Българско сиропиталище за деца втрещи света!

misholina, благодаря. Стори ми се много евтино като за ТВ.


Joel , как ще убедиш родител, да си гледа сам увреденото дете, като държавата се прави на ощипана? А специализираните грижи включват и не малки разходи. Отделно от това родителите биват манипулирани, че не могат да се справят с това. (А предполагам, че те наистина не могат, от чисто финансова гледна точка.)

Именно. От форума и с лавина от писма, няма как да убедим държавата в нищо. Тя - държавата сме и ние, друга тема са тези, които създават законите, отпускат и насочват средствата.
А на бебето дават да яде като плаче.
Докато си кротува в кошарката, манджа - няма!

Вече няколко пъти казах, че липсва държавна политика по въпроса и там се корени проблема. Как ще си гледат сами децата, като за целта трябва да са финансово обезпечени, което в нашата държава е рядко срещано явление. Единият родител трябва да е постоянно на разположение на това дете или да си наеме помощник. Т.е. държавата трябва да подпомага тези семейства във всяко отношение. Дори не само финансово, но и в психологичен план ако щете, защото да се гледа такова детенце, вероятно е голямо изпитание. Болка, мъка, проблемите са хиляди, с които трябва да се справят родителите на деца с проблеми. Не мисля, че лекарите или, който и да е трябва да се бъркат и дават съвети на родителите, дали да дадат детето в дом, или сами да си го гледат. Това е много тежко решение, и трябва да се вземе самостоятелно. Работата и задължението на държавата е да ги подпомага. Чисто и просто държавата не си изпълнява задълженията. Това е всеизвестно на всички.

говорено е,хората ще съдействат,но си остава проблема с правата независимо къде и колко ще се излъ4ва.СЕга ще пиша на от когото зависи да ни даде права като на НПО за да го ползваме по предназна4ение Петък е,хората не са по офисите,но независимо от вси4ко сега ще пиша.Дано има ефект и нямаме проблеми.Стискайте палци
Но ,нямаме още и филма,което знам,4е скоро ще се промени.Много се радвам,4е с общи усилия ще се опитаме да променим нещо,а съм сигурна,4е ще успеем
Отивам да пиша

вижте какво намерих в един от форумите:

This is a response from the Helsinki. Bulgarian commitee/ Charity.
Dear Sir,

Thank you so much for your interest, reaction and concern about the children in the social care home in Mogilino. You have seen the situation in this and other homes is grave and much of it is due to lack of training and choice.

What I offer to all of you is to read the following proposed steps for improving the quality of life of these children and choose the best way for you to help.

1. What should have been done for the home in Mogilino was its closure three years ago. The local authorities did not close the home because they were afraid of unemployment of 60 people who work there. No one at the local level is interested in the rights of these children. Child Protection Agency was also vague in its attempts to report on the situation there.

So first what you can do is write to the authorities below to close the home as soon as possible telling them that what happens in this home is totally unacceptable.

2. These children need to be moved to the large city – Ruse, located on the Danube about 60 km. to the north from Mogilino. This is the closest place where any services for children with disabilities are provided – day-care centers – two – one established by Catholic organisation Karitas and one established by Bulgarian Association of People with Intellectual Disabilities. The first center helps mostly children with physical and multiple disabilities but they have the expertise to work with some of the children from Mogilino. The other center is not that well developed yet but is supposed to deal only with children with mental disabilities. The staff there needs training and supervision as well as sufficient salaries to work. Right now the staff even in day-care centers is paid very low (110-140 Euro a month) which is among the lowest salaries in the country and does not allow managers to hire good specialists in the field.

You can help providing training of these specialists so that they can be more efficient in working with children with parents in day-care centers who are their regular clients and to work with children from Mogilino.

You can also fund the transportation of the children to Ruse for rehabilitation or education and back while they still live in the home. Bulgarian Helsinki Committee can receive and transfer to the local authorities and NGOs your donations. You can send them to this account:
Bulgarian Helsinki Committee (donation for Mogilino children)
BG35 UNCR 7630 1405 0868 05,
UniCredit Bulbank,
Sofia 1000,
7 Sveta nedelya Sq.,
BIC: UNCRBGSF.

3. Because the children in Mogilino were abandoned by their parents they would need also group homes where to live in Ruse and adaptation of the schools where they could be enrolled to study. There is only one protected home for such young people (6 boys and 2 girls) so far established by a local NGO called Friend's Support. The municipality should find apartments for some of the children and renovate them and for the others it should establish a new center for rehabilitation (because the capacity of the existing two centers is 70 places and they are occupied).
The municipality in Ruse is not aware of the situation in Mogilino and this is why I propose that you get in touch with it and with local NGOs to raise awareness and offer help and expertise. We are going to organise a round table for that purpose in Ruse but still there is great need to raise awareness. You may also help with offering a model of deinstitutionalisation of the children, help with renovaton, help with reconstruction with planning, money, labour, equipment, etc. Remember that most needed is training of more people to work with such children and keeping them working in the field.
We would report on our website or email you personally how we spent the donations and would take pictures of every step of helping these children live a better life.

Thank you again!

Slavka Kukova
Bulgarian Helsinki Committee

Mike
Source(s):

Bulgarias Abandoned Children

Такова дете, дори и без възможност за специализирани грижи, ще бъде далеч по-добре в дома си, отколкото хвърлено на произвола. Лично мое мнение е, че децата са си наши(персонално) и наше задължение е да си ги гледаме, а не на държавата. А държавата трябва да ни помогне за това. Донякъде разбирам родителите , дали децата си в домове - при осигурителен доход от 200лв на съпруга ми и петчленно семейство, ние преминаваме границата, която ще ми позволи да стана личен асистент на детето си и да получавам някакви си 220лв, които ще се наложи да дам на логопед, при условие, че не ми е по-наложително да ги дам на рехабилитатор. Ами ако нямам съпруг или той наистина получава 200лв?
Момичета, възхищавам се на всичко , което правите! 

Нямам сили да прочета всичко.
Имам дете с увреждане, бях убеждавана, че трябва да го оставя в дом, че "такова" дете не се гледа в семейна обстановка.
Това бяха думи на лекари, на близки, приятели и детето ми беше в дом цял месец, аз също бях там да гледам как му се слага сонда и т.н.
Имаше толкова много бебенца, докато гушках детенцето си бях свидетел на визитация, доктора погледна дупенцето на едно от бебчетата, беше толкова подсечено, че кървеше , а то милото пищеше, той каза..."изпишете малко памперси на това....бебенцето се казваше Веско, минаха 2 години, а аз не спирам да мисля за него, как ли е сега , дали се грижат повече за него.Ако имаше начин щях да го осиновя, но знаете как се осиновява бебе в БГ,пък и майката не беше подписала, че се отказва от него, но и недойде нито един път да го види.
Дупенцето на моето дете също кървеше, но  те ми казаха, че това е най-малкия ни проблем,аз си гледам ангелчето вкъщи, трудно е , но тя е толкова щастливо дете, усмивката не слиза от лицето и.
Момичета, немога да изразя с думи какво изпитвам в момента към вас, затова ще кажа само от дъното на душата си, БЛАГОДАРЯ, ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИТЕ.

мила ajeliya, поклон пред теб и любовта ти
да имате много сили да се преборите ВЪПРЕКИ държавата

ljuboznatelna, точно това и аз искам
аз вече знам през следващата седмица къде да питам как са разрешили тези проблеми и тук (Швеция) на времето и ще пиша отново за опита им в това отношение

според мен трябва да се направят 3 неща:
1. медицинския персонал да бъде обучен за работа с тези деца независимо от мястото
2. родителите да бъдат окуржавани да не изоставят децата си, а да си поемат отговорността - все пак това е дете, а не салам да го рекламираш в магазина
3. държавата да поеме своята отговорност и да подпомага финансово, материално и технически родителите със специални деца

както и да го въртим, пак опираме до държавата - все пак тя трябва да има ръководната роля в тази ситуация
но ми се струва, че лека-полека започва да се изгражда и гражданско общество у нас и ще можем да контролираме и изискваме какво, как и защо се прави

имам и идея да стане подсъдно обидно отношение към такива деца

естествено, че е трудно да се гледа дете с увреждане вкъщи, и то в българия. но не е невъзможно. и по тези домове не става дума толкова за липсата на средства, а за липсата на отношение. какво можем да очакваме от чужди хора, ако не можем самите ние да приемем своето дете такова, каквото е и да му се посветим.
познавам родители на деца с увреждания и им се прекланям. виждам колко ужасно трудно им е.
просто цялата система трябва да се промени, подхода към подобни родители, общественото мнение и още куп неща. обикновено ги гледат като извънземни и тях и децата.
борбата трябва да се води на всякакви нива и да започва от самите нас, от промяната в отношението ни, от придобиването на ясна гражданска позиция и ангажимент. тези деца са нашите деца.
принципно не са само децата с увреждания по домове. децата, които излизат осиновени от подобни домове са назад в развитието си. именно от липсата на грижи за душите, а не за телата им.
писма се пишат с тонове, петиции и протести. налице са минимални промени.
явно е време за някакъв нов вид борба. ако знаех какъв е начина, бих го казала. но за жалост не знам. дългите дискусии, организацията с месеци и очакването да се съберат повече хора май не е най-правилната посока. нещата са просто трагични и страшни. кой има интерес да раздухва или да не раздухва даден проблем не е толкова важно. важното е, че този проблем е факт.
и факт е, че засега нищо не се случва..........
опитвам се да се добера до информация от германия, но там за съжаление май отзвука от филма не е много голям.
идеята с билборда и филма е много добра. пред ндк непрекъснато се въртят филми по екраните. колко ли струва да се излъчва там този филм за 24 часа нон стоп. нужно ли е да се закупят авторските права.

matakosmata, това за филма е добра идея
ако се пусне на такова обществено място
аз лично не виждам защо авторите биха искали непосилни суми за целта, ако наистина искат да помогнат, ане са го направили само за престиж и кариера
иначе - да, да се върти филма около всяка правителствена институция
и още - да се прожектира на всяка среща на високо ниво, да ни видят срама и да не забравят да питат до къде сме стигнали
и така до пълна промяна

ех, мечти

най-ми е чудно в такива теми къде са онези патриоти, дето скачат срещу тези, които критикуват
ама какво ли се чудя, те са патриоти само на думи

Аз още никъде не съм видяла, каква е, аджеба ,,тази"непосилна сума"?
Не можем да очакваме от авторите обаче да ни го дадат без пари. Смятам даже, че авторката е направила повече и се ангажира в момента повече(доколкото разбирам) от господата - депутати и служителите в съответните инстанции.
Иначе, да, ще бъде много полезно, живеещите в чужбина да съберат информация за чуждия опит, за да се използва това тук.

чужд опит в какво. във вдигането на народа за една кауза ли. в това можем да се поучим даже и от румъния. поне гръмнаха чеушеско
събитията в чехия и така нататък. българите помагаха за потушаването........
в днешно време например
в германия, по точно в мюнхен щеше да стане революция за едно работно време на бирарии, та камо ли ако имаше подобно нещо. но там от времето на третият райх и концлагерите не е имало даже и пасивна евтаназия. а тук, в този дом е точно това. пасивна евтаназия спрямо деца, считани за ненормални и оттам естествено ненужни.

колкото е авторкото право-толкова. за да се излъчи на частни начала на билбордовете пред ндк.
вместо да гледат големи цици и реклама на пещерска, хората ще се наложи да погледат малко ужас. половината ще се извърнат, другата половина-не. в това е и надеждата.

ако не могат да се набавят парите от един човек, ще се намери начин да се съберат. както акцията със смс например. пари да се искат тук в този форум. хората може и да нямат, но дават за добри цели. колкото и да не си падам по нашата нация, не мога да отрека, че има велики, сърцати и много добри хора. и тук са особено голямо число, за огромна радост.

Не мога да не се включа в темата и да кажа, че си адски права! На първо място трябва да се промени нагласата на хората, начина на приемане на тези деца - да се мисли за тях като за човешки същества, имащи нужда най-вече от обич, а не да се изпитва срам, да се извръщат погледи в страни. Била съм свидетел, как майка на дете с увреждане, дала го в дом по препоръка на лекар, да казва на съдия, че не може да го отглежда, защото мъжа й /т.е. бащата на детето/ не желае да се споменава за него, да моли да не се призовават другите и две пълнолетни деца, защото те не знаели, че имат сестра с Даун, и това щяло да се отрази на психиката им, и да реши да даде декларация за осиновяване, за да осигури спокойствие на семейството си!!! И това не  е единствен случай.
Няма какво да коментирам, сами си правете изводи.
Първо трябва да променим себе си, да се научим да носим отговорност за живота и за децата си, със ясното съзнание, че те са си наше задължение, след това да искаме и помощ от държавата. Което не означава, че защитавам последната, напротив. Просто трябва да разберем, че държавата това сме ние, всички хора, затова промяната трябва да дойде отвътре на вън.
ajeliya, поздравявам те за куража и вярата! Всички трябва да са като теб!

абцилютно съм съгласна с теб, Буба Мара. имаше едно време тема за инвалидите. някои от хората не знаеха как да реагират и как да се държат с тях. мен живота ме научи. след 16 години грижи за тежки случаи, хора със нелечими и смъртоносни, вродени или придобити болести, гледам на тях като на хора. като мен и всички останали. в началото и аз се шокирах. човек като че ли се чувства виновен че е здрав, което наистина е относително понятие, както са и относителни понятия нормален, с увреждания.........
само незрели нации се срамуват от инвалидите си. и ги крият. аз например считам, че господ праща такива хора за да ни изпита, за да ни направи по-добри и по-мислещи.

Така е, но аз ги виждам в малко по-друг ред:
1. родителите;
2. държавата;
3. институциите и персонала в тях /разбира се, ако продължат да съществуват в този им вид/