Споделям, че тази вечер ми е адски смотано. Чакахме едни приятели да ни дойдат на гости. Обадиха се малко след като бях приготвила всичко за вечерта 
Мъжът ми е безкрайно уморен и притеснен заради все повече струпващи се житейски проблеми, а аз се чувствам виновна от това, че не мога да се притесня в синхрон с него, а се чувствам спокойна, защото знам, че всичко ще се нареди, трябва само време и търпение.
Цял ден вегетирах заради непоносимо топлото време, а сега, когато е по-хладно, така ми се иска някой да вземе детето и да се разходим... ама няма. И почивка няма тази година.
Ай стига съм се оплаквала, ще ходя в темата за Студентски град да се отдам на спомени
Виж целия пост
Мъжът ми е безкрайно уморен и притеснен заради все повече струпващи се житейски проблеми, а аз се чувствам виновна от това, че не мога да се притесня в синхрон с него, а се чувствам спокойна, защото знам, че всичко ще се нареди, трябва само време и търпение.
Цял ден вегетирах заради непоносимо топлото време, а сега, когато е по-хладно, така ми се иска някой да вземе детето и да се разходим... ама няма. И почивка няма тази година.
Ай стига съм се оплаквала, ще ходя в темата за Студентски град да се отдам на спомени
Оказа се, че е силно впечатлена от моите сълзи. "Когато ти се успокоиш, мамо, тогава и аз..." Милото то... На мен ми дожаля за нея, а на нея - за мен. 
Аз бях същата едно време, голям ентусиазъм примерно да ида на гости у братовчедите ми хем в Пловдив пак, през деня играем това онова, ама като се свечери и почвам едни такива сълзи и искам при нашите...Почти никога не можех да се отделя, та и до ден днешен ми е криво като съм някъде далеч повече време... 
А не трябва да се прекъсва. Е, понякога забравям да му го дам 
, но сега ще се съберат 3 дни, в които няма да ги пие 
Защо е тая глупава недомислица и се дава само през седмицата, че и от 9 до 5 
Аз малко се и понатрясках де, но беше хубаво 
а децата се разбягаха с писъци.
Луди хора, ей!