Нямах проблеми в това отношение.Може би бях малко по-чувствителна от обикновено.Но с мъжо не сме имали сериозни разправии през този период.
Виж целия пост
В последните месеци - как сте с нервите и емоционалното състояние???
- Публикувана: 13 юли 2007, 10:55 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2007, 17:14 ч.
# 16
13 юли 2007, 15:21 ч.
Ами не съм сигруно... колко се дължи на неговото отношение и колко... на моята вътрешна настройка към него. Може би го обвинявам твърде много за неща за които не е виновен.. изцяло. Но пък и той не проявява особено разбиране... не знам. Объркана се чувствам.. и самия факт че ми казва, че той не смята да променя нищо в отношението си, защото моето било нетърпимо.... как съм го подлудявала....
А не го подлудявам... наистина
Наистина искам повече внимание.. цупя се някой път като искам да седнем или да си легнем и да си приказваме... и той си пусне телевизора... зяпа като треснат в него... и като му говоря... ме чува по време на рекламите.
Виж целия пост
А не го подлудявам... наистина
Наистина искам повече внимание.. цупя се някой път като искам да седнем или да си легнем и да си приказваме... и той си пусне телевизора... зяпа като треснат в него... и като му говоря... ме чува по време на рекламите.
# 17
13 юли 2007, 15:49 ч.
Абе аз бях зле само последния месец и половина май 
Тогава се бях хванала да чистя и пера всичко, което ще се докосва до бебка през няколко дни 
Чистех постоянно и много ме дразнеше свекървата не знам защо. А тя нищо не ми е направила жената, може би факта че не живеем самостоятелно може да ме е изнервял 
Мъжът ми не е по принцип от много грижовните, но не ме е нервирал нито ден през цялата бременност, за разлика от сега де 
Съобразявал се е най - вече защото го беше страх да не се отрази на бебето, а аз си бях станала доста нервна, ама не е имало истерии. Мисля, че обаче това е защото таткото се е държал нормално и не сме се карали, трябва да говориш с него, ама без ревове, опитай се, той може би се чуства изтощен от скоковете в настроенията ти. Трудно е, но спокойно, после ще се оправиш, ама има и следродилна депресия и ако не ти помога и не те подкрепя и тогава...........лошо е за теб, ще си съсипеш нервите, някои много трудно ги пуска следродилната 
Виж целия пост
Тогава се бях хванала да чистя и пера всичко, което ще се докосва до бебка през няколко дни Чистех постоянно и много ме дразнеше свекървата не знам защо. А тя нищо не ми е направила жената, може би факта че не живеем самостоятелно може да ме е изнервял Мъжът ми не е по принцип от много грижовните, но не ме е нервирал нито ден през цялата бременност, за разлика от сега де Съобразявал се е най - вече защото го беше страх да не се отрази на бебето, а аз си бях станала доста нервна, ама не е имало истерии. Мисля, че обаче това е защото таткото се е държал нормално и не сме се карали, трябва да говориш с него, ама без ревове, опитай се, той може би се чуства изтощен от скоковете в настроенията ти. Трудно е, но спокойно, после ще се оправиш, ама има и следродилна депресия и ако не ти помога и не те подкрепя и тогава...........лошо е за теб, ще си съсипеш нервите, някои много трудно ги пуска следродилната
# 18
13 юли 2007, 15:58 ч.
Ами май съм доста зле с нервите напоследък. Обаче за късмет на моя мъж най-много ме нервят съседите. Имам си 15год. чалгаджийка, която постоянно бичи музиката си и една друга три етажа нагоре, която вечно полива цветята в градинката -обаче мята легени от 6тия етаж при това мръсна вода и ми цапа прането и терасата. Направо ми идва да ги осмъртя понякога. 
Виж целия пост
# 19
13 юли 2007, 16:45 ч.
Да, аз се чувствах точно по този начин някъде към 36г.с. Обземаха ме страх, ярост и какво ли още не. Тръшках се на мъжа ми за всичко. Но сега отмина и съм доста спокойна. Все пак хормоните ни се променят, тормозят ни мисли за това как ще се развият нещата, така че нормално е 
Виж целия пост
# 20
13 юли 2007, 16:48 ч.
Имах такъв проблем само през първите месеци, но той беше продиктуван по скоро от факта, че изведнъж гардероба ми отесня, глезените ми станаха прасешки, и станах ужсно разсеяна, което ме дразнеше до полудяване, защото ми пречеше в работата. А, не трябва да изтървам и факта, че от този постоянен глад, направо ми се ревеше. Сега съм доста по-добре с тези неща, може би защото свикнах с външния си вид, че чак взех да си въобразявам и че изглеждам добре.(е то такива цици, кога ще имам друг път 
)
Мъжът ми никога не ми се струвал виновен за което и да било от гореспоменатите неща, освен това аз също все още ходя на работа, така че нямам много време да се чувствам пренебрегната или нещо подобно. Виж като си остана вкъщи.....
Виж целия пост
)Мъжът ми никога не ми се струвал виновен за което и да било от гореспоменатите неща, освен това аз също все още ходя на работа, така че нямам много време да се чувствам пренебрегната или нещо подобно. Виж като си остана вкъщи.....
# 21
13 юли 2007, 16:53 ч.
И аз няма да кажа нещо по различно. През периода на бременността си минах през викове, желания за повече внимание, рев, много чистене през последния месец изобщо - всичко е нормално и не се притеснявай. Хормоните ти се променят.
Аз съм доста емоционална и добре, че мъжа ми е точно обратното. Той е много спокоен човек и умее да се владее доста добре. Та аз като виках той слушаше (аз и за това съм го упреквала 
)
Скоро срещнах ме едно бъдещо мами, което се караше на таткото. Мъжа ми ми вика "я виш лошо мами". А аз му викам - аз не бях толкова лоша нали, а той се усмихва и вика само понякога. Посмяхме се добре за моя сметка после
.
Всичко ще мине. Дано леко да минеш или изобщо да нямаш и след родилна депресия.
За това е важно ти да се опитваш да се поглеждаш отстрани и разбира се таткото да те разбира и да си трае
или да те успокоява когато си така.
Виж целия пост
Аз съм доста емоционална и добре, че мъжа ми е точно обратното. Той е много спокоен човек и умее да се владее доста добре. Та аз като виках той слушаше
(аз и за това съм го упреквала )Скоро срещнах ме едно бъдещо мами, което се караше на таткото. Мъжа ми ми вика "я виш лошо мами". А аз му викам - аз не бях толкова лоша нали, а той се усмихва и вика само понякога. Посмяхме се добре за моя сметка после
. Всичко ще мине. Дано леко да минеш или изобщо да нямаш и след родилна депресия.
За това е важно ти да се опитваш да се поглеждаш отстрани и разбира се таткото да те разбира и да си трае
или да те успокоява когато си така.
# 22
14 юли 2007, 10:43 ч.
С нервите съм добре сравнително защото нямам много време работя макар и на полувин работен ден и сега довършвам ремонта занимавам се с майстори защото половинката ми е на работа и няма време той да се занимава с това , а иначе се старае да ме разбира и рядко съм имала емоционални изблици за щастие 
Виж целия пост
# 23
14 юли 2007, 11:41 ч.
През последните месеци на бременноста си бях побесняла от всякъде - карах се на приятеля ми, защото ме болят краката, карах му се, че много работи и не му остава време за мен, карах му се че е закъснял с 5 минути за вечерята, карах му се когато искаше да излезем с приятели, карах му се, че се е успал и е изхвърчал за работа без да ме целуне...Проявявах някъкво собственическо чувство към него и се побърквах при мисълта, че ще излезе да изпие една бира с приятели, вместо да е при мен и да му се оплаквам
Това обаче го разбирам сега, защото нещата, за които съм му се карала са абсолютни глупости и съм го правила съвсем незаслужено и съжалявам за това.
просто някък нервите ми бяха опънати до крайност и бях готова да му се карам и за това, че аз съм бременна, а не той.Около мен и той лудна.Хубаво, че последният месец не бяхме заедно(замина да работи извън страната - пак заради нас с бебчо, ама аз пак му се сърдех и затова, че се трепе като луд, за да не ни липсва нищо).И обърнах на майка ми - започнах с нея да се карам за всичко което ми скимне и след това да плача, защото разбирах, че не съм права.
Радвам се, че приятеля ми знае що е прошкаи не ми напомня как гадно съм се държала с него без причина
Виж целия пост
Това обаче го разбирам сега, защото нещата, за които съм му се карала са абсолютни глупости и съм го правила съвсем незаслужено и съжалявам за това.
просто някък нервите ми бяха опънати до крайност и бях готова да му се карам и за това, че аз съм бременна, а не той.Около мен и той лудна.Хубаво, че последният месец не бяхме заедно(замина да работи извън страната - пак заради нас с бебчо, ама аз пак му се сърдех и затова, че се трепе като луд, за да не ни липсва нищо).И обърнах на майка ми - започнах с нея да се карам за всичко което ми скимне и след това да плача, защото разбирах, че не съм права.
Радвам се, че приятеля ми знае що е прошкаи не ми напомня как гадно съм се държала с него без причина
# 24
14 юли 2007, 12:41 ч.
Имах такива изблици - никак не ги приемаше и се карахме много - колкото повече наближаваше момента за раждане, толкова повече се карахме 
Бях станала супер агресивна и крива, но и много чувствителна и ревлива
Виж целия пост
Бях станала супер агресивна и крива, но и много чувствителна и ревлива 
# 26
14 юли 2007, 13:39 ч.
За сега почти успявам да не си го изкарвам на близките, но картинката е сходна.
СЕДЯ И РЕВА ЗАЩОТО СЪМ ГЛАДНА- ако това не са хормони, нерви и странно състояние на ума, то тогава напълно изкуквам.
Виж целия пост
СЕДЯ И РЕВА ЗАЩОТО СЪМ ГЛАДНА
- ако това не са хормони, нерви и странно състояние на ума, то тогава напълно изкуквам. 
# 27
14 юли 2007, 15:00 ч.
Още от началото на бременността се превърнах в една голяма ревла. И най-дребното нещо беше в състояние да ме разплаче. За съжаление обаче чувствителността ми не е намаляла много и до ден днешен, а дъщеря ми е вече на 2г3м. Мъжът ми и досега не може да ме разбере 
, но като че ли и аз вече нямам голямо желание да му обяснявам какво чувствам. Мога да кажа само едно: поне при мен нещата много се промениха отпреди бременността и раждането. Аз самата съм друг човек. Разделям живота си на "Преди" и "След" раждането на дъщеря ми.
Виж целия пост
, но като че ли и аз вече нямам голямо желание да му обяснявам какво чувствам. Мога да кажа само едно: поне при мен нещата много се промениха отпреди бременността и раждането. Аз самата съм друг човек. Разделям живота си на "Преди" и "След" раждането на дъщеря ми.
# 28
14 юли 2007, 15:29 ч.
И аз в последните месеци бях изкукуригала. А пък в дните преди да родя аз сама не се изтрайвах. Всичко ме дразнеше, никой не ме разбираше, понеже бях напълняла с 30 кг., това ме докарваше до страшни нервни изблици - едвам се качвах по стълбите, мъжа ми ми връзваше обувките, изобщо... Но мъжа ми през цялото време се грижеше за мене и изтърпя стоически настроенията ми.
Успех и леко раждане ти желая.
Мен сега ме тресе и следродилна депресия, ама това е друга тема.....
Виж целия пост
Успех и леко раждане ти желая.
Мен сега ме тресе и следродилна депресия, ама това е друга тема.....
# 29
14 юли 2007, 18:47 ч.
Не съм била капризна или нещо друго...даже напротив - дебнеха ме да не правя групости - имах навика да мъкна сто торби с плодове и какво ли не. Имах нервен срив, но по повод който дори и да не бях бременна пак щях да си рева...
Виж целия пост
Препоръчани теми