дайте мнение в следната ситуяция с маминки

  • 3 600
  • 59
# 15
Аз бих пийнала някакво хапче и лежала в близост до детето, за да му хвърлям по едно око докато беснее. Пусни му филмче, да се кротне?! newsm78
Втрори и трети месец от бременността, дъщеря ми се гледаше на автопилот. Понякога с часове е гледала Том и Джери, а аз се чудех хапче ли да пия или да ида да повърна.
Като знаеш, че няма на кой да разчиташ и почваш да измисляш разни варианти, в противен случай все някой друг ти е крив.
Виж целия пост
# 16
Ева, незнам какво е състоянието ти сигурно наистина ти е зле, но се мобилизирай. По - скоро бих търсила разбиране от мъжа ми и майка ми. Ако те са ангажирани, тогава  легнете с малкото човече, пусни му да гледа филмче, да подрежда пъзел ако може, докато дойде някой, който може да ти помогне, сигурно вече му е станало и време да спи.  Преди време ми се наложи моето сладурче да остане с мен в болницата за 2 дни, защото ме оперираха, а  нямаше кой да я гледа, защото баща й беше в командировка за 10 дни.Така, че горе главата ще се справиш.
Виж целия пост
# 17
Дааа, а мъжа къде е в тази ситуация??? Свекървата била длъжна, а мъжа не е ли???
Ева, може би не си представила пред майка ти и свеки нещата правилно - кажи им че си зле,
че не можеш да станеш от леглото и ще изпуснеш детето да си навреди. Плачи, реви, крещи...

 Peace

Честно казано, аз също мисля, че на първо място родителите трябва да измислят нещо. Бабите - ако имат възможност и желание. Не са длъжни.
Моята майка помага, но... ако и когато й е удобно (ако много се налага и казвам директно и тя преценява дали може да си промени програмата). Живее близо до нас, но никога не съм приемала, че е длъжна - приятно й е и го прави по своя инициатива (единственото, за което баща ми е поел като ангажимент е да взема децата в 17 ч. от градината, защото се прибира най-рано и да се разхожда с тях до 18:30, когато се приберем - ако има други планове за деня, търсим други начини). Като бяха малки, идваше баба ми да стои за компания с мен, но никога не съм я ангажирала с някакви действия - тя своите деца ги е изгледала отдавна, а на внуци и правнуци е редно само да се радва.
Свекърва ми живее на вилата и в София е само зимата - гледала е децата ми не повече от 2-3 пъти и то, защото тя е настояла да ги гледа, за да излезем ние - водим й ги и си ги прибираме в уговорения час.
Мъжът ми е човекът, който първо търся в подобни случаи. Е, да, когато той няма как да поеме щафетата, викам (евентуално свободна) баба или бавачка. Пак той е този, който си взема болнични и гледа децата, когато те са болни, защото аз трудно мога да отсъствам от работа. Когато аз съм болна е същото. Когато съм командировка - пак той.
И така.
Виж целия пост
# 18
Е, не го разбирам аз това "никой не е длъжен да ти помага!" !!! Не става въпрос за случайни хора, аза  НЕЙНАТА майка, дявол да го вземе!?!?! Свекървата е малко по-друг случай.
 Знам, че не всички хора са всеотдайни родители, но някак го очаквам от майка ми поне. В какво иначе би се изразила подителската любов, ако не да ми помогне (физически или морално) когато НАИСТИНА имам нужда. Все пак не става въпрос авторката да отиде на кръчма, например, на нея не и е добре, не капризничи.
Както и да е.... хора разни, така е.
Какво да правиш в тази ситуация - послушай момичетата, които се го преживели, мисля че са ти дали ценни съвети.
Скорошно оздравяване ти желая! Hug
Виж целия пост
# 19
Е, не го разбирам аз това "никой не е длъжен да ти помага!" !!! Не става въпрос за случайни хора, аза  НЕЙНАТА майка, дявол да го вземе!?!?! Свекървата е малко по-друг случай.
 ...


