слаби срещу дебели !!! Само за жени !

Има всякакви теми, Тигърче.
Голата и неподправена истина е, че да, хората се интересуват от външния вид и колкото и да се бунтуваме и да прокламираме, че все пак и душата и образованието и ценностите имат значение, ами, имат, но и външността има своето място в пъстрата палитра, която завършва цялостния образ на личността.
Всичко има две страни, ако вземем само едната, при всички случаи няма да има обективна оценка.
Имах период от живота си, когато мечтаех да бъда красавица, популярна, всички да се обръщат след мен и да ме забелязват, когато минавам и прочие ефектите, които предизвиква едно привлекателно момиче. Но бях само един робот с шини на зъбите, елече за изправяне на гърба и очила с голям диоптър.
Никой не ме харесваше, отнасях си униженията и подигравките, като на всичкото отгоре бях и пълна отличничка и болезнено срамежлива, тиха и скромна. Е, в един момент нещата се обърнаха на 180 градуса, до степен в която съм имала случки, хора, които са ме смазвали и не са ми давали мира, докато не видят, че съм разплакана, след време да ме ухажват и да ми се мазнят упорито, без да успеят да ме разпознаят. Мога да разказвам, ще се смеете със сълзи.
След това обаче разбрах, че има и друга страна и срещнах не по малко злоба и изобщо злонамереност, като цяло, което ми се случва и до днес, но с тази разлика, че тогава не можех да се справя, за разлика от сега.
Така, че познавам добре и двете страни на медала и отлично знам за какво става въпрос.
Настръхвам, когато видя опит за унижение или обида на подобна основа, но това изобщо не означава, че не се случва, или, че не съществува.

Като ви чета случките,излиза,че аз съм голяма късметлийка.никога не съм срещала негативно отношение заради външния си вид.Никой не ме е тормозил или разплаквал.Явно имам вградено устройство да избягвам контакт с хора,които биха ми причинили такова нещо.

Верно е. Има. Ама те нямат значение.

Стефани, аз също избягвам, но тъпанарския ми период беше в ученическите години, там няма къде да избягаш.
Всъщност въпросните години са ми дали страшно много, най-вече обективен поглед и адекватна реакция с днешна дата.
Имам една серия бивши тъпанарки и мои съученички от онова време, които с днешна дата са еталон за красота и елегантност в светските, артистични и бохемски среди.

Явно и със съученици съм случила.Завърших Немската гимназия.Бях мажоретка,лудетина,купонджийка.Само хубави спомени имам от тогава,а със съучениците се събираме всяка година и винаги осъмваме в някой пианобар.

Знам ги и аз тези... Страх ме е от матрицата "мутри - продажни ***** - "бохемски" семейства", леко модифицирана напоследък "бизнесмени - продажни ***** - артистични/интелектуални семейства". Страх ме е заради децата на тези от нас, които откриват разликите!

На мен пък Христо Лачев,шефа на Булгартабак ми е съученик,но сме били само една година заедно,в УПК-то,не в гимназията.Не ми се обяснява какво е УПК,по-сарите знаят.

Не че има значение за темата,просто се сетих.С него не се събираме,а само с хората от гимназията

Имам съфорумки, които имат сто килограма.
Имам съфорумки, които нямат 50 килограма.
Всичките си ги харесвам. Да си признае кой
е обидил мама Иги, че не ми се чете цялата
тема, пък и не си струва.

никой не я е обидил конкретно и лично нея.Тя се обиди и ядоса на постинга на Шушон.Първа или втора страница.

И аз така.
И аз...
А на Иги браво за откровения и истински пост  . Освен мен и нея дали се изтъпани някоя друга дебеличка съфорумка /ама настина дебеличка, не 60 - 70 килца/ и да каже аз съм такава и такава пък ако ви харесва? /защото ме мързи да чета/... Или тука си теоризирате разни финни мацки и бивши дебеланки ...

Лекси още преди две-три страници го казах. Хич не ми пука кой какво си мисли. Обичам мъжа си и той ме обича, нищо че съм 100 кила. Имам хубава работа и прекрасен син. Останалото е комплексарщина.

ми аз съмзабелязала че повечето жени над 55 кг се определят като дебели...какво значение има колко над 55 съм? или искате да ме дискриминирате и във форума, макар че не ме виждате 

Трябва да си кажа, че това е една от любимите ми теми  
Обичам да ми казват колко е зле да си дебел, как нямам воля да отслабна, как тайничко си мисля само за това как искам да отслабна, колко гадна ми е амбицията, с която искам да компенсирам външния си вид /щото видиш ли съм издухала дузина красавици на конкурса за работното си място/ .. абе изобщо прелест  
Честно да ви кажа, хич не ми дреме от подобни речи.
Единственият ми проблем е, че не се научиха да шият тия хора дрехи за нормални жени ...  

Е аз нали си признах преди няколко страници че дебела живея по-щастливо отколкото слаба.


Тоя бедър на аватара не е моя