Играят ли си вашите мъже с децата си?

 

Това не е вярно. По темата за развитието на чувството на привързаност към детето има понаписани огромно количество научни трудове. Това е нещо, което не идва само по себе си както за бащата, така и за майката, а се развива. Независимо как е възпитаван даден човек и какъв родителски модел е имал пред себе си, привързаността към собственото дете може и трябва да бъде стимулирана и няма да се стигне до такова положение. За привързаността на таткото към детето трябва да се работи още преди забременяване. После от началото на бремеността и натам, той трябва да е поставен точно толкова в ролята на пряк участник в родителските функции колкото и самата майка. Това обаче традиционно се смята не само сред мъже, но и сред жени като "немъжка" работа. Защо му е на таткото да присъства на акушерските прегледи, да знае подробности за самочувствието на жена му, за състоянието на бебето...Защо му е да ходи на курсове за бременни и да се учи заедно с жена си да диша правилно по време на раждането, да къпе и преоблича бебето по-късно? Защо му е да знае на колко месеца колко трябва да тежи и как да се храни и какви са симптомите на някоя шарка? Ами...така разсъждават много жени- това си и получават в крайна сметка. Непривързан към детето баща и незаинтересован.
На моя му връчиха вързопчето в един студен ден и личицето на бебето беше покрито отгоре с пелената. Толкова притеснен и уплашен беше горкия, че чак в колата ме попита може ли да отгърне пелената за да види бебето. Беше го страх и да го погледне, та не да му мие нааканото дупе. Страх ли? Ооо, миличък, не си познал! Връчих му го веднага при първия случай за преобличане и подмиване. Да свиква!

Нашият татко обожава малката и при всяка възможност играе и се грижи за нея...къпане, памперси, луди игри..всичко.
Не мисля обаче, че зависи от майката как ще се държи таткото. Или поне в много малка степен тя може да повлияе. Зависи от мъжа, от ценностите му. Кой какъв баща ще е, личи още преди раждането, една жена има усет за тези неща. А момента с присъстването на мъжа на раждането не мога да възприема като основополагащ за привързаността на таткото и бебето. Любовта се поражда с грижата....

И мен ме хваща...мъже...

Сега...че денят си личи от сутринта е ясно. Познавам един който посягаше на бременната си жена и докато тя раждаше, той беше с любовница в леглото. Този същия заявяваше, че ако му родяла момиче, щял да я изгони заедно с бебето. Силно се съмнявам да е станал добър баща нищо че му роди момче. Но...в огромна степен отношението на бащата към бебето и към бащинските му задължения е моделируемо. При нас съществува цяла система на впрягане на бащите към грижата за децата и тя работи страхотно. Местните татковци са едни от най-грижовните които съм виждала.
Моментът на раждането е един от най- най-силно въздействащите в емоционален план на мъжете, който отприщва силен тласък на бащинска любов. Имала съм много възможности да се убеждавам в това. Разговаряла съм с български татковци, чието първо бебе е родено в България и съответно не е присъствал, а второто тук, и естествено и той е "раждал" заедно с майката. Много от тях в откровен разговор казват, че чувствата им към двете деца са различни. На някои ама толкова си им личи и без да ти казват, че е просто очевадно. Те години наред ще ти разказват как го поел, как му прерязал пъпната връв и т.н. Наблюдавала съм ги и в самото родилно и мога да ти кажа, че имам много богата колекция от примери на луда любов и привързаност към бебето след присъстване на раждане. И при това при хора, при които не е имало подобно отношение към дете, на чието раждане не са присъствали. Всъщност, и по този повод има много научни статии изписани, със статистически данни и доказателства за огромната полза както за родилката, така и за бъдещата привързаност на бащата към бебето от факта на присъствие. Затова и присъствието на мъжете тук е правило, а не изключение.

Относно раждането да напиша, че аз раждах в Майчин дом Варна и мъжът ми имаше всички права да влезе и да присъства но той не пожела. Не всеки може да гледа такива неща. На моята приятелка мъжът и се опита ама като припадна там едвам го свестиха а бебето се беше родило вече. По отношение на това, че майките поемаме цялата отговорност за децата също не е вярно. В началото мъжът ми също много ми помагаше но сега нещата стоят по различно....... Както и да е всеки си има право на мнение.

Едно от малкото неща, от които мога да се оплача от моя благоверен е в тази посока - не обръща достатъчно внимание на Калина... Проявявам обаче разбиране, защото работи до късно и физически няма как да го прави през седмицата. В събота и неделя пък, го ангажирам с голямото пазаруване за през седмицата, а и той чисти в къщи и затова донякъде се примирявам...

Аз пък си мисля, че моят мъж чака сина да стане достатъчно голям, че да може да общува с него.
Когато беше бебе много ми помагаше, но той това като задължение го приемаше, а не като грижа за бебето. После дойде моментът, в който внимание - нула. Малкият не разбира от футбол, фитнес, не играе волейбол... 
Сега, когато малкият е почти на 7 години взе май да се събужда бащинството в него.
Може и това да е, че стане раничко татко, ама това не е оправдание според мен.

Няма да търпя такъв мъж, с извинение търтей. Да - моя мъж много гледа малкия. За близо три години аз съм го къпала не повече от 3 пъти, и то защото е бил извън града. Не защото не мога, защото той поема тази инициатива. Аз не ходех на работа, малкия беше на ясла, той работеше по 17 часа на ден, но пак вечер го къпеше и хранеше, примерно, играеше с него и се занимават много. Ай сиктир, много се дразня на такива скатавки.

Много ми стана тъжно като прочетох темата ти.Предполагам как се чувстваш и се надявам да намериш някакъв изход,защото децата-без значение момичета или момчета имат нужда от татко си.

Кога и как се промениха нещата и той престана да се занимава с детето? Аз по принцип не приемам израза  "В началото мъжът ми също много ми помагаше" От него лъха убеждението, че задължение на жената е да се грижи за детето, а мъжът да помага.
Задълженията към детето са общи. Съгласна съм с мнението на Ксения, че една голяма част от българските жени поемат изцяло грижите за детето и изолират бащите. Пример с близко приятелско семейство. Детето им е на възрастта на нашето. В началото майката не даваше на бащата да се приближи до бебето с мотива, че щял да го убие  не се смейте. Той - човекът с две висши, директор, ръководи 100 човека и т.н., но според нея не можел да смени един памперс. Той страда, пък после реши че така е по-лесно. Когато децата ни бяха на по 5 се откри възможност да отидат само с бащите си на море. Е, тя не пусна своите, защото той щял да удави детето!!!!!  Сега ми вика "Ех, как успя да постигнеш мъжът ти да е толкова грижовен? Много ти завиждам" Ми как - като не го мисля за олигофрен.......завиждай, като ти беше толкова акълът.