Да се запознаем... Майки на недоносени деца

  • 241 535
  • 644
# 315
Здравейте и от мен.Казвам се Преслава и съм на 29 год.Бях бременна с близнаци-момиченце и момченце.Родих в 30 г.с.,но момиченцето ми имаше сърдечен порок и не успя да си поеме дъх при раждането.Мартин се роди 1260 ,41 см. Два месеца бяхме в болницата и си признавам че на моменти губих вяра че ще си го гушна някога.Сега вече сме на три месеца/коригирана възраст/ тежим 6 кг и сме 60 см.Кураж на всички мами ,вярвайте в децата си .
Виж целия пост
# 316
Преслава Hug за теб и малкия Мартин. Заповядай и в другата ни темичка. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=445883.240
Виж целия пост
# 317
Здравейте! Казвам се Ани и съм на 33 г. След близо 4 години опити за дете забременях от инсеминация. Моето малко чудо Самуил оцеля при кръвоизлив в 3-ти месец от бременността и се роди преждевременно на 20.12.2009 в 28 г.с.  - 1200 гр., 32 см. В момента е под грижите на д-р Ралица Георгиева в Университетската педиатрия. Миличкият вече 22 дни е на апаратно дишане, въпреки че успяхме да направим инжекциите с кортикостероиди преди раждането, а и след сърфактанта лекарите бяха много оптимистични. С пневмония е.
Тъй като съм с конизирана (скъсена оперативно) шийка и съответно бях с късен рисков серклаж, много пъти съм влизала във форума за недоносени дечица, но се надявах да не стана част от него. Сега, честно казано, ме е страх да чета по същество за проблемите, които се появяват. Вяра ми вдъхвате всички вие - майките тук Hug. Надявам нашето малко слънчице да се оправи и да му се радваме вкъщи, колкото се може по-скоро.
Виж целия пост
# 318
Здравей, Ани. До болка ни е познато на всички какво изпитваш. ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД. Самуил ще се справи. Сега не мисли за евентуални проблеми. Не е задължително да има такива макар и да е недоносен. Кураж, миличка, всичко ще се оправи.
Виж целия пост
# 319
Ани, не губи надежда, Самуил ще се пребори, още повече, че е попаднал на най-доброто място, в ръцете на най-добрите доктори, особено доц. Георгиева. Те отгледаха нашата малка Борислава, която се роди твърде рано и твърде малка, но сега е едно 3 кг-во чудо на чудесата.

Вярвай в дететнцето си, вярвай и на докторите, бъди силна, защото си заслужава  Hug Heart Eyes.
Виж целия пост
# 320
Здравейте мами,май малко късно се  сещам да пиша,но все пак да се запознаем- казвам се Невена и на 29.02.2008г. родих дъщеричка Нели.Роди се в 35 г.с. /май така се падаше,абе термина ми беше 06.04. аз на 20.02 излезнах в болничен 45 дни преди раждане и на 29-ти родих/Нели се роди 2,180кг 43см. и с накаква аномалия - изхождаше се през пъпа-лекарите тогава така ми обясниха и веднага я сложиха в кувиоз,на 2-рия ден я качиха в детска хирургия и я оперираха, а аз успях да я видя само за няколко минути през деня докато беше в родилното - но в кувиоза,дори неможах да я гушна.Въпреки всичка сега да чукна на дърво вече сме добре.
Успех на всички мами,не се отчайвайте а аз ще си довърша историята утре.

Здравейте отново,при мен хубавото беше че след като ме изписаха от родилното,след седмица ме взеха при детето уж да я захранвам направо с кърма ама точно когато отидох /вече беше на 30гр млеко/и тя взе че повърна и я оставиха гладна едно денонощие и пак започнахме захранването отначало с по 5 гр. и така си изкарахме един месец в болницата,единственото за което се ядосвам е че така и неможахме да си вземем епикризата а след като ни изписаха сме ходили всяка седмица и все не е готова и в един мамент се оказа че една позната работи там /санитар/и я помолихме да попита тя а на нея пък и казали че изобщо няма информация за такова дете- верно че беше минала година и половина ама тея вече ме вбесяват как може да стоим един месец и никъде да не фигурираме, направо съм възмутена и вече се чудя какви мерки да предприема,че ето сега тръгваме на ясли и тази информация трябва а аз немога да я дам щото НЯКОЙ СИ не си е свършил работата.
Виж целия пост
# 321
здравейте!аз родих на 30.08.09 преждевременно,бях в 34 г.с.Въпреки че бях за секцио 6 часа ме мъчиха за нормално.детето беше обърнато седалищно и с увита  пъпна връв.направиха ми секцио,след като пъпната връв ми висна.по време на операцията докторът наранил крачето на бебето и имаше разрез с 3 шева.никой не ми каза до 6 ден.дори не ме пускаха да го видя защото беше в кувиоз.както и да е исписаха ни благополучно .за епикризата...дадоха ни я,но нищо не се споменава за лекарската грешка и за раната.недайси ако нещо се случи с крачето на детето от кого да търся отговорност,като нямам доказателства...
Виж целия пост
# 322
Семи 84 ти поне си родила пак скоро така че ходи и питай за какво става въпрос и защо не е упоменато.От друга страна като се замислиш как така ще си признае лекара че е направил грешка,нали трябва да понесе отговорност а явно не му се поема.Според мен трябва да питаш и по добре да не закъснявате че да не ви забравят.
Виж целия пост
# 323
Зравейте майчета!                                                                                                                                                                                               Казвам се Ана.С таткото и хлапетата живеем в Ловеч.Баткото е на 8г. а Вики е на 1.8г.Ще ви разкажа за нея/кратичко/.Роди се в 26г.с.тежеше само 800гр./преди да се роди лекарите казваха,че шанса е нулев/Ангелчето ни имаше голям късмет,че я изпратиха в Плевен 2база неонатология.Невероятни хора и специалисти.Спасиха живота и отгледаха я и след три безкрайно дълги месеца си я прибрахме в къщи.Да кажеш просто благодаря звучи нищожно за децкия живот,каквото и да кажа все е малко.но ги нося в сърцето си защото те са част от живота на детето ми.Тази история ви е добре позната скъпи майчета,всяка от вас е изживяла кошмара от неизвестността ,ако ви интересуват подробности -питайте.Вики има муко пулмоналнадисплазия и деформация на гръден кош.къде да питам за това?Прегръдки на вас и децата ви!
Виж целия пост
# 324
Привет  orgryt , и аз съм от Ловеч.Много ще се радвам да споделиш за Вики.Къде ви проследяваха после,коя ви е педиатърката в Ловеч...абе всичко  Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 325
Здравей pepa,прочетох за вас и много съжалявам.нашата история е малко дългичка.опасявам се да не стана досадна,ако я разкажа тук.в коя тема да се включа?...педиатър ни е д-р.Ачкова,разбрана жена каквито направления съм искала никога не е отказвала,ходим и при Шопова/да е жива и здрава/До март м.г. често посещавахме д-р.Росманова завеждащ НЕО в Плевен.Слава богу Вики се развива  нормално .Мисля малко като се затопли пак да   я  посетим за да ни насочи към  хирург -предстои ни операция на ингвинална херния.Опа-събуди се  чао!         
Виж целия пост
# 326
orgryt, може да пишете в тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=457687.0
Виж целия пост
# 327
Здраейте,

казвам се Мариета и родих дъщеря си Ана в началото на 38г.с. по термин, но отговаряше на 35г.с. Роди се 2300г и 47см. беше в кузиоз 7 дена и още 3 дена на легло в неонатология. Малко късно се включвам при вас, но се надявам да намеря много отговори на въпросите ми.
Виж целия пост
# 328
Здравейте мамчета! Приятно ми е да се запознаем! Моето момиченце Диана се роди 1 кг и 200 гр, 38 см, а преди 10 дена станахме на 1 годинка:) Радвам се че ви открих, тук намирам отговор на много въпроси, които ме вълнуват.
Виж целия пост
# 329
 Здравейте, майчета! Тук намерих отговори на много от въпросите, които ме вълнуваха и се надявам с представянето си да помогна на всички несигурни мами с недоносени бебчета.
 Боян се роди 2 месеца и 10 дена преди термин. Трябваше да се роди на 22.01., а той се появи на 12.11.,с тегло 1350 гр и ръст 40 см.Знам какво е да чакаш и да се съмняваш ден след ден, дали ще продължи да диша, да броиш грамчетата, които наддава и милилитрите, които яде самостоятелно.   Няма да ви разказвам за кошмара, който преживях,защото вярвам, че всички тук сме минали, или минаваме през ада, наречен недоносено дете. Имам се за силна, но за да се справиш с това не е необходима сила, трябва много повече, нужна е вяра. Вярвайте в децата си!  Несигурността я има още, но такава има и при нормално родените и доносени деца. Много е важна позитивната нагласа и положителната мисъл.Всичко се преживява, просто е необходимо търпение.
 Боян стоя в кувьоз 43 дена и точно на втория месец го изписаха от болницата.От тогава не спираме да си го гушкаме в къщи.Ретинопатията му е в регрес, на косъм му се размина криотерапия....е, ходим си на прегледи и аз си имам едно на ум,но вярвам,че ще вижда и,че ще е добре. Каквото и да ви казват докторите след раждането, не вземайте лекарства за спиране на кърмата.Бъдете упорити и се изцеждайте, защото всяка капка кърма е ценна за малките слънца,а не е чак такова геройство, каквото се опитват да го представят в родилното, просто се изисква малко повече воля. Боян вече суче самостоятелно и наддава много добре.Обичайте децата си безрезервно, не очаквайте прекалено много от тях, те са специални, бъдете търпеливи и ще видите, че това ще даде резултат.
 Не откривам топлата вода,но силата ми се върна, тогава, когато приех фактите каквито са. Осъзнах, че каквото и да се случи с детето ми,болно, или здраво, то ще е моето дете и ще го обичам повече от всичко друго.
 Желая много вяра на вас, а на децата ви сила и много здраве.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия