Детето

Публикувана: 15 авг. 2007, 12:40 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2007, 21:40 ч.

3 450
47

A

# 30 15 авг. 2007, 18:04 ч.

Цитат на: azaf в ср, 15 авг 2007, 16:19

За жените - по-трудно обикват чуждо дет - точно заради този майчин инстинкт, ама и би трябвало по-трудно да си разлюбват децата, защото дори и да не са били щастливи с бащата - нали това дете са го изстрадали, износили, изкърмили и т.н. /т.е. то е много повече част от майчиното тяло, отколкото от бащиното/.

Така де, нали затова се казва, че детето и майката са свързани с пъпната връв...
И затова се чудя как става тая работа да си разлюбиш детето.

Цитат на: tin2003 в ср, 15 авг 2007, 16:30

този баща се грижи за дъщеря си достатъчно добре,но не твърдя че той може да замести майчината ласка

Не, пък и най - грижовната майка не може да замести бащата.

Цитат на: tin2003 в ср, 15 авг 2007, 16:46

Просто не веждам какво е намерила толкова във приятеля си че да може то да прекъсневръзката с дететой

Може пък да е някакъв временен амок?! От колко време е тая работа?!

Виж целия пост

Н

# 31 15 авг. 2007, 18:14 ч.

ААА, аз съм точно от тези майки.. зарязах си голямото дете за сметка на новия брак и 2-годишно бебе.

Шегувам се.. Синът ми е на 21 и е самостоятелен . Simple Smile

Simple Smile

)) Решението къде да живее си беше негово, въпреки стаята, която го чака у нас. .../ прочее много се радва на всичко това.../
спирам да се шегувам!!
Майки има всякакви. Ами ако при развод разделят децата между родителите? Малкото - на 3г. при мама, а голямото - на 6г. - при тати? Кво става след 10 години?? Медалът няма само една страна, животът погажда ужасни номера.

Виж целия пост

Как' Сийка

Почетен член

# 32 15 авг. 2007, 19:21 ч.

Свят - шарен, хора - разни... Thinking

Thinking

И аз знам за един грозен случай. Семейство не могат да имат деца и си осиновяват. Да, но в един момент майката се влюбва в някакъв и избягва с него. Нищо ново под слънцето. Да, но не иска и да чуе за детето, за което толкова време се е борила... За него остават да се грижат бащата и дядото. После бащата се разболява много тежко, инвалид е в момента... Но най ми е гадно като си помисля какво ще обяснява на детето? С каква ли травма ще расте горкото, веднъж изоставено от родната си майка, втори път - от осиновителката... А и няма шанс да се появи трета, при окаяното здравословно състояние на бащата... Даже баба няма, та да почувства женска ласка...
Гадно нещо е животът понякога! Tired

Tired

Виж целия пост

B

# 33 15 авг. 2007, 19:28 ч.

Цитат на: azaf в ср, 15 авг 2007, 16:19

За жените - по-трудно обикват чуждо дет - т

Пиши това в осиновители и ще те разпнат

Виж целия пост

A

# 34 15 авг. 2007, 19:33 ч.

Цитат на: benson10 в ср, 15 авг 2007, 19:28

Цитат на: azaf в ср, 15 авг 2007, 16:19

За жените - по-трудно обикват чуждо дет - т

Пиши това в осиновители и ще те разпнат

Аз пиша как е на теория.
Това няма нищо общо с осиновяването, защото осиновеното дете пак е свое, а не чуждо! Нали е желано, чакано, изстрадано.
Говоря за случаите, когато жена без желание за дете се събере с мъж, който има дете - тогава то /убедена съм, че поне в началото/ би го приемала за чуждо.
Осиновените деца са желани, те са "собствени" - аз затова думата "осиновен" не я харесвам...

Виж целия пост

Гост

# 35 15 авг. 2007, 19:38 ч.

Здравейте.
Вече 4 години играя ролята на втора майка на едно малко същество. Изоставя сегашния ми мъж за да си "живее живота" - това са нейни думи. Не бих искала да я коментирам, не си струва. Просто не мога да проумея как тази жена ще погледне детето си след години и как ще отговори на въпросите му. А то вече задава такива..

Виж целия пост

# 36 15 авг. 2007, 20:43 ч.

Аз съм дете на такава майка. Не е необходимо да се стига до крайни квалификации.
Аз съм и простила, макар да няма нито една основателна причина за това. С баща ми
също сме живели весело и щастливо. Отраснах далеч от сестра ми, защото тя беше
детето дето беше с "мама", но с времето се сближих и с нея. Баща ми не ми намери
втора майка, за което съм му много благодарна, бях на 6г. и никога нямаше да я приема.

По ирония на съдбата живея с разведен мъж, с дъщеря, но не съм и майка и мащеха.
Но това вече съм го писала.

Виж целия пост

Н

# 37 15 авг. 2007, 22:23 ч.

Цитат на: Как`Сийка в ср, 15 авг 2007, 19:21

Свят - шарен, хора - разни... Thinking

Thinking

Гадно нещо е животът понякога! Tired

Tired

Всъщност да. И гадно- иронично- напомнящ е живота. Всъщност идеята ми беше да не се кълнем и заричаме..., че знае ли се.
Защото в описаната по- горе ситуация от мен ,Голямото дете, останало при бащата е вече на 23, без образование и леко наркотизирано.
Малкото - при майка си, е в във \Френската - 11 клас - пълен отличник със стипендия и предварителен прием в европейски университет. Не е до пол , мама или тати. Просто там тати беше свикнал Мама-та да се оправя. И когато тя го молеше да и остави и двете деца - За възпитание.. гордият /с../Бек каза НЕ. Краси, поклон. -Знам че компа е в ръцете на сина ти и няма да го видиш това. Да ти са живи и здрави момчетата, знам, че плачеш и за големия си син. ужас.

Виж целия пост

Н

# 38 15 авг. 2007, 22:24 ч.

Цитат на: Beth в ср, 15 авг 2007, 20:43

Аз съм дете на такава майка. Не е необходимо да се стига до крайни квалификации.
Аз съм и простила, макар да няма нито една основателна причина за това. С баща ми
също сме живели весело и щастливо. Отраснах далеч от сестра ми, защото тя беше
детето дето беше с "мама", но с времето се сближих и с нея. Баща ми не ми намери
втора майка, за което съм му много благодарна, бях на 6г. и никога нямаше да я приема.

По ирония на съдбата живея с разведен мъж, с дъщеря, но не съм и майка и мащеха.
Но това вече съм го писала.

Бети, ти си мъдра... тази цена аз не съм я платила.

Виж целия пост

Доня Дафина Черешова

# 39 15 авг. 2007, 23:23 ч.

В САЩ казват : "Не съди човек преди да си ходил с обувките му"

Виж целия пост

# 40 16 авг. 2007, 00:26 ч.

Цитат на: Найка в ср, 15 авг 2007, 22:24

Бети, ти си мъдра... тази цена аз не съм я платила.

Не знам. На мен майка ми много ми липсваше и когато направих опит да поживея с нея
се случиха неща достойни само за криминална хроника. Но мен никой никога не успя да
ме научи да мразя и да изпитвам злоба. Страх ме е - често от супер смешни неща, но не
се озлобявам. Не и говорих 3 години след случката, но после ми просветна... и ми олекна.
Да ви кажа, ако някой възпитава или контактува с такова зарязано дете, не го учете на
злоба, не му казвайте каква 0 е майка му, че не е майка и пр., не го натоварвайте излишно.
Вашите мисли са си ваши, никой няма да ви ги промени. Пиша го, защото тук изобилства от
крайни мнения.

Виж целия пост

A

# 41 16 авг. 2007, 01:03 ч.

Цитат на: Beth в чт, 16 авг 2007, 00:26

...ако някой възпитава или контактува с такова зарязано дете, не го учете на
злоба, не му казвайте каква 0 е майка му, че не е майка и пр., не го натоварвайте излишно.
Вашите мисли са си ваши, никой няма да ви ги промени. ...

Права е Бет - децата достатъчно добре знаят ситуацията, но така им се иска да е по-различно.
Моята приятелка, за която говорих, винаги е изказвала позитивна нагласа към рождената майка на дъщеричката си и съм убедена, че точно това е една от причините детето да я приема и обича толкова много /защото от разни баби, лели, стринки и т.н. слуша колко незнам-каква е майка й/. Всъщност, то нарича моята приятелка "мамо", а с другата е говорило само 2 или 3 пъти по телфона.
Но пък и болката, която то изживява е не по-малка от болката на приятелката ми - тя страда, защото детето страда и винаги има една несигурност...

Виж целия пост

Г

Г-жа Смутена-Засрамена

# 42 16 авг. 2007, 09:10 ч.

Цитат на: Олинце в ср, 15 авг 2007, 23:23

В САЩ казват : "Не съди човек преди да си ходил с обувките му"

newsm10

Като млада и аз бях много безкомпромисна, но сега много бих се замислила. Съвсем естествено беше след развода децата да останат при мен. Той дори ме заплашваше, че ще ми ги вземе. Сега си мисля - Що ли не му ги оставих. Бях прекарала няколко години в майчинство, изостанала в работата и сама с 2 деца. Той в това време си беше градил кариера и накрая - свободен.

Виж целия пост

T

# 43 16 авг. 2007, 09:45 ч.

Цитат на: *SV* в ср, 15 авг 2007, 17:58

Ако сте толкова близки, че да споделиш твоето мнение с нея по толкова деликатен въпрос:

Цитат на: tin2003 в ср, 15 авг 2007, 16:53

не съм се бъркала никога въпреки че съм й казала моето мнение по въпроса

вероятно можеш да я попиташ за това:

Цитат на: tin2003 в ср, 15 авг 2007, 16:46

какво е намерила толкова във приятеля си че да може то да прекъсневръзката с дететой

А детето е и твоя племенница, според мен Wink

Wink

права си аз тя е и моя племенница затова винаги съм се грижела за нея,защото едно такова дете се впечатлява от дребните неща.Бях там и за първияй учебен ден,не че майкаи не дойде макар и твърде късно.А на въпроса за приятеля и тя неможе да отговори,защото заради него несамо е зарязала детето си,прекратила беше и връзката с родителети си а мога да твърдя че те са чудесни хора.А тя и момчето са 3 братовчеди и става едно объркано,на всичкото отгоре той се държи ужасно с нея,използва я само за това че лятото вади някой лев.И вчера даже тя ми се обади и се чудеше как ще се прибере при родителитеси защото вече й било писнало.И сега сама се пита защо си е пропиляла живота заради него.Но просто незнам дали някой си има представа как го изживява това едно дете.Малката много пъти е плакала и аз с нея,като голям човек ,който трезво осъзнава в каква ситуация се намира,но нали е дете и като всяко друго за него майката е свято нещо.Само се питам докога и дали като порасне няма да я съди,защото тя наистина това заслужава......

Виж целия пост

S

# 44 17 авг. 2007, 16:01 ч.

Позната ситуация.
Имам наблюдения над един случай. Момченцето вече е на 14. Майка му го изостави заради мъж. Сигурно 5-6-7 години живее при баба си. А да не говорим, че имаше и бебенце, но то е в дом за сираци.
И това заради 1 мъж... просто мъж.... Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Препоръчани теми

Лицемерие или истинска подкрепа е?

985
45

Лични и семейни отношения

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

2 890
105

Лични и семейни отношения

Защо искате деца ?

54 082
2 392

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.