Как приемате идеята за прераждането?

За да не ме сложиш и мен в графа "войнстващи християни", да вметна, че съм чела и други книги освен Библията.

Има една новела на Павел Веженов (не и помня точно заглавието), говори за свръх човека, който имал страшно много интелектуални познания, но това било за сметка на неговата човечност и духовност. Не мисля, че след като една нация се е развила интелектуално, има постижения в строителството и архитектурата, то това е признак на духовно развитие или морал.

"За едни страшния съд  е когато умираме, и това съдене го прави  нашата съвест..." Интересно ми е как този съд ще бъде справедлив, като хората нямат единна ценностна система, дори и източните религии нямат такава, а да не говорим за езотеризма и окулта... Как един човек ще бъде съден според това което той разбира като добро и зло? Това го няма дори и в светското правосъдие. Ако за някой е много добро да убие детето ти, ти ще му ръкопляскаш ли, че неговата съвест не го изобличава?

"Прочела съм за щастие и други неща за да смея да твърдя, че истината за никого не е напълно ясна и очевидна, просто защото хората сме несъвършени." Точно, защото хората не сме съвършени имаме нужда да знаем кое е добро и кое не. Истината за това трябва да е една. И ако различните писания говорят различни неща то следва, че истината е в едно не във всичките...

Преди време, не помня може и да е било в тази тема зададох въпрос от чисто любопитство, какво казват източните религии за изневярата, за съжителството без брак, за "благородната лъжа", за това как се обича врага ти, но никой не ми отговори конкретно.... понятието за добро и зло било абстрактно...   

Била съм изумена, как хора които защитават източните религии и окултизма в "онази тема от ДИС", след това пускат теми пълни с омраза и нетърпимост към свекървата например, с поощряване на развода и извънбрачните връзки...
Дали това не са само красиви философии, които обаче не могат да бъдат начин на живот или дори и да са те не ти дават една ценностна система, а всичко е абстрактно, действаш според обстоятелствата, а после може друг път в друг живот да си ги изкупиш грешките (както се изразявате, не греховете  ).
Озадачена съм, ще се радвам ако ми обясните.

Bastet,

мнението ми е такова, защото съм християнка - ако бях дъновистка, щях да подържам  мнението на Дънов, ако бях мохамеданка - на Мохамед. Ако подържах течението Ню Ейдж, толкова модерно напоследък, сигурно щяхме да сме на едно мнение с теб и Червеното винце например   .
Кой в случая е нетолерантен    и какво значи толерантност в истинския смисъл на думата?

migito,

тия с омразата ги остави там в тяхната си тема за свекървите и прочие.....не слагай хората под един знаменател. Моята първа свекърва е благороден и възвишен човек и мога само да се уча от нея. Втората не я познавам - за жалост е починала при злополука твърде млада, но я уважавам, защото никой нищо не е видял лошо от нея и в нея. Не се занимавам с писания от сорта - този и онзи какъв е. Хората не ме интересува какво и срещу кого бълват - пълнолетни и разумни би трябвало да са и да знаят да носят отговорност. Така че тези аргументи са неуместни тук -  ти каква си примерно по отношение на свекърва си и мъжа си и дали правиш секс с презерватив не е моя работа и дълбоко не ме интересува, както и теб не трябва да те интересува по отношение на другите. Не изкривявай темата!!!!! Там в онази тема се занимавай с психологията на типовете от днешния ни ден.

За единната ценностна система - ти убедена ли си , че твоята ценностна система е най-правилната? И как се убеди - незряло е някой да е убеден в безпогрешността си. И още повече такъв човек да иска да обеснява кое е добро и зло - човек приема една теза, само когато е отворен и готов за нея, насила нищо не става, най-малко религиозни ценности да се вменяват.

Не мисля, че в темата има дебили , които да слагат равенстно между духовни и материални постижения - това ти откритие е за 4 клас, не за сериозни хора.

Лични и семейни теми не разисквам - затова за жалост няма да удоволетворя научния ти интерес - там , където си я пуснала тази питанка - там чакай отговорите от съответните лица.

Още веднъж се постарай да се придържаш към тукашната темата и да не ни занимаваш с изневери, благородни лъжи и съжителство без брак.  Дискутирай по същество. Идеята за прераждането няма нищо общо със свекървата и промискуитета.

А от това, че не дискутираш по същество настина си правя извода , че си войстваща, но не и християнка.

Аз съм никоя и всякоя - чета всичко и си задавам въпроси - и не съм ню ейдж - рамката и етикетизацията ие ограничител, който често пречи да надръзнеш повторно и по-дълбоко и по-непредубедено. Единственото, в което съм сигурна е , че съм вегетарианка. Не съм нито мохамеданка, нито индуистка, нито християнка, нито израилтянка и прочие - просто съм вярваща.

Bastet, сведох всичко до простите неща от живота, защото те имат връзка с нашето спасение или прераждане и ако има такова колко пъти ще се преродиш... Може да ти изглежда дребнаво, но всеки го живее този живот и прави грешки (грехове). Според това как сме постъпвали в дадени ситуации ще бъдем съдени или ще ни бъде дадено колко и как да се преродим, така, че мисля, че въпроса за ценностната система е фундаментален.
Това което ме е привлякло в християнството (не в църквата или догмите) е точно ценностната система.
Та ще се радвам ако ми отговорите на въпросите, но не със стандартния отговор - всичко е относително...
Благодаря!

Bastet

Вярваща в какво?

п.п. Имаш интересен аватар!

 

migito,

така е - ежедневните постъпки, мисли и приказни ни доближават или отдалечават от правото да сме добри хора - а дали ще идем на страшен съд или на неподходящо прераждане е второстепенно - важното, изначалното е всички да се стремим към доброта и избягване на злословие и зловредие. Като човек е добър ще отиде в рая или съответно ще се прероди по-подходящо - всекиму според разбиранията! И тези, които вярват в прераждането могат да бъдат чисти хора или злодеи, същото е валидно и за отричащите го.
Отговор аз не мога да ти дам - аз съм търсещ дух и се движа към абсолюта както всички нас - кой по-бавно, кой по-бързо. Търся в светите и окултни/езотерични книги идеята за простата и неподправена обич, човечност, доброта, загриженост, отстръпчивост, благодушие и какво ли още не. Истината още от никого не е открита и всеки вижда частица от нея. Който претендира да я е открил е едностранчив.

в доброто и възможността човек да го прави и да вярва, че е най-важното за него да го прави.

Добре, стремим се към добро, но какво е добро? Аз съм практик и бих искала да мога да прилагам всичко в живота си...

е как? нали ти имаш ценностна система - действай според нея....аз съвети и препоръки, съответно оценки за/към теб не мога да правя и нямам такива намерения. въобще всеки сам трябва да отговаря за резултатите от съществуванието си. Ако накрая отидеш в рая - ще знаеш, за ада - също - просто изчакай необходимия брой години.

Но когато доброто е твърде относително понятие, както твърдят окултните учения, как да бъдем сигурни, че сме на прав път?
Може на нас да ни се струва, че правим добро, а всъщност да се окаже, че истината е съвсем друга?

Не смятам, че не е важно дали вярваме в прераждането или в съда, след смъртта. Ако вярваме в прераждането винаги има начин да избегнем последствията от неправедния си живот - ще ги изкупим. Вярно, с цената на страдания, но какво от това, нали няма да помним нищо - винаги започваме на чисто и в крайна сметка ще се слеем с бога, защото ние сме част от него.
Но, ако е истина записаното в Библията, че човек живее веднъж и след това настава съд, нещата коренно се променят - трябва веднага да се действа, няма време, защото не знаеш, кога ще дойде краят. Ако е истина, записаното в Библията, че който вярва е спасен(за да не се повтаряме, да уточня - вяра на дело, с плода на Духа - любов, радост, мир....), а който не вярва е осъден на вечна смърт - тогава какво? Може да пропуснеш истината да мине край теб - и това да бъде фатално.

Ох, пак провокирах спор
Да, това имах предвид. Християнството и идеята за прераждането са взаимно изключващи се.
Очевидно не всички свещени книги съдържат истината. А няма ли вероятност никоя от тях да не е истинска? Щото аз клоня натам.

  Цитат на Рени

Рени,
разгледай тези статии, когато имаш време:

http://studentlife.bg/2007/02/28/можеш-ли-да-вярваш-на-библията/

http://harta-bg.info/home/article/article.do?articleId=37

http://jordanka-blog.blogspot.com/2007/03/blog-post_25.html
 

доброто не е относително понятие - такова твърдение аз нито съм прочела някъде, нито бих изрекла. Дори тези , които не вярват нито в страшния съд , нито в прераждането могат да бъдат дабри или лоши - господ е дал свободната воля на всеки да избере - тази воля няма нищо общо с вярата му, убежденията му и на какви свещенни книги ще попадне. Човек може да е добър, защото вярва , че това е правилното да прави, а не защото иска да се спаси. Непременно да искаш да се спасиш ми намирисва на егоизъм, пък светите хора - християни или друговерци най-малкото пък са били егоисти.
Човек  е добър най-вече , когато не мисли ежеминутно за възмездието - истинските добрини идват от сърцето, те не са плод на страх от/пред нещо и търговия с нещо/някого. Радостта да правиш добрини и да казваш добри неща е спонтанна, а не точен баланс дали за това ще си възнаграден, съответно наказан.