В последните месеци - как сте с нервите и емоционалното състояние???

Публикувана: 13 юли 2007, 10:55 ч.
Последно мнение: 16 юли 2007, 17:14 ч.

1 891
40

# 30 14 юли 2007, 23:40 ч.

Ох, това е моята тема Tired

Много ми е хормонално напоследък. Всичко ме дразни, всеки ден си намирам причина да се притеснявам за нещо и рева без повод.
Днес изплаках сума ти сълзи, докато гледах "Пълна промяна", а онзи ден дори ревах на анимационен филм #Crazy

Искам да съм съвсем сама, а когато съм сама всички ми липсват.
Като родя пък, сигурно ще ме подгони следродилна депресия Tired

Виж целия пост

lidia76iv

# 31 14 юли 2007, 23:51 ч.

Изпитвах страх, съмнения за какво ли не. Мрънках, спеше ми се, беше ми постоянно горещо и изтормозих мъжа ми, защото исках да спим на течение. Накрая той просто се премести в друга стая. Crazy

Но през цялото време беше много внимателен и ме лигавеше непрекъснато. Не ми даваше да пипна нищо, което ме изнервяше и това беше повод да се спречкваме. Обичаше да ми казва: "Ти ще родиш, тогава ще видиш." newsm62

Първите месеци след като родих търчеше два пъти повече и вършеше почти всичко в домакинството. hahaha

Виж целия пост

Пуполино

# 32 14 юли 2007, 23:53 ч.

Бях обвзета от луда еуфория (в добрия смисъл на думата). Всички много ми се радваха. През цялата си бременност не съм имала проблеми с нервите.

Виж целия пост

Magesta

# 33 15 юли 2007, 00:00 ч.

Мило момиче - от нормално , по-нормално е състоянието дето описваш Peace

И твойто , и това на мъжа ти Hug

Случки не ми се споделят , но имаше в изобилие Party

Успешни незабравими мигове и хубаво бебче в последствие Grinning

Виж целия пост

Tristan77

# 34 15 юли 2007, 00:20 ч.

По време на бременността успявах с героични усилия да подтискам нервите и да не избухвам, но за сметка на това плачех много. Толкова тежка бременност като моята си мисля, че не е имало. Бях с огромен корем, много повишено количество води и бебе 4.700 кг. Така ми тежеше, че не можех да стоя права повече от 5 минути, нито домакинска работа, нито разходки - нищо. Побърках се, но с мъжа ми не се карахме, той разбираше и ме съжаляваше много. В началото малко докато свикне с моята бременност сме се карали, но после се оправиха нещата.

Виж целия пост

_Gabrielle_

# 35 16 юли 2007, 11:03 ч.

Минаха няколко дни от лудата караница... и сега се чувствам по-нормално...., уж говорихме, уж е съгласен за някои от нещата... но ще видим. Лошото е, че все говорим, той казва че много добре разбира как се чувствам, че знае че имам нужда от повече внимание... и до там се приключва. Уж всичко е ясно и сме се разбрали, минават няколко дни и никаква промяна... надявам се след този път да има.

Голяма тъпотия беше последния път, той се държа ужасно... и мисля че нещо се промени в мен към него от тогава.

Виж целия пост

Yoghurt

# 36 16 юли 2007, 11:40 ч.

Аз досега бях сравнително спокойна, но колкото наближава раждането (30 г.с.), все повече ме обземат тревожни мисли Rolling Eyes

, не съм вдигала скандали, но мрънкам постоянно, а мъжа ми сякаш не ме чува, не ми обръща много внимание, той и работи много и до късно, за което аз също мърморя, също че не ми помага, но той не реагира въобще, най-много да измие чиниите ... Искам да направим ремонт на стаята и се притеснявам че няма време, а той е спокоен, май не ме разбира много ... Thinking

Но си мисля че въобще не съм го тормозила с капризи до момента, освен това всичко си върша сама и готвя всеки ден и си шетам и на работа ходя и т.н. Но вече да си призная въобще не ми се работи, още повече че и на работа има разни промени и глупости, които ме дразнят. В момента определно съм във фазата на почистване, искам всичко вкъщи да се почисти и стане перфектно!

Виж целия пост

desicover

# 37 16 юли 2007, 11:48 ч.

От първия месец имах подобни "състояния", за нерви и кризи да не говоря, мъжа ми горкия се побърка с мен. Ще мине като родиш, но не веднага, трябва да се нормализират хормоните първо след това вече няма да се чувстваш така. А на мъжа си кажи да се поинтересува малко от състоянието ти и да попрочете малко книжки, щото най-лесно е да ти вмени вина, че се лигавиш или се възползваш, но от това на теб по-добре няма да ти стане. Постоянно си мислех какви ли не глупости, беше ме обзела луда параноя, че мъжа ми не ме обича, че вече никога няма да иска да правим секс, че никога няма да ме погледне с очите с които ме гледаше дотогава и т.н. и т.н. Сега да видиш кой от кого има нужда и кой кого обича повече Grinning

Виж целия пост

stefani66

# 38 16 юли 2007, 15:56 ч.

Цитат на: Didorka в сб, 14 юли 2007, 15:00

Още от началото на бременността се превърнах в една голяма ревла. И най-дребното нещо беше в състояние да ме разплаче. За съжаление обаче чувствителността ми не е намаляла много и до ден днешен, а дъщеря ми е вече на 2г3м. Мъжът ми и досега не може да ме разбере Crossing Arms

, но като че ли и аз вече нямам голямо желание да му обяснявам какво чувствам. Мога да кажа само едно: поне при мен нещата много се промениха отпреди бременността и раждането. Аз самата съм друг човек. Разделям живота си на "Преди" и "След" раждането на дъщеря ми.

След като родих дъщеря си и аз се превърнах в ревла.Просто не можете да си представите какви неща ме разплакват.Чак се чувствам неудобно ,защото хората ме гледат странно.Мъжът ми свикна,ама от децата ме е срам.Като чета приказка на малкат,често плача.Ужас!

Виж целия пост

Kameliya

# 39 16 юли 2007, 17:10 ч.

Ох ами аз още работя и съм на път да се скарам с повечето партниращи фирми...и прага ми на търпение спрямо клиентите е размит...По-скоро да спирам д а работя,че ще оставя мазало след себе си.
Много бързо ми кипва...поплаквам си и така...

Виж целия пост

Drozi

# 40 16 юли 2007, 17:14 ч.

Цитат на: Kameliya в пн, 16 юли 2007, 17:10

Споко Ками Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

25 767
688

Бъдещи майки

Естество ражане при кривогледство (страбизъм) на очите

Бъдещи майки

Генетичен неинвазивен пренатален тест след 10 седмица- кой избрахте?

86 101
895

Бъдещи майки