Срещнах позната в парка с количка. И тя, и аз незнаехме, че другата е родила. Всъщност оказа се, че нейното детенце е на годинка, а аз родих скоро - на 10ти април.
След "Здрасти, колко сте големи" следващия коварен въпрос беше "Кърмиш ли?". Отговорът ми:"Вече не. Само 2 месеца".
"АУУУУУ МНОГО МАЛКО БЕ. ЗАЩО ТАКА?!"
Еййййййййй направо ме сряза това момиче през стомаха! Пак почувствах неприятното и човъркащо чувство на вина, което бях позабравила, че не кърмя детето си. След малко обаче ме обзе такъв гняв и агресия срещу всички тия акции за кърмене и тотално отричане на АМ. Едва ли не сме прокажени некърмещите майки. Наскоро даже кърменето беше цитирано в статия като "поредната мода сред градските cool майки".
Не ме разбирайте погрешно - аз съм ЗА кърменето и не отричам нищо от предимствата му, но МРАЗЯ гадното отношение на майките кърмачки към некърмещите. Мразя да ми се натяква това некърмене. Дори си мисля, че кърменето е много лично изживяване и никой няма право да ти забива такива въпроси, че и да ти дава оценки. Направо понякога подлудявам от своеобразните състезания между майките по дългосрочност на кърменето.
Дано да не съм засегнала нечии кърмачески чувства, но така почувствах днес нещата.