Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 661
  • 2 568
# 1 695
маймуна  Hug

не се справям  Sad .... с емоционалността на голямото. Малкото се справя само и отказва помощ.
Виж целия пост
# 1 696
без да искам - прекъснах връзката -
малката ми дъщеря Калина, няма този проблем - страхотно перде е.Не мисля обаче, че първичната рана е единственото обяснение, да фактор безспорен, но не единствен
Виж целия пост
# 1 697

Как да се справям с тази емоционалност и чувствителност не знам.

А ,аз си мислех, че само моята госпожица е такава. Ели е почти на 4 години и ето каква сценка ни изигра на нас с баща й:
Влизат в спалнята с баща си - двамата весели и засмяни. Идват от  банята, където Ели е току що изкъпана.
Аз започвам да я обличам, като доста бързам и при опита си да взема балсама от шкафа си блъскам главата в ръба на вратичката, която естествено не съм я затворила  #Crazy. При което съпругът ми надава "вой", носи от аптечката памук, риванол и т.н. И в тази суматоха не забулязвам кога веселото изражение на Ели се сменя с плачевно. Тя започва да реве, ама съвсем сериозно, все едно че тя се е ударила преди малко и казва: " Боли ме стомахчето. Тати ме опари с водичката"!? Отначало и се "вързахме" и двамата, но когато я попитахме какво иска, тя ни каза да я намажем с памуче.
И мама т.е аз нося "вълшебното" памуче, намазах я и всичко приключи. Дълго време чак не повярвах, че това е краят - толкова убедително ревеше. А аз я познавам вече много добре и знам кога се глези...
Не знам, дали това беше начин да привличе нашето внимание(много е ревнива), което за малко се беше прехвърлило върху мен, поради инцидента, или наистина съприживява с нас(ама съвсем истински, все едно нашата болка стана и нейна), което за дете си е малко стряскащо  newsm78 
Виж целия пост
# 1 698
специално спрямо болките на родителите - според мен се шашкат, че може да ни се случва нещо такова - хем са учудени, защото някак мама и тате са вечни и вездесъщи и как така ще са безсилни или ще ги боли, хем ги е страх от това откритие.
моята много съпреживява с нас. преповтаря симптомите ми - виждала съм я с главоболие, със коремни болки (от цикъл!), за драскотините да не говоря - пръв спец е по оказване на първа помощ, знае всичко за дезинфекцирането и поставянето на лепенки. по едно време,  си слагаше ей така, без нужда. лекува ме, ако ме заподозре, че не ми е добре - е верно сваля кръвно с крем и мокри кърпи на челото, но важен е жестът. лятото ме ухапа куче пред очите й (поне беше на два етажа разстояние и някак под ъгъл, та нямаше съвсем ясна картина) и идва с мен до болницата после; и сега още помни и проверява какво става с белезите. помни, че баща й веднъж боледува (а то беше преди пет месеца поне) и периодично, включително вчера, ме пита оздравял ли е и добре ли е сега. чула-недочула мой разговор на тема диабет и диети ми се разкрещя, че "ако станеш диабета, няма да си мойта приятелка!" ...
Виж целия пост
# 1 699
нямам такива емоции - синът ми е много земен и здраво стъпил на земята. По някога се чудя, дали това не е лошо, но това е той, какво да направя... щерката обича само себе си и естествено се грижи само за себе си  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 700
Д_Ива, как те разбирам...

И Анди е чувствителен, емоционален и безкрайно добър... Това е негова същност и не искам да я туширам, опитвам се само да съм спокойна и стабилна, за да мога да му помогна да намери и той опора и вяра в себе си.

Имай предвид (поне при нас е така), че тази емоционалност скача по скалата нагоре от това, че децата преживяват тежък период на промени - вие в предучилища, ние в училище - нови деца, нови колективи, нова обстановка, нови задачи, нови учители...
Нервите им се опъват като струни. Трябва само да им помогнем да не ги пренатягат.