Не става въпрос дали някой е всеотдаен или не. Моите родители, примерно, правят за нас адски много неща, но никога не бих си позволила да изисквам каквото и да е - благодарна съм им, че са до нас, но те са спрели да са ми длъжни в момента, когато аз съм станала самостоятелно човешко същество и съм спряла да бъда невръстно и безпомощно дете. Също така не бих натрапвала някой ден помощта си на децата си, защото от помощ до намеса границата е малка.
Никой не длъжен дотолкова, доколкото родителите ми са си преценили навремето колко деца да имат и са си изпълнили задълженията (за мен задълженията свършват в определена възраст, а после започва взаимното уважение, подкрепа, приятелство и т.н.).
Когато съм решила да имам деца, не съм искала разрешение от майка ми и не съм я питала дали тя "всеотдайно" е готова да зачеркне работата си, почивката си, семейния си живот и да гледа моите деца  Naughty.
Разбира се, ако директно се обадя и кажа, че съм зле, че имам нужда от помощ и обясня ситуацията, не вярвам нито майка ми, нито свекърва ми, нито която и да майка на света да откаже помощ на детето/внучето си.
Но ако постоянно изисквам...
Имам позната, която прави скандали на родителите си, ако вечер се забавят след работа, защото тя цял ден била с дедето и ТРЯБВА някой вечер да го вземе, че тя да си почине и да се порадва на мъжа й...
Виж целия пост
# 20
Мисля, че в такава ситуация ще стана от компютъра, ще намеря на детето занимание (играчки, филмче, музика) и ще се опитам да се отпусна. Ако положението се влоши, ще се обадя на лекар.
Виж целия пост
# 21
azaf Отиваш в другата крайност струва ми се, а нищо крайно не е правилно.
Сама си казала, че ако се обадиш на майка си тя не би ти отказала. Важна е ситуацията, в която молиш за помощ. Никой не говори за отношения както в примера, който си цитирала.
Както казах и преди, хора разни, манталитет също. Но аз знам едно с абсолютна сигурност - само на майка ми мога да разчитам на 1000% в тежки моменти. Може и да съм късметлийка или една от многото, но това е моето разбиране за майка. Съпруга може да си днес, утре може и да не си, но майка си докато склопиш очи. Не разбирам, как например бих могла да съм на козметик, спокойно да се наслаждавам на процедурите, когато знам, че дъщеря ми е зле и няма кой да гледа собственото ми внуче и това е опасно за него?! Сърцето ми не би изтраяло!

И пак казвам, че мярката е важна- и от едната и от другата страна. 
Виж целия пост
# 22
Ами гадна ситуация!
Но явно май ще се окаже, че не може да разчиташ на друг освен на себе си! Много е гадно като стане така. Зарежи всичко, което можеш да зарежеш и само пази детенце да не стане някоя беля и си полежавай повечко. Ако майка ти все пак прежали масажа (кажи, че ти е зле, тя не може да чете мисли) - хубаво. Ако не си в безисходица и така или иначе ще трябва да се справиш сама! Sad
Виж целия пост
# 23
Ами гадно е държанието на майка ти. Свекървите си ги знаем. И на мен ми се е случвало да ме отрежат във важен момент и знам как боли. Защото все пак на този свят трябва да има някого , на когото да звъннеш и той да зареже всичко заради теб. Най - нормално е това да е майка ти. Ти ще се оправиш, ама защо е трябвало да става така?
Виж целия пост
# 24
Споко. Авторката на темата вече е добре. Майка й може да си довърши масажа без с това да си навлече нечий гняв.
Виж целия пост
# 25
Е, не го разбирам аз това "никой не е длъжен да ти помага!" !!! Не става въпрос за случайни хора, аза  НЕЙНАТА майка, дявол да го вземе!?!?! Свекървата е малко по-друг случай.
 Знам, че не всички хора са всеотдайни родители, но някак го очаквам от майка ми поне. В какво иначе би се изразила подителската любов, ако не да ми помогне (физически или морално) когато НАИСТИНА имам нужда. Все пак не става въпрос авторката да отиде на кръчма, например, на нея не и е добре, не капризничи.
Както и да е.... хора разни, така е.
Какво да правиш в тази ситуация - послушай момичетата, които се го преживели, мисля че са ти дали ценни съвети.
Скорошно оздравяване ти желая! Hug

Ама чакай сега, аз не мога да обвиня майка си, че не е всеотдайна, ако не иска да ми гледа детето. Тя ме е отгледала, изучила и сега, когато вече си има свой живот и си работи и си има свои ангажименти, не мога да изисквам от нея нищо. Да ми помогне в трудна ситуация, едва ли би отказала, ама да я карам да ми гледа детето... Някои хора си мислят, че родителите са им длъжни до гроб. Ами не са. И аз познавам жени, които изискват от свекървите и майките да си вземат болничните и отпуските спрямо внуците. И стават големи сръдни, ако не го направят. Ами не е нормално това. Хората са ни изгледали, за да си поемем сами пътя, а не да им висим на вратовете.

Какво да кажат жените, които нямат помощ отникъде. Някои са бременни и гледат дете, пък не се оплакват.
Виж целия пост
# 26
Северина, съгласна съм с теб само донякъде. Малкото мишленце ми е взело думите от устата.

Само дето аз може да съм съпруга до време, но съпругът ми няма да е баща на децата ми до време - т.е. дори и тогава (не дай Боже) пак ще приемам, че ангажиментът към децата е мой и негов, а не на родителите ми.
А и да съм майка не го разбирам като да зачеркна себе си с появата не децата ми и винаги да съм им в услуга!
Виж целия пост
# 27


Ама чакай сега, аз не мога да обвиня майка си, че не е всеотдайна, ако не иска да ми гледа детето. Тя ме е отгледала, изучила и сега, когато вече си има свой живот и си работи и си има свои ангажименти, не мога да изисквам от нея нищо. Да ми помогне в трудна ситуация, едва ли би отказала, ама да я карам да ми гледа детето... Някои хора си мислят, че родителите са им длъжни до гроб. Ами не са. И аз познавам жени, които изискват от свекървите и майките да си вземат болничните и отпуските спрямо внуците. И стават големи сръдни, ако не го направят. Ами не е нормално това. Хората са ни изгледали, за да си поемем сами пътя, а не да им висим на вратовете.

Какво да кажат жените, които нямат помощ отникъде. Някои са бременни и гледат дете, пък не се оплакват.

Не четеш внимателно написаното, но няма да влизам в спор.
Виж целия пост
# 28
Добре съм лекар дойде у дома. За питащите мъжа ми е на 500 км от мен командировка и просто и да можеше да си дойде нямаше да е никак навреме. В момента съм в Своге не в София нито лекарства нито близки приятели наоколо и просто ужасно се притесних какво ще стане с детето ако неда Боже припадна седнах да пиша не че ми беше добре а за да се поотърся и да спра дя мисля за това. Благодаря,че решихте че нищо ми няма щом съм на компа. За Ваше усведомяване както ги написах така се махнах просто защото нямах сили да седя. За това,че никой не ми е длъжен да така е знам го , но в такъв момент на мен ми сеслучват доста често изпадам в паника ами детето и то до скоро имаше проблеми и се давеше и спираше да диша разбирате ли сега защо ме заболя,че не се отзоваха бабите не ми пука за мен хвана ме страх за детето та то е най-ценното ми нещо ако не успея да го опазя за какво живея тогава. На тези които ме разбрахте правилно изключително ви благодаря дори малко морална подкрепа в този случай върши чудеса
Виж целия пост
# 29
Ева, радвам се, че вече си добре.
Просто в подобна ситуация не очаквай бабите сами да се сетят. Щом имаш НУЖДА, им звънни и им кажи какви са ти тревогите, като подчертаеш, че ще се радваш ако дойдат да ти помогнат. Тогава надали биха отказали. Не вярвам да откажат, ако знаят как се чувстваш и им го кажеш ясно и точно, но без да изискваш нещо от тях. Просто те сами няма как да разберат дали само те боли главата (примерно) или наистина нямаш сили да станеш.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия