Боже искрено се посмях, само си предствям физиономията му като му кажа, че съм напуснала работа, като имате в предвид, че моята заплата е 2 пъти, колкото неговата и естествено повечето разходи са на моя джоб..... но това е без значение и не ми тежи.
От последните ви мнения си направих един извод, че май ще трябва за започна да се държа с мъжа ми като с второ дете, за да е доволен, че му се обръща внимание и да не ревнува. Все едно имам по-голям син, ще хвърля боклука, ще пуска прахосмукачка, все неща дето не са кой знае колко трудни, но са ми от полза. И естествено за свършената работа - подарък или поощрителна думичка. Но това като ми мине сръднята ще го пробвам.
А що се отнася за домашната помощница не един път сме говорили по темата, но неговото мнение е "защо трябва да даваме пари за нещо, което може и ние да си го свършим".... не се споделя моето мнение времето е пари, в смисъл, че спестеното време може да се използва пълноценно за други работи като секс или разходки или примерно козметик. Започва да ми се натяква какво "градско чедо" съм и че на "това мойто му се вика мързел"... абе мъже какво да ги правиш
И пак ви благодаря, че си направихте труда да ми помогнете с проблема