Виж целия пост
# 1 701
Мен пък гнидите ме притесниха повече, че нали бяха заедно миналата седмица на градина Simple Smile. Че ако прихване дребното, няма как да го изчистя, каквото е проклето. Баткото е песен Simple Smile

П.С. Май ще сме във втора яслена наесен Simple Smile при Ели. Тя е тази седмица при Бобо по заместване и като видях как му симпатизира, реших да я зарадвам, че брат му май ще е при нея Simple Smile.

Сори за спама, това беше за Хайд-а

Виж целия пост
# 1 702
Куку - въшките са ни от сборната група (в нашата няма). Изчистих ги за 1 ден. Аз бях стресираната - персоналът ме успокояваше.
За Ели Хвърчилкова ви завиждам - тя харесва живичките деца. Опитоми Мая.

Мама Ира  Hug
Виж целия пост
# 1 703
Рядко се оплаквам... То пък няма и за какво... Но сега съм супер объркана. Малката започна да се напикава #Cussing out Никога не сме имали проблем с казването, още от свалянето на памперса преди една година. За мен има два варианта...

Първи - настинала е и не се усеща...
Втори - доста по-вероятен за мен. Тъй като скоро ще се прибираме в Русе окончателно, отложих преместването й в ДГ. Не ми се искаше да свиква с нови деца и учителки и да я преместя след три месеца, тъй като се прибираме през юни. Да, но остана най-голямата в групата, в която има бебета на по една година. Отскоро ме кара да я гушкам и люлея като бебе и все повтаря "Аз съм бебенце".

На въпросите ми защо се е напикала, отговаря "Незнам". Дайте идеи, че взех много да се притеснявам.
Виж целия пост
# 1 704
едва ли е от бебетата - моята до 1 март беше в ясла с много бебета, но не се напишкваше, само се сбебечосваше като твоята и почна да си смуче показалеца Peace
Виж целия пост
# 1 705
Бобкас, аз бих те посъветвала да отхвърлиш със сигурност първия вариант преди да мислиш за втория. Пусни едни пълни изследвания за урина.

Много е важно да я проследите кога и колко се напишква - само в детската градина, в детската и у вас, през деня и през нощта; напишква ли се или само пуска по малко...

Виж целия пост
# 1 706
Ето..., вчера не се е напикавала... Иначе - само вкъщи, но пък на яслата ги слагат честичко на гърнето, не ги чакат да си кажат. Ще изчакам ден два и ако продължи, ще й пусна изследвания.
Виж целия пост
# 1 707
Ето..., вчера не се е напикавала... Иначе - само вкъщи, но пък на яслата ги слагат честичко на гърнето, не ги чакат да си кажат. Ще изчакам ден два и ако продължи, ще й пусна изследвания.
най-вероятно точно в това е проблема - аз изрично предупредих в яслата да не я слагат на гърне на сила - като има пиш тя си казва. Голяма е вече дъщеря ти за да я слагат на сила. Най-вероятно обаче вече е свикнала така и чака и ти да го направилш - липсва й мисълта, че трябва сама да си каже  Peace (имах този проблем със сина си, затова мисля така)
Виж целия пост
# 1 708
абе трябва да се подсещат ... да не мислите, че пикането е най-интересното и важното, което им е в главата Simple Smile аз практически никога не съм я слагала аз физически, тя сама, но ако не подсещам и/или настоявам и не контролирам от наоколо нещата, стават фалове, макар и рядко ...
напоследък едва вече процентът на самостоятелност в това отношение най-после взе превес и пак остават редица случаи, в които ако не подсетя настоятелно, има проблем после ...
Виж целия пост
# 1 709
абе трябва да се подсещат ... да не мислите, че пикането е най-интересното и важното, което им е в главата Simple Smile аз практически никога не съм я слагала аз физически, тя сама, но ако не подсещам и/или настоявам и не контролирам от наоколо нещата, стават фалове, макар и рядко ...
напоследък едва вече процентът на самостоятелност в това отношение най-после взе превес и пак остават редица случаи, в които ако не подсетя настоятелно, има проблем после ...
големия го подсещах до... 5 годишна възраст, на 5-я си рожден ден се напишка и тогава спрях, щерката остави памперса на 2 г. и 9-10 м. и никога, ама никога не съм я подсещала. Фалове нямаме.

опа - подсещах я първия месец, т.е. не е съвсем никога  Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия