реших, че ще ви е интересно: http://www.beinsa.info/tmp/quiz.php?quiz=test
Виж целия пост
Тест: Как възпитаваме своето дете
- Публикувана: 11 авг. 2007, 23:57 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2007, 20:20 ч.
# 2
12 авг. 2007, 00:12 ч.
Виж целия пост
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
# 3
12 авг. 2007, 00:25 ч.
и при мен
така
Виж целия пост
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така
# 4
12 авг. 2007, 00:27 ч.
и при мен така
хм... уж го тествах. Да не сте пропуснали да отговорите на някой въпрос?
Виж целия пост
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
и при мен
така 
# 5
12 авг. 2007, 00:29 ч.
Виж целия пост
Цитат
Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...
# 6
12 авг. 2007, 00:36 ч.
При мен резултата е различен от тези,но отговаря напълно на моите възгледи за възпитание!
Виж целия пост
# 7
12 авг. 2007, 00:38 ч.
много готино тестче 
някои от отговорите като "Тикате пръст в някаква дебела книга и викате с пълен глас: искам тази книга, купи ми, купи ми...", това за разхвърляните чорапи и други подобни ме успокояват, че щом са зададени като опция сигурно има и други луди като мен
Виж целия пост
някои от отговорите като "Тикате пръст в някаква дебела книга и викате с пълен глас: искам тази книга, купи ми, купи ми...", това за разхвърляните чорапи и други подобни ме успокояват, че щом са зададени като опция сигурно има и други луди като мен
# 9
12 авг. 2007, 01:12 ч.
Ако намерите подобни тестове-анкети ги дайте, ще ги направя като този.
Виж целия пост
# 12
12 авг. 2007, 12:37 ч.
И при мен 
Виж целия пост
Цитат
Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
Готови сте «да подложите дюшек на мястото, където може да падне» Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.
Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена..[/quo
....
# 14
12 авг. 2007, 17:24 ч.
Много готин тест! 
Ето моя резултат.
Виж целия пост
Ето моя резултат.Цитат
Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.
Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? » И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.
Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.
Препоръчани теми