попаднах в много неудобна ситуация...

  • 1 456
  • 17
# 15
Аз обикновено се държа все едно нищо му няма на съответното детенце - нито много разговорливо, нито с уплаха - защото и двете издават "особено отношение". Мисля, че си се държала съвсем адекватно - просто стоиш плътно до твоето гардже и това е...
Като е сред по-големи деца Борис, съм особено внимателна - оставям го да пообщува няколко минути и го измъквам с думите "хайде, майче, да не досаждаме на каките"  Laughing
Виж целия пост
# 16
Лично аз си мисля, че при такъв изблик е добре майката /твоя случай/ да каже нещо мило, да каже ще се видим утре и да се отдалечи с детето.

Мисля, че това е най-добрият съвет. И аз съм като тебе - все се чудя дали в дадена ситуация съм реагирала правилно или не. Но тук все пак става въпрос за детето ти и майчиният ти инстинкт те е накарал да реагираш бързо. Бъди благодарна, че си реагирала така, че можеше детето ти без око да остане.
Колкото и да не искаме да третираме различно дечицата с увреждания, понякога е за тяхно добро. Това не значи, че човек не е толерантен или съпричастен.
Виж целия пост
# 17
По Молба на авторката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия