Сетих се преди малко за една случка отпреди две години,колкото пъти се сетя,толкова пъти се смея до сълзи...Та ми се прииска не само да се оплакваме тук,не само да философстваме по сериозни теми,ами и кът за разтуха да си направим...
Та случката е следната.Пристигам в Благоевград,багажи,чанти,торби...във всяка ръка по няколко.Духа ужасен вятър и косата ми влиза в лицето,всеки момент ще рукне дъжд,мярвам аз накакво такси и махам да спре.Колата ме подминава,спира малко по-нагоре,връща се на заден ход,аз бързам да отворя задната врата и да напъхам всичките торби.Най-после на завет,най-после си взимам въздух и казвам адреса.Шофьорът попита за повече обяснение и аз изтърсих"Сигурно отскоро карате таксито?" "Нещо такова,казва човекът,всъщност аз съм свещеник" Зяпнах : откога,викам,свещениците работят допълнително? Каза нещо човека,ама бяхме пристигнали,и аз питам какво дължа."Нищо",казва шофьора,това не е такси.Аз пак зяпнах,идваше ми да зарева от срам,а той безмилостно продължи-къде видяхте табела,къде виждате брояч,просто колата ми е жълта...Ама,казвам,тогава защо спряхте? Ех,вика човекът,свещеник съм,мъж съм,гледам хубава жена в беда-как да не спра...