Още докато беше бебе като си помислех, че един ден няма да го кърмя и няма да го виждам как сладко се е гушнал в мен и суче, направо ми се плачеше. За мен това е най-милата картинка и винаги като видя майка да кърми детето си нещо в мен трепва. Но всичко мина много плавно и постепено и в момента и двамата се чувстваме добре .
Накратко как стана. До годинката не бях заместила хранене и го кърмех около 5 пъти на ден /още от бебе не ядеше през нощта като изключим някои периоди/. След като навърши 1 годинка започнах постепено да замествам кърменията /горе долу с по 1 на месец/, с което и кърмата ми намаля. В същото време въведох и повечето от храните за след годинка като прясно и кисело мляко и др. Накрая остана само вечерното кърмене, което отпадна почти от самосебеси преди няколко дни. Онзи ден му дадох само мляко от шише, Марти започна да пие, но по средата го остави и си поиска да суче, аз му дадох, той смукна 2 пъти и се отказа. Оттогава не си е искал повече.
Чувства се добре, не е нервен или неспокоен, даже напротив в момента е в много добър период. На мен гърдите не ми се наливат и нямам нужда от цедене или от лекарства. Всичко мина толкова плавно и постепено, че и двамата имахме време да го приемем.
Щастлива съм, че кърмих детето си толкова време /1 година и близо 4 месеца/ . Това за мен винаги ще останат едни от най-милите моменти и топли спомени, чувсто, което не мога да сравня с нищо друго.
Благодаря ви от сърце за съветите, за опита, за подкрепата. Без вас нямаше да се справя. Благодаря ви