаляхме околностите по цял ден без никой да ни знае къде сме.
Когато карат колело на улицата с бандата има поне един възрастен. На разходка в гората също. Рядко ги пускаме да ходят сами по улицата заради колите и дори до близки съседи ги изпращаме поне с поглед докато стигнат до вратата..


Виж целия пост
# 1 557
Мдаа, моите скитат вече сами, но си признавам, че имаше периоди, в които се криех из храсталаците да гледам какво става  Embarassed
Виж целия пост
# 1 558
Мдаа, моите скитат вече сами, но си признавам, че имаше периоди, в които се криех из храсталаците да гледам какво става  Embarassed

Воайорка!  Simple Smile

Линдт, радвам се за теб.  Hug Ние дворове нямаме. През седмицата когато ни остане време от други занимания след детската и училище ходим по не особено обезопасени градинки в околността, което предполага задължителното присъствие на възрастен. Атракции от рода на въжени стълби и другиинтересни и обезопасени съоръжения за деца в тях няма. Най-много някоя пързалка, люлки и катерушка, които омръзват още на второто посещение в градинката. За свободни игри с топка или каране на колело или скейтборд място - йок. За каране на колело по улиците около блока и дума не може да става заради движението на коли. Остава близкият парк, но там ходим събота и неделя, защото през седмицата ни се налага да работим здраво.

Най-щастлив видях сина си през лятото, когато отидохме на вилата при майка ми и баща ми и го пуснахме с племенниците да беснее на воля наоколо.

От училище не знам кога ще се престраша да го пусна да се прибира сам. По тротоарите по пътя са спрели коли и ние се придвижваме по платното, пресичаме оживен булевард и т. н.

А аз баба на село не съм имала, в блок живеехме на 6 етаж, но не помня някой да ме е водил на градинка. Просто ме пускаха навън и от време навреме ме привикваха от балкона. Такива интересни игри по цял ден бяха сами с децата, че направо ми се плаче като си помисля за моите.
Виж целия пост
# 1 559
Пише се воайор  Mr. Green

При нас е хубаво - кварталът е спокоен, има много места за каране на колела между блоковете, без голямо движение, имаме двор с бариера и децата играят там - ние стоим долу, но те се крият обикновено зад блока и се наговарят, но не играят с топка, на футбол - карат колелета и беснеят. По-големите деца по цял ден са на вън със скейтове и колелета - просто улиците са сравнително спокойни. Училището така съм го подбрала, че изобщо да не пресича голяма улица по пътя - само една уличка, по която минава кола веднъж на ден и има и дупки, така че колата не може да се движи с повече от 10 км. в час.

Но нямаме село - това им липсва на моите деца - боси по улицата да припкат. Не че ситното не е босо цяло лято в градинката де, но не е същото...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия