Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 667
  • 2 568
# 1 785
Направо не ми се мисли за училището, най-вероятно ще взривя някоя учителка, ако не аз, то баща им със сигурност, после ще ни четете по вестниците  Close

Не мога и не мога да възприема, че законът на джунглата трябва да е основополагащ при отглеждането на деца... няма и да го приема  Crossing Arms
Виж целия пост
# 1 786
Давам рамо, ама съм на работа от осем. Морално те подкрепям. Ако се наложи, ще избягам от работа, да направя джабалата още по-внушителна.

Ние проблем нямаме в детската, освен, че онзи ден в тоалетната Бобо обяснявал на едно девойче за кожените торбички (разбирайте тестисите) и тя го гледала с широко отворени очи. Та вчера си обяснявахме, че това дето е в гащите, не се показва на другите.

Другата седмица имаме тържество, дребният първи си научил стихчето, че и на другите деца стихчетата знаел, да видим какви ще ги натвори.
Виж целия пост
# 1 787

Сега като се замисля, моята собствена адаптация ми беше по-трудна, отколкото тази на детето.

100 не, ами 1000 и при мен беше така. И то с бебе на 7 месеца и то с абсолютно божествено същество, приемащо и даващо обич.  Обичам го безумно от втория третия месец, но чааак на 3тата му година си стъпих на краката и сега се чувствам вътрешно стабилна (по отношение на детето де, да ...  Mr. Green)

КУ, ама сега си ми пътеводна светлина  Wink - не се шегувам  Peace

Цвете, няма нужда да се караш, ама един разговор с директора няма да е излишен. Просто им кажи махленския манталитет да си го оставят за пред телевизора и кат си идат на село ... и хич не ме е срам, че говоря така - малоумни патки. Детето ти не те лъже - в това съм УБЕДЕНА . Така ясно си го представих просто, че ....


Нещо за разведряване - капем гадни капки Коларгол- Никола е отвратен и се пазари от вечерта за сутринта...
- Утре нали няма да капем капки
- Напротив, ще капем
- Искам сутринта да дойде някое друго Утре - без капки  Laughing Laughing
Виж целия пост
# 1 788
veni vidi vici и толкоз - никой не знае, какво е станало, но ще я държат под око да не се случи пак.... мъкаааааааааааа... в яслата я хапаха, после я душиха, но поне знаех какво става и какви мерки се взимат, а сега е вече в детска - там информацията е табу... тежко... как пък поне едно бойно дете не ми се падна, а то и двамата муньовци - само ги налагат, а те гледат  ooooh!

ПП За адаптацията на родителя рядко се говори, осиновяването изглежда някакво розово действие, ама хич не ми се говори по този повод.

ППП Фуси, и към бебе на 7 месеца ли, бре, аз все си мислех, че с бебетата е по-лесно  Sad
Виж целия пост
# 1 789
и с бебе на 3 дни е ад, фокси. поне за мен беше. шок...
и аз след няколко години се окопитих, а чак сега сме просто едно цяло с алекс.
може би просто с първото дете е така, знам ли. дано скоро мога да пробвам теорията си Wink
Виж целия пост
# 1 790


КУ, ама сега си ми пътеводна светлина  Wink - не се шегувам  Peace



Нещо за разведряване - капем гадни капки Коларгол- Никола е отвратен и се пазари от вечерта за сутринта...
- Утре нали няма да капем капки
- Напротив, ще капем
- Искам сутринта да дойде някое друго Утре - без капки  Laughing Laughing

О, не, не съм никаква пътеводна светлина, щото съм ужасна майка. Никакво търпение, викам, карам се, пердаша. Отвратителна съм и не се правя на скромна. Не ме гледай мен.

Аз коларгола го отсвирих. Давам Пиносол. То е за деца над 6 години, обаче го ползвам за големия. Само от етерични масла е и действа бързо. Много съм доволна. Иначе такива уговорки и в нас ги има. Сега давам магнезий на големия - разтворими таблетки, обаче жълтите свършиха и давам розови. Иска си жълтите човекът и това е.

Каквото и да си говорим, в началото това са си чужди деца. Поне за мен беше така.
Виж целия пост
# 1 791
коларгол и аз не давам, в същност аз нищо не давам... само стеримар пръскам - мащеха  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 792
абе аз принципно преди много си падах по деца...изпълваха ме с умиление. сега знам, че са едни малки гадини, които с памук ти вадят душата Joy
чуждо е кудку, ама кат не родиш после, няма как да осъзнаеш разликата, която е имало...

при мен има в краааааааааааааааен случай само сок от лук с аква дестилата. бой има малко, аз бивам бита де, ама се справям.
Виж целия пост
# 1 793
Ами не, на мен ми беше чуждо още тогава. После стана моето, като го заобичах. Затова и не скачам като ощипана като каже някой, че вземаме чужди деца. Ами такива са. После стават наши. И то конкретните деца, не всички изоставени деца. Защото някои изпадат в крайности. Или поне за мен са крайности. Вече.

Честно казано, понякога, много рядко, така ме вбесява, че пак ми се връща чуждото чувство.

Ужасно е да говоря така за детето си.
Виж целия пост
# 1 794
не, не ужасно, кудку. нормално е. и ти си ора...
като почне следващият да ти къса нервите, ще е на баща си Wink дано не се падне бандит кат брат си, ама по закона за всеобщата гадост...пък и ти много държелива се оказа.
когато има проблеми и не можем напълно да ги контролираме е естествено да търсим някъде там обяснението. споко, един ден ще стане пич за пример. гадове си падат милите, а твоя е екстремен, ама ще бъдеш възнаградена един ден за търпението си, сигурна съм.
Виж целия пост
# 1 795
Честно казано, понякога, много рядко, така ме вбесява, че пак ми се връща чуждото чувство.

не ме вбесява, не го чувствам чужд, просто от време на време ми се иска да бъде нормален.... че ми писна от неговите лудости  Close
Виж целия пост
# 1 796

като почне следващият да ти къса нервите, ще е на баща си Wink

Абе майка ми казва, че бил по-лош и от баща си Simple Smile. Ама тя е тъща, какво разбира тя Simple Smile
Виж целия пост
# 1 797
Ако трябва да съм честна при мен адаптацията към второто беше по-продължителна, отколкото с първото. А дъщерята е по-любвеобилна, сто пъти по-безпроблемна, просто дете-мечта. Имаше период от месец-два, в който се грижех за нея като че ми я бяха оставили на отглеждане - съвсем механично. Embarassed

Виж целия пост
# 1 798
Мале, колко сте изписали, не успявам да ви прочета, камоли да пиша от много работа.

За мен нямаше нито секунда неприемане на детето, неговата адаптация беше на пръв поглед песен (не знам какво на него му е струвало). Но аз се чувствах то-оо-олкова неадекватна ooooh!. Главата сякаш ми беше забита с памук...

Обожавам го от първата минута, когато го видях, тази обич ме залива постоянно, което не ми пречи да ме вбесява до побъркване - той го умее това...

Но за свой срам трябва да призная, че все още има моменти, когато се чувствам много неадекватна и виновна... Това е мъчително, да се питаш постоянно дали съм добра майка, къде бъркам, справям ли се, май не много... Често си мисля, че това чудо сигурно заслужава по-балансирано семейство и по-спокойна и оправна мама Cry

Искам да се справям по-добре. Знам, че ще направя всичко възможно...
Виж целия пост
# 1 799
Дзвер,
В детската могат и да не знаят как е станало. Побъркват децата от занимания и седене на едно място, след това към 10,30 се изнасят учителките да почиват на кафе и цигара, тогава остава лелката с тях и започва едно лудо и неорганизирано беснеене и разтоварвана на опънатите нерви от седене на едно място. Тогава и стават драсканията, хапанията и т.н. в рамките на половин час... Ужас. И никой не ги учи да играят интересно заедно.

За училище - пазете си първокласниците или тези, които отиват на предучилищна в училище. Трудно им е на децата. Бях забравила колко им е трудно. От една уталожена вече среда, преминават в друга, нямат време да се сприятелят, изведнъж куп отговорности (всъщност работа по цял ден и то учене, което е много тежък труд) в една коренно друга и доста недоброжелателна среда... Ще се справят. Но никак не им е лесно. Затова трябва много-много търпение и разбиране, повече от това, което са получавали даже досега... Поне при нас е така.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия