дайте мнение в следната ситуяция с маминки

  • 3 618
  • 59
# 30
Пожелавам ти бързо оздравяване.
Щом е дошъл лекар и си по-добре, нещата ще се оправят. И без бабите.
Пази си нервите и спокойствието.
Виж целия пост
# 31
Бързо оздравяване. Пази си нервите и си знай за друг път, на кого можеш да разчиташ.
Виж целия пост
# 32
Сигурно няма да ми стане приятно, защото в такъв момент всяка помощ е добре дошла( дори да не живеете заедно). Въздъхваш дълбоко, оставяш малчо да беснее (без да е опасно, де) и чакаш да ти мине, лежейки.

Peace
Виж целия пост
# 33
Не е приятно това, което ти се е случило. Но човек само на себе си може да разчита изцяло. Хареса ми идеята да пуснеш детски филмчета на детето и да легнеш в стаята при него. Обясни му, че много те боли еди какво си и го молиш да се грижи за теб и да не те ядосва. Сигурна съм, че ще се справиш! Успех!   bouquet
Виж целия пост
# 34
Четейки някои от отговорите си мисля, че много от отговарящите са направо радостни, че на някой може да му се случи такъв тежък ден. Защото когато на някой друг му е зле, това е всъщност повод за злорадство и потриване на ръце.

Изводите ми са:
- трябва да сме сами
- трябва да се оправяме във всяка ситуация
- не трябва да мрънкаме в никакъв случай
- не трябва да занимаваме околните със себе си...

 Mr. Green

Евала на тези, които са дали кураж и са написали хубави думи!

Аз пък си мисля, че трябва да сме добри и да си помагаме. Възпитавана съм в дух, че съм задължена на членовете на семейството ми, както и те на мене. Даже и да сме скарани, разделени, на растояние и т.н. няма такъв филм да не си помагаме...

Да живее семейството! Те са единствените константи в живота...
Виж целия пост
# 35
при такава ситуация бих изпратила детето със свекърва ми на пазар,дори и да е замалко.
Виж целия пост
# 36
Гадна е ситуаията и аз съм изпадала в подобни.
Миналата седмица ,мъж ми със счупен крак ,аз и големият бяхме с повръщане  39 температура а бебата/на година и полониа/ ,кой да я гледа ,мъжо не омже да  ходи ,аз драйвам и се треа ато лист ,другото ми дете болно.Но майка ми на повичка във Вена ,свеки в Малта и някак си г избутахтези три дни........................ .
Надявам се вече да ти е разминало ида си добре.Поздрави  bouquet
Виж целия пост
# 37
Аз разбрах ,че няма на кого да разчитам за малката и се оправям както мога.Е, в началото ми беше криво,но сега се опитвам да гледам по философски на нещата.Бабите вече са жени на възраст и те имат нужда от своята заслужена почивка. А и като гледам аз как съм като изцедена вечер от грижите покрай малката,тях просто не ги виждам...
Виж целия пост
# 38
Никой не ти е длъжен да ти гледа детето. Както някой каза по-горе бабите са си отгледали собствените, имат право да си ходят където им скимне. Ти си майката, оправяй се. Щом си го родила, ще се грижиш за него и това е.
Виж целия пост
# 39
абе кви свекърви кви 5 лв
тя не ми се е обадила да ме пита как съм що съм 4е немога една прахосмука4ка да си пусна от болки в кръста остава и да ми гледа и детето
а майка ми нея вятър е вей на бял кон гледа си нейният интерес
така4е мила гледкай си детето от баби полза няма  Peace
Виж целия пост
# 40
Ох знам,че от бабите полза няма. Не съм очаквала дори полза детенце си го гледам сама от раждането. Сега ще го гледа яслата,защото почвам работа.Но тук някои ме изкараха мърла,която е родила дете и сега се чуди как да не го гледа. На тези хора не им ли се е случвало да са на прага на припадъка не се шегувам наистина и друг път ми се е случвало и да няма никой до теб. В такъв случай комшия да помолиш ще се отзове камоли собствената ми майка,но уви. Да не са длъжни,но нали сме хора все пак няма ли хуманност поне. Заболя ме отношението им защото за нищо не съм молила до сега такъв случай ми е за втори път т.е. значи пак един път съм опитала да помоля за помощ. Извинете ме,но личната ми лекарка ме познава и се отзова знае ми положението,че и мъжа ми го няма,че бърза помощ не са толкова бързи и намери начин с личен превоз и дойде и се отзова. Прекалено съм чувствителна уплаших се за малкия и седнах да напиша тема не за съчувтвие, а за да ми сподели някой изпадал в такава ситуация примерно какво да изпия или направя за да се свърна, а какво получих " ми ставай от компа и намери занимавка на малкия......" Просто всички май вече сме вълци единаци и не си помагаме и такова мнение имаме и за другите.Извинете,че ви притесних с моята тема
Виж целия пост
# 41
в такава ситуация първо бих се обадила на мъжа си.
в крайна сметка нито свекърва ти, нито майка ти са родители на детето ти.
след като си обсъдя нещата с мъжа ми, ще търсим и помощ от други хора.
Виж целия пост
# 42
Мъжа ми е на 500 км от мен обадих се ама какво? Няма как да се телепортира. Писах по-горе,че е командировка дори все още е (може и да съм пропуснала) няма значение това. Двете баби живеят съответно едната етаж под мен и виси по цял ден при мен като не е на работа другата е на 7 км от мен. Няма значение темата беше за съвсем друго просто ме заболя не и се е налагало да се моля за помощ и очаквах коренно различно отношение, което нсъщност ми се втълпяваше от сорта" Ако имаш нужда винаги ще съм там и там" или " ама защо не го оставяте да се видите и да излезете като хората това дете и пр. пр.
Виж целия пост
# 43
Eva, много добре те разбирам. Както и всички майки, които са ти писали как са се справили в сходна ситуация. Нали не мислиш, че сме стигнали до тези изводи, щот никога не ни се е налагало да сме в такова положение? За съжаление, едва ли някой би ти дал съвет какво да пиеш, за да се оправиш , струва ми се много несериозно и наивно, ако някоя мама ти поставя диагноза по интернет и ти предписва лечение.
Радвам се, че вече си добре Wink Не е приятно да не можеш да разчиташ на най-близките си. И на мен ми е било криво, когато в една подобна ситуация свекърва ми след сериозна операция пътува с часове, за да дойде и да гледа сина ни, въпреки нейното неразположение, а собствената ми майка не можеше да си отложи "важните" ангажименти, свързани с облагородяването на двора на вилата. Но се случват такива неща. И единственото, което можеш да направиш, е да си извадиш поука кой и кога ти помага, и да не таиш празни надежди за евентуален следващ път. Както и преди ти писах, по-гадно е не конкретния отказ, а това, че все се самоубеждаваме, че нещата просто така са се случили и е било случайно, вярваме в това до следващия път, когато случайността се повтаря Sad
Виж целия пост
# 44
Да права си. Гадното е точно това все си мисля ами този път нещо е станало,но нали са все пак майки следващ път няма да е така. Но като си представих в този момент аз как тичам по разни ангажименти за тях при това никой не ме пита искаш ли можеш имаш ли време при това го правя с дете на ръка, защото на еди си коя баба точно сега не и се излиза пък малкия и без това трябва да бъде разходен. Тичала съм по банки вътре жега аз с непроходило дете на ръце редя се по опашки да внасям някакви си вноски на едната,че не и се гонела маршрутка. След като изкарах книжка аз нали уважавам по-възрастните като ми каже,че ще ходи на пазар рано рано и казвам събуди ме нали за това изкарах книжка да не се тъпчеме по градския с торбите ставам обличаме се с малкия отивам взимам връщам и пр. пр. обаче ответно на мен не ми се дотича. Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия