Да се запознаем... Майки на недоносени деца

  • 241 535
  • 644
# 300
Здравейте мили мами ! Казвам се Надежда на 28 г от гр. Варна Досега само четях вашите постове,но се реших и да ви пиша защото едва ли има някой, които да знае най- добре през какви мисли  и изпитания трябва да мине една мама на недоносено бебе- в моят случай еднояйчни близнаци заченати инвитро.Цялата бременност бе изпитание- 2 хиперстимулации, редукция, лежане за задържане в АГ близо месец, серклаж  и като цяло такова пазене до 26 г.с. , когато отново ме приеха в болницата с контракции ,а същата вечер ми изтекоха и водите. Издържах ден и половина и на 30. 07.  родих моите 2 слънца-Анжела и Ева съответно по 780 и 770 грама. И на двете е бил поставен сърфактант,тъй като нямаше достатъчно време за развитие на белите им дробчета.Вече 7 ден са в кувьози ,а днес разбрах че и двете са изключени от апаратно дишане и в момента са под кислородна палатка ,  борят се   със стрептококовата инфекция-и все пак знам, че е още тоооооооолкова рано защото ги водят критични,а и лекарите се въздържат от по конкретни прогнози. Знам, че ще е необходимо много търпение и силна  вяра за напред.От първоначалният шок реших да се стегна и да се изкарам от дупката в която бях изпаднала-на никой не помагах така-нито на себе си, най -малко на двете ми мънички мишлета,опитвам се да прогонвам  веднагически черните  и натрапчиви мислит и силно вярвам ,че Господ и Богородица ги пазят !!!
  Имайте вяра, бъдете силни и мислете позитивно ,искрено се моля всяка мама да гушка едни здрави и засмени дечица !!! И нека Господ да пази вашите дечица и вас мили мами !!!
 
Виж целия пост
# 301
Здравейте мамчета,  Simple Smile и моето бебче беше в ковьоз и с инфекция - вродена пневмония - 42 дни в болница и знам какво ви е - сякяш времето е разделено между днешното ходене до болницата за сведения и следващото ходене. Но важното е да вярвате и като мислите за вашите бебковци и бебки да им давате сили и да вярвате в тях - че те ще се справят, защото са силни и борбени!!! Нашият бебчо от 15 дни си е в къщи и ни радва! Вярвам, че и вашите дечица ще се приберат и ще се разтапяте от сладките им усмивчици и физиономиики, но трябва време, много вяра и кураж - за вас и бебчетата!  Praynig Моля се по-скоро да си приберете слънцата в къщи!
Виж целия пост
# 302
Здравейте мами,
Казвам се Милена. Забременях след 4то ин витро и като резултат чакахме нашите еднояйчни принцеси, с термин 21 Октомви.
За съжаление много бързаха и напъваха и се родиха преждевременно в 32 г.с.(26ти Август) Димана с тегло 1870 гр и Константина с тегло 1920 гр. Дишат самички, не са били интубирани и за сега се държат мъжки. Константина е свалена в слединтензивно още на 2рия ден след раждането, Димана беше до събота на минимално количество кислород, подавано в кувьоза. От вчера и тя диша абсолютно самичка. Тя повръща все още стомашна зелена материя (надявам се правилно да формулирам) и за това отлагат захранването й през сондата. Ще пробват пак след ден-два. Константина хапва от петък вечер. Сега е на 10 мл. Като се задържи повечеко време и количествата станат по-големи ще ме викат да я храня на място -моля се на Господ да е по-скоро.
Лекарите ги определят като стабилни, но все още ни остава процеса на захранване.
Може ли да се допитам до по-опитните, колко може да продължи един такъв процес, знам, че е строго индивидуално, но все пак има ли някаква закономерност в реда на захранване - като мг на ден, на хранене и  т.н. Казаха ми че ще махнат момичетата ни от термолеглата, в момента, в който нямат вече нужда от системите и останат само на хранене през сонда/ шише. Иначе престанаха да свалят. Средно и двете са свалили 200 гр, но от вчера задържат килограмите си (Димана 1710 гр и Константина 1740 гр).
В момента живея ден за ден и се моля Господ да е добър към нас и да помогне на малките ни мишки да се приберат по-скоро вкъщи, където им е мястото!
 
Виж целия пост
# 303
Cho_ko Hug добре дошла. Пожелавам ти от все сърце да гушкаш принцесите ти скоро вкъщи. Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 304
Здравейте мами, казвам се Нели и съм  майка на недоносено дете. Моето момченце се роди в 27 г.с. 0.880 гр.,  Докато бях в болницата всички доктори /и в родилното и в неонатологията/ казваха, че е божа работа какво ще стане. Сега сме на 6 месеца- коригирана възраст /9 месеца - реални/ , над 8 кг.  страхотен бонбон.
Искам да кажа на всички майки, чийто деца са в неонатологията, молете се, имайте вяра и търпение.
Виж целия пост
# 305
Докато четях написаното, отново ме завладяха онези силни и болезнени чувства, които имах с бебчетата в кувьозите. Моите момичета се родиха в 35-та седмица (на 7.05.2009) и бързаха толкова много, че не успяха да усвоят инжекциите за развитие на белите дробчета. Наложи се 6 дъъълги дни и нощи да бъдат в кувьоз, да преживеят едностранна пневмония и да ги гледам със системите, сондите и апарата за следене на жизнените функции. Родиха се по 2 кг, но едното бебе падна на 1850 и много трудно качи нужните за изписване килограми. А другото ми момиченце е спряло да диша и се е наложила спешна намеса. Бяха трудни 25 дни в болницата, но и най-силните в моя живот. Умирах от страх, но и вярвах, че всичко съвсем скоро ще бъде наред. И ето ни днес - почти на 4 месеца, по над 5 и над 6 кг, хапващи доволно и растящи бързо Simple Smile

Знам колко неутешими сме, когато децата ни са в беда, но искам да прегърна всички мами, които чакат своите съкровища и да им кажа да имат вяра в децата си и в Господ. Много скоро ще гушкате своите големи бебчовци и лека-полека болката ще бъде заменена от неимоверна радост!  Hug
Виж целия пост
# 306
Здравейте,мамчета,аз се казвам Мария и съм мама на бебе Александра родена със спешно секцио в първият ден на 32г.с. с тегло 1690кг и 43см.Разбирам всички колко е трудно да гледаш бебето си в кувиоз и всеки ден да ставаш с мисълта за него и дали ще се пребори със свички премеждия за да си дойде в къщи.Аз родих в Токуда и имах късмет че съм родила там,защото,можех да виждам бебето си всеки ден,но то горкото беше 30 дни в кувиоз,на 33 ден я изкараха на термо креватче и на 4о ден си я взехме в къщи-сега е вече на 2 месеца и едно много жизнено бебче,но страховете,които преживях са още в мен и не ми дават покой всеки ден треперя над детето ми,за да не би случайно да се наложи пак да стигнем до болница!А пътят,който изминавахме всеки ден до болницата е едно място ужасяващо  за мен,дори да ми се налага да минавам от там го избягвам навяват ме страшни спомени!Ами това е от мен моля се за всички бебета да си дойдат по-бързо в къщи и да са спокойни мамите!
Виж целия пост
# 307
честито на всички гушнали своите рожби няма по-голямо щастие от това baby baloni да са ви живи и здрави, весели и засмяни Hands Clap moresmile ukliam1 newsm81
Виж целия пост
# 308
Отдавна не съм влизала тук и вече две години след преждевременното раждане на сина ми, си мисля, че са минали няколко дни. Пътя, който минавах до АГ ме кара да потрепвам  все още, не мога да спра сълзите си, докато ви чета. Този период е много силен и не може да се сравни с нищо, ама нищо. Загубата на първото бебе не беше такова изпитание, както трудностите с раждането второто ми дете. Питах се кое е наказание и кое е награда, но разбрах за себе си, че няма нито едното, нито другото, а това е част от пътя и че силата на вярата е огромна. Бъдете щастливи!
Виж целия пост
# 309
Аз съм Мила,на 23г,завършила съм педагогика,работа към спешния тел.112 от 2 години.Имам син на 17дена ,роди се на 5.10.2009г,в 28 г.с след отлепяне на плацентата.Сега е в кувьоз и има голямо желание за живот.казва се Валерий.
Виж целия пост
# 310
eyoree86, заповядай в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=435154.0 Simple Smile
Виж целия пост
# 311
Здравейте,казвам се Диана. Синът ми Виктор се роди на 26.09.2009 г. в 29 г.с.,1340 г.,42 см. и е голям сладур,но още е в болница и сигурно ще е там поне още 1 месец. Трудно се захрани и сега е тежи точно колкото се роди. Иначе докторите ни успокояват,че е добре и за сега няма никакви усложнения. Надявам се,че не крият нищо и,че моето съкровище ще се прибере скоро и ще е добре.
Виж целия пост
# 312
Здравейте и от мен!Родих второто си дете в 27 седмица с тегло 1 200кг, 42 см. , 84 дена преди термина ми.След всички мъки, след борбата за оцеляване, сега Никол е наи-прекрасното за мен дете на света.Защото е малък герой.Беше в много тежко състояние след като се роди, с анемия, после и другите по реда усложнения.Сега обаче, с помощта на  Господ, на лекарите в неонатология и на нас като родители, всички много и се радваме.След няколко дни ще празнуваме 1 годинка!Пожелавам го на всички,които преживяват в момента раждането на недоносено дете .Много е тежко, но Вярвайте в тях!
Абсолютно и безрезервно вярваите в децата си!И мнооооооооого ги обичайте! Heart Eyes
Виж целия пост
# 313
Здравейте,на 29 октомври родих малките си близначки в края на 28 г.с.Едното ми момиченце не можа да преживее раждането,но другото засега проявява ината на баща си и се бори за живота си.Роди се 940 гр. и се казва Божидара.
 Много се надявам да намеря подкрепа във форума,защото има моменти,в които съвсем издавам багажа и не вярвам,че мъничкото ми момиченце ще се оправи,а освен да се надявам не знам с какво друго да помогна на детето си.
Виж целия пост
# 314
Здравейте,на 29 октомври родих малките си близначки в края на 28 г.с.Едното ми момиченце не можа да преживее раждането,но другото засега проявява ината на баща си и се бори за живота си.Роди се 940 гр. и се казва Божидара.
 Много се надявам да намеря подкрепа във форума,защото има моменти,в които съвсем издавам багажа и не вярвам,че мъничкото ми момиченце ще се оправи,а освен да се надявам не знам с какво друго да помогна на детето си.
Devil, HugДа ви е жива и здрава ,божидара.Прекрасно име, сте и избрали Heart Eyes
Аз вярвам ,че малката душица ще се оправи .
моето момче е родено 900 грама Hugбеше доста време в неонатология и ми беше трудно, знам какво ти е.
Вярвай, вярвай в детето си  Praynig
бог, да я пази  Praynig
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=445883.0Заповядай, в другата ни темичка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия