Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 661
  • 2 568
# 1 725
Дзвер,
Измислиците пред приятели в детската или в училище не ги броя почти за нищо. Случвало се е да ми ги разказва и на мен и за мое учудване даже си вярва на небивалиците.... Правенето на интересен - "мама не ме пуска" - е роля. Ето за това пиша да не се връзваш. По малко ще се научи с нещо реално да се перчи, направено от него самия. Но това идва с моженето.

Моженето идва със самостоятелността.

Другото, което също ми е познато: вечно се оправдава с нещо и с някой...

Аз моят дълго време, как да кажа, го "свръхобгрижвам", защото по темперамент сме сродни души на кудковите.
От две години започнах да се усещам.
Въпреки, че и сега, когато в училище заговорят за зелено училище, не мога да си представя, че ще го пусна сам. А у дома, макар да е голям, като играе, през минута мятам по едно око, защото не знам какво ще измисли да прави, ама обезателно наопаки, на обичайното за предмета…

По ред причини - умора, операциите на сестра ми, физическата невъзможност да обгърна всичко и всички у дома, плюс 10-12 часовия работен ден, това свръхобгрижване понамаля…

Не че бях готова да се отдръпна и да му дам свобода за самостоятелност, просто не смогвах и това стана някак естествено.

И забелязвам, че въпреки общата ни умора от тези две трудни години, той добива самочувствие, започва сам да мисли (от време-навреме) и да се грижи за някои неща, появява се някаква вътрешна отговорност ( сеща "А домашните?" и не помни, че си ги е направил вече), започва да се перчи с реални неща, при провинение по-често казва истината...

Кудку, аз никога и по никого не съм крещяла. Срам ме е да кажа, че с Анди много често повишавам тон, какво ти просто реввам, защото тайфуна е твърде бърз за мен, и ако не извикам стават най-често беди.
И ние във вашата възраст можехме да пометем всичко от масата. Играчките ни и досега (независимо, че не са плюшени) могат да прелетят през стаята. Миналата година останахме без щори и добре че се разминахме само с това увиснал е на тях, а не е излетял през стъклото навън. Качил се на перваза от там да скача върху спалнята на майка ми. За секунди е останал сам в стаята. 

Но моето викане доведе до момента, в който докато не повиша тон  той въобще не ме чува… Късно се усетих. Сега си поправям грешките. И той ми помага – вече има повече чуваемост, освен това е започнал да се обижда, ако му викна…

Има светлина в тунела.
Виж целия пост
# 1 726
не го свръхобгрижвам, не давам и на околните - оставям го да взима сам повечето решения... той обаче не иска - иска някой да го командва, от край време е така - най-добре му е да го мачкат... няма да забравя, колко скандали съм имала с майка ми заради навика й да командва когато той беше малък... миналата пролет го пуснах на зелено училище, разрешавам в двора на блока да играе с другите деца без да го виждам, преди няколко дена баща му му разрешил да се качи сам със сестра си до деветия етаж с асансьора, за да й вземат тротинетката (няма да казвам, че аз умрях от ужас като разбрах, добре че разбрах, когато вече се бяха върнали живи и здрави. Свои успехи има, но ужасно много иска всички, ама всички да го харесват - отказва да танцува, защото децата в детската му казали, че не може да тънцува, отказва да пее поради същата причина... И това си казва думата вечер в къщи - изтощава се от това вечно мазнене и вечер е зъл... - това, което не е казал на децата през деня си го изкарва на сестра си - крещи по нея, наказва я постоянно (не че може да я накаже, ама...)... в същност няма как да го обясня - човек трябва да го види.

В същност това, което се опитвам да обясня е, че неговите проблеми влияят и на другото ми дете, а това не е правилно и не трябва да продължавам да го допускам  Peace
Виж целия пост
# 1 727
Мама Ира - За измислиците и аз си мислех, че е перчене и не се шашкам чак толкова, както и за някои други неща, обаче се оказва, че сме много различни като поведение, мислене и мнение за това кое е весело, забавно и така нататък. За цялото семейство говоря. Не обръщаме толкова много внимание на някои неща, които други намират за важни. Като цяло при всичките наказания и караници, се оказва, че са за 2-3 неща, всичко друго, колкото и да е странно за околните, за нас не е. И стигаме до момента да не се вписваме в общия тон. Не ми се изпада в подробности, но се стигна до конфликтни ситуации с децата точно поради тези причини и започнах да се опитвам все пак да го уча и на нещата, които другите намират за нормални, за да не го изолират.

Дзвер - Когато се роди малкия поради физическата ми невъзможност да се занимавам с големия, беше изцяло оставен на баба си през първите два месеца и стана страшно, обаче и порастна. За харесването те разбирам, защото Бобо и той умира да се хареса на всички и се прави на маймуна, кикери се, кълчоти се, абе изглежда странно и децата го гледат странно и се дърпат. Съвет не мога да дам, макар че децата ни хем са коренно различни, хем адски еднакви. Мисля, че веднъж взела решението, ще успееш да постигнеш златната среда.
Виж целия пост
# 1 728
Аха!
Благодаря на всички!!! Отказвам се да имам второ  Crazy Crazy
Виж целия пост
# 1 729
Аха!
Благодаря на всички!!! Отказвам се да имам второ  Crazy Crazy
e, хората казват, че с три е по-лесно, можеш направо към тази бройка да минеш  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 730
А, ние трябва да сме в центъра на вниманието и всички да ни харесват. Затова много дълго гости у дома бе кошмар - всички трябваше да са втренчени в него няма значение дали от това че са си глътнали акъла от възмущение или защото обичат малки деца... Сега вече има светлина в тунела!

В детската градина дълго време игра ролята на палячо, за да е в центъра на вниманието, това е болезнена необходимост...
За трудното овладяване на положителните емоции, умението да се спре, когато прекали в игрите или клоунадата съм писала... С бедите по се справя. Тук е стоик... Сега вече има светлина в тунела

По същата причина, Дзвер, Анди пееше доскоро само с мен тайно, и само с мен тайно, на кухнята, танцуваше. Още не танцува на детските дискотеки
Но, както писах вчера на открития урок не само си каза превъзходно стихотворението, но и дори почти през цялото време пееше и песничките!
Има светлина в тунела.
Фуси, моят отново поде темата за бебе-братче. Съгласен бил и играчките да му дава и да не съм му посветена изцяло...
Но няма да го огрее, колкото и да ми е мъчно, но още много хора зависят от мен, освен него. Иначе и на мен ми е тайна мечта (не визирам бебе), нищо че съм дърта и уморена...
А три, наистина е най-хубаво!!!
Виж целия пост
# 1 731
абе тя светлината сигурно я има, ама аз съм прекалено уморена да я търся вече, че все насрещния влак се оказва  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 732
само да кажа набързо, че нищо не разбирам от възпитание на осиновено дете... от месец синът ми ходи при Теа, за да почне да споделя с нас.... вчера не издържах и го притиснах да ми разкаже, как е минал деня му в детската - рева половин час и разказа... няма да казвам, че аз се чувствах като изрод, но издържах.... днес бях на родителска на ситната и се прибрах по-късно - от вратата синът ми ме посрещна с думите "мамо, да разказвам ли, какво стана днес в детската?" и половин час слушах, какво е ял, как е спал, какво са играли  ooooh! защоооооооооооооооооооо защооооооооооооооо защоооооооооооооооооооооооооо???????????????????????????????????2 защо трябва да го притисна за да постигна нещо? НЕ ИСКАМ ТАКА  Cry
Виж целия пост
# 1 733
... файда от разговорите обаче няма, а аз съм вече ужасно уморена от вечните проблеми, които се появяват, пък и имам още едно дете, което расте на самотек и е крайно време май да се сетя и за нея... на път съм да се откажа да възпитавам големия и да го оставя да прави каквото си иска, тежко ми е много, направо ми е непосилно тежко...


Преди години писах нещо подобно, като за нашия случай де, и една съфорумка ме попита- "извинявай,а по-малката осиновена ли е, ако искаш , не ми отговаряй".
Не й отговорих, нема сми.
Много по-спокойна щеше, явно да се почуства, ако й бях казала , че и тя е осиновена.

Ох, като ви чета страх ме хваща. Аз нямах чак такива проблеми Mr. Green
Ама дано при вас да е обратно - сега да ги имате , а после - не.
Виж целия пост
# 1 734
знам и съм ти благодарна, надявам се точно този момент да го отработим сега - когато все още има някакъв шанс... но не мога да разбера, защо детето ми иска да го мачкам, за да ми има доверие... всъщност мога да разбера, но истината май хич не ми харесва  Peace
Виж целия пост
# 1 735
Аз имам друго, съвсем обикновено обяснение, обаче ще се включа малко по-късно, сега ще си пия второто кафе, за да ми дойдат мислите в главата  Crazy
Виж целия пост
# 1 736
Моята племенница от малка също нищо не разказваше - нито за детската, нито за училище. Разказваше както Анди, когато реши, или когато мине време, или при голямо ескалиране на емоциите...

Вече беше пораснала, преди завършване на училище се носеше изнервена покрай дипломната си работа (тя е художничка), мълчалива, а иначе е светло момиче, пишеше прекрасни стихове... Но не можеш да я разговориш, за да й помогнеш...  Казвам й, Надю, сподели, какви идеи имаш, ние нали сме все филолози другата женска част, та вярваме, че изреченото помага да се изяснят и определят мислите, идеите, образите
Спомням си, как тя с усмивка ме прегърна и ми каза:

- Не мога, Ириша, аз не съм така устроена, кажа ли го с думи, опитам ли да го обясня на вас, на класната, на приятелки, не ми се получава, образа ми бяга, става не това, става грозно и мърляво... Не мога да разказвам обикновени неща, не мога да ословестявам процеса си на работа. Мога да говоря само за нещо смислено и окончателно...

Вярвам й, че е така. Дори не съм сигурна, не е ли тя твърде права (особено като се обърна към една колежка, която според мен страда от логорея Joy)
Ама вече беше достатъчно голяма да обясни и да се защити от нашите домогвания... Сега вече, доста по-голяма на 27 г. споделя, споделя и обикновените неща и успява да сътвори необикновени неща...
Виж целия пост
# 1 737
И при мен не се получават много обясненията. Все не излиза това, което си мисля. Пиша, бриша, поправям и все някак не мога да си го кажа. Ма нейсе

Тия дни си говорихме с мои познати с по три деца. Едната и тя е с първокласник за трети път. Говорих, говорих за проблемите с моя калпазанин и в един момент се усетих, че само аз говоря, а насреща ми усмивка загадъчна. Та тогава ми се обясни, че с първото дете винаги било така, много трудно, все напрегнато, все си мислиш че всичко се проваля и светът се срива, че не трябва да е така, че нищо няма да се получи... С второто било по-лесно, а третото вече само се гледало и само отвреме навреме проверяваш контролно дали няма сериозни пропуски, за да се намесиш. Втората майка с трето дете и тя същото ми каза.

Покрай тази и други теми доста се позамислих и аз за госпожицата си и осъзнах колко по-малко време й отделям в сравнение с батко й и колко неща научава сама, покрай всичко друго. И доста добре се получава.
Виж целия пост
# 1 738
Според мен тези напъни децата да споделят са излишно натоварване и на двете страни. Аз питам, но той ако иска отговаря, ако не иска - не. Аз и не питам - изказвам предположения и получавам потвърждение или не. Детето ако иска само си казва. Да не говорим, че не помни какво е ял преди половин час.

Но това е моето дете. Всеки родител си знае за неговото най-добре.

Да си призная - с никого от двамата не се занимавам. Първо, големият не иска и съм го оставила - когато поиска, тогава. Дребният още вятър го вее. Оставям ги двамата и те си се оправят.

Е, понеже вечер съм сама с тях, понеже баща им през повечето време работи на две места, та, за да не се изтрепят, понякога сядаме пред компа и се учим. Последно гледахме планетите и слушахме звуците им. Има записи от НАСА на Космоса и планетите и откарахме така почти два часа. Чак да не повярваш, че големият ще си задържи вниманието толкова дълго.
Виж целия пост
# 1 739
и аз мисля като Ку. Фоксче, извинявай, ама защо държиш да ти споделя ... аз също винаги потам какво са правили в детската, ама обикновено получавам отговор "нищо".  Успявам с други тактики напр  Embarassed ей това е много подло знам  Embarassed Embarassed "Хайде да играем на детска - аз съм Никола, а ти си леля Боби " - или  г-жа М. или Елица или който си поискам ...
Но наистина не държа да знам какво е ставало - горното правя, когато на мен ми се играе  Embarassed

При инциденти го разпитвам разбира се, но никога не съм получавала особено достоверни сведения ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия