В труден момент и помогнах,мисля,че успях,освен морално помогнах и финансово преди това.
Дума не обелих за даденият заем,исках всичко при нея да се успокои и когато има възможност.
Нещата при нея определенно се оправиха,за заема,които и дадох дума не обели,мълчеше и аз мълчах.Помислих,че когато има парите ще ми се издължи.
Дали е имала парите или не не знам.Знам само,че когато на мен ми трябваха тези пари....с хиляди извинения и пуснах едно съобщение на телефона ако има възможност да ми ги върне.Телефонът ми писукаше единственно,когато съобщението и беше доставено на нейният телефон и замлъкваше.
Писах,молих да се свърже с мен или поне да ми каже,има или няма възможност да ми се издължи,отговор не получих.
Днес реших,че е време да и звънна и да се разберем,защо е всичкото това мълчание.
Звъннах първият път,никой не ми вдигна,звъннах втори,вдигна ми се но ни ворпъл ни стон,нито дума не чух.
Опитах трети път,телефонът беше изключен.
Аз ли съм прекаленно наивна,или хората,станаха такива.....................