"Приемни семейства с трудов договор"???

  • 198 576
  • 1 926
# 480
А от какво естество са проблемите? Дали е вероятно да бъдат преодолени с помощта на някой трети който да модерира взаимоотношенията ви в началото?
Виж целия пост
# 481
Не, сега периодът на опознаване и напасване се извършва задължително с присъствие на психолог. Опитахме се да се справим, но не се получава. Аз няма да съм най-добрата приемна майка на това дете. Ако го взема, ще занемаря себе си и душевно и физически, защото може би приемам проблемите на детето за по-страшни, отколкото са в действителност и ще му посветя цялото си време, без да остава време за себе си и другите. Винаги компромисите ще са в негова полза, дори и когато не трябва. Това обаче ще е в минус и за самото дете. Аз съм убедена, че няма да се справя и за това е по-добре детето да отиде при друго семейство, а аз да започна ново опознаване с друго дете, с което да нямам подобни притеснения.
Не мога да напиша от какво естество са проблемите тук, ако искате може на лични.

Виж целия пост
# 482
Аз като приемен родител не мога да говоря, не знам какви са проблемите, но щом така преценяваш, ти знаеш най-добре.
Виж целия пост
# 483
Разбирам Стилнес. Успех ти желая и по леко да мине за теб като преживяване този отказ.
Виж целия пост
# 484
Не, сега периодът на опознаване и напасване се извършва задължително с присъствие на психолог. Опитахме се да се справим, но не се получава. Аз няма да съм най-добрата приемна майка на това дете. Ако го взема, ще занемаря себе си и душевно и физически, защото може би приемам проблемите на детето за по-страшни, отколкото са в действителност и ще му посветя цялото си време, без да остава време за себе си и другите. Винаги компромисите ще са в негова полза, дори и когато не трябва. Това обаче ще е в минус и за самото дете. Аз съм убедена, че няма да се справя и за това е по-добре детето да отиде при друго семейство, а аз да започна ново опознаване с друго дете, с което да нямам подобни притеснения.
Не мога да напиша от какво естество са проблемите тук, ако искате може на лични.




   Може ли на мен на лични? Заклевам се,че ще запазя тайната ти. Тези  въпроси ме интересуват изключително от професионална гледна точка. Не търся клюката.
Виж целия пост
# 485
Малко да се оплача.
Медения ни месец мина и от послушното и зряло дете не остана почти нищо  Grinning
Почувствала сигурност малката регресира и наваксва всичко пропустато бебешко - боли ме кръста от разнасяне, откри колко е хубаво някой да я обгрижва за нещата, с които беше свикнала да се оправя сама (вече има нужда от помощ и за да си обуе обувките). Спря и да чува, особено нещата които не и изнасят.
Започна да се цупи за елементарни неща. Всеки ден поне по веднъж, два пъти намира повод да се разсърди, да се тръшне и заинати и си стои в тези състояния поне по час. После рязко сменя настроението и отново е весела и игрива.
Странното е че колкото по-спокойно реагирам, толкова по-провокативна става. Спокойния тон, който досега ми е вършил работа с биологичната ни дъщеря, при малката не работи.
Със всичко това се справям и не беше неочаквано за мен.
Проблема който засега не мога да реша е този с голямата ни дъщеря (6 години), която много се разстройва от тези ситуации на инатене и рев. Двете се разбират добре, играят заедно, няма открита вражда и се търсят, когато някоя от двете изчезне от полезрение.
Голямата обаче още не може да да преодолее загубите си - понякога особено след изпълнена с драми и цупене вечер, тя плаче, казва колко много и липсваме, как си иска стария живот и че семейството ни е "по-малко весело" (нейния начин да опише емоционалния фон свързан с променливите настроения на малката).
Знам че това ще мине, но точно в този момент се чувствам безсилна понякога (толкова безсилна колкото никога не съм се чувствала откакто съм родител). За малката съм наясно че има много натрупан гняв и мъка, много е сърдита не на мен и не го отнасям към себе си. Но за мъката на голямата сме отговорни ние, като родители. Чувствам вина и после вина заради вината.

Моля ви споделете през какво минаха биологичните ви деца и как понесоха товара на миналото и болките на приемните ви деца.
Виж целия пост
# 486
Линдт, не мога да ти дам съвет - не съм имала точно този проблем. Само мога да те прегърна за драмите - още като си спомня нашата първа година и ми настръхва косата, въпреки че моят беше на 3 години.
За голямата - представи си, че ситуацията е различна - тя на 6, а ти с бебе на 2 месеца с ужасни колики... мисля, че реакцията й щеше да е същата, какво би й казала и какво би направила?

Виж целия пост
# 487
Малко да се оплача.
Медения ни месец мина и от послушното и зряло дете не остана почти нищо  Grinning
Почувствала сигурност малката регресира и наваксва всичко пропустато бебешко - боли ме кръста от разнасяне, откри колко е хубаво някой да я обгрижва за нещата, с които беше свикнала да се оправя сама (вече има нужда от помощ и за да си обуе обувките). Спря и да чува, особено нещата които не и изнасят.
Започна да се цупи за елементарни неща. Всеки ден поне по веднъж, два пъти намира повод да се разсърди, да се тръшне и заинати и си стои в тези състояния поне по час. После рязко сменя настроението и отново е весела и игрива.
Странното е че колкото по-спокойно реагирам, толкова по-провокативна става. Спокойния тон, който досега ми е вършил работа с биологичната ни дъщеря, при малката не работи.
Със всичко това се справям и не беше неочаквано за мен.


    Линд, всичко това,което разказваш се отнася в пълна сила и за моето Криси. За мен обаче беше малко неочаквано.Във отглеждането и възпитанието не мисля,че съм допуснала някакви грешки. Единственото логично обяснение за което се сещам е ,че може би Криси е с по-невротичен тип нервна система. А освен това тя има и наследствена обремененост в това отношение. Още когато ми прочетоха нейната история, си давах сметка че трябва да съм безкрайно търпелива с нея....Справям се, но съм на   предела на силите си . Подробности ще пиша следобед, като заспи.
Виж целия пост
# 488

За голямата - представи си, че ситуацията е различна - тя на 6, а ти с бебе на 2 месеца с ужасни колики... мисля, че реакцията й щеше да е същата, какво би й казала и какво би направила?

Фоксче, различно е. При бебето реакцията ще е директна и "здравословна". Плаче защото е гладно, боли го коремчето... и е много лесно да посрещнеш тази емоция и да се справиш с нея бързо.
В случая трябва да обяснявам на голямата, че зад сърденето стои болка, ама дошла от другаде въпреки опита на малката да я свързва с конкретен повод, болка трупана отдавна. Трябва да обяснявам и неразбираемо и нелогично поведение. Някак пътищата са криви и тежки за разбиране от едно шест годишно дете.
Голямата изпитва и много, много чувство за вина, когато самата тя става жертва на емоциите на малката. Т.е. когато е станала волно или най-често неволно повод за някое тръшкане.

Например вчера, отивам с двете към колата и те в един глас поискаха те да отключат с дистанционното. Казвам - Каката ще отключи, защото .... отключи предишния път (и това наистина е така) при което малката се нацупи и драсна в обратна посока. Никаква реакция на повикванията ми, тръгнах след нея, тя започна да бяга. Гоних я около колите на един паркинг 5 минути, след което като я хванах се запъна като магаре на мост и трябваше да я отнеса до колата. Голямата е смачка, чувства се виновна че е "педизвикала" ситуацията. Боли ме от това, че голямата се чувства като егоист само защото е се е възползвала от правото си на поне половината което е имала преди. Всеки път и казвам "не си виновна" и това няма никакъв ефект.
Виж целия пост
# 489
Знам, че е различно.
А не можеш ли да не влизаш в обяснения с голямата, а просто да й кажеш, че малката е много, много объркана и нещата ще си дойдат по местата след време. Лошото е, че това време няма да е кратко... така че ти трябва дълготрайно решение...

А можеш ли да пробваш да си малко, само една идея, по-строга с малката?

Спокойният тон не върши работа, понеже тя те провокира, за да привлече твоето внимание - това е от несигурност. Тя има нужда от някаква реакция от твоя страна - реакция, която да й покаже, че е забелязана (всъщност ти сигурно си ги знаеш тези неща).
Виж целия пост
# 490
Линдт, мога да си представя как се чувстваш Hug, но моля те НЕ изпитвай чувство за вина по никакъв повод. Това е най- смазващото чувство в такива ситуации. Аз нямах такива проблеми с Мишо. Той безусловно и безпрекословно прие Митко от първата минута- нищо не му свидеше- нито играчките, нито жизненото пространство, нито че му обръщаме повече внимание. Е, редувам ги желязно за всяко нещо/дистанционно на кола, отваряне и натискане на копчето на асансьора, слагане на масата...а бе за всичко/, но няма как. По едно време си и пишех, че се опитваха да ме забаламосат кой е бил последен Laughing. Обаче, Мишо го мъкнех с мен по домовете/и конкретно в Митковия дом/ от бебе- ял е с тях и е спал в Овчарово и много сме говорили за живота на тези деца, за липсите им, за болките и проблемите им. Освен това когато взехме Митко, първите 4-5 месеца аз се занимавах повече с него, отколкото с Мишо/е, при положение, че мъжът ми замина на третия месец ясно че и с Мишо съм се занимавала Crazy/ и тогава мъжът ми, а после и мъжът на сестра ми и баща ми обръщаха специално внимание пък на Михаил за да не се почувства на второ място.
Сигурна съм, че всичко ще се оправи, но си трябва време/аз хич не вярвах като ми го казваха Laughing/. Прегръщам те!

п.с. може би трябва да поговориш и с голямата ти щерка, че е нужно без да се самообвинява да продължи да си живее доколкото може както преди/няма нужда да отстъпва за всичко/ и да и обесниш, че с малко търпиние от страна на всички ви, скоро пак ще си бъдете "весело семейство"
Виж целия пост
# 491
Знам, че е различно.
А не можеш ли да не влизаш в обяснения с голямата, а просто да й кажеш, че малката е много, много объркана и нещата ще си дойдат по местата след време. Лошото е, че това време няма да е кратко... така че ти трябва дълготрайно решение...

А можеш ли да пробваш да си малко, само една идея, по-строга с малката?

Спокойният тон не върши работа, понеже тя те провокира, за да привлече твоето внимание - това е от несигурност. Тя има нужда от някаква реакция от твоя страна - реакция, която да й покаже, че е забелязана (всъщност ти сигурно си ги знаеш тези неща).

Голямата от две вечери помоли и и разрешихме да спи в стаята за гости. "Имам нужда от мое кътче" каза тя и аз се чудя как не се сетихме по рано, че не и оставихме никаква територия и във времето и в пространството. Може би заради първоначалните цветя и рози. Та ще правим две детски стаи. Надявам се това да помогне.

А иначе, че ме провокира, провокира ме малката. Обаче и като съм спокойна и обръщам внимание, само че тя сякаш цели да ме извади от равновесие. Никак не ми харесва да ме вкарва в ролята на злодей.
Виж целия пост
# 492
Линдт, мога да си представя как се чувстваш Hug, но моля те НЕ изпитвай чувство за вина по никакъв повод. Това е най- смазващото чувство в такива ситуации.
Много ме смазва това усещане за вина наистина.
Катюша, благодаря ти за споделеното и подкрепата  Hug

Цитат
По едно време си и пишех, че се опитваха да ме забаламосат кой е бил последен

И аз съм на път да започна да записва  Mr. Green
По едно време даже започнах да броя по колко време е била гушната и едната и другата  Mr. Green в опит да им противодействам на претенцията че другата повече. А понякога като ми писне просто им казвам - момичета живота не е справедлив  Grinning

Фоксче  Hug
Виж целия пост
# 493
А иначе, че ме провокира, провокира ме малката. Обаче и като съм спокойна и обръщам внимание, само че тя сякаш цели да ме извади от равновесие. Никак не ми харесва да ме вкарва в ролята на злодей.

Тя не иска вниманието, което й обръщаш докато си спокойна. До момента тя е била забелязвана и единствена само като е била навиквана - крещенето, карането, я карат да се чувства значителна - колкото и лудо да звучи...
Виж целия пост
# 494
Lindt  Hug,
при нас разликата беше по-голяма, което направи нещата по-лесни и в двете посоки.
Това за отделните стаи ми се струва много добро. Както я описваш, дъщеря ти е много чувствителна и се чувства лично отговорна за благосъстоянието на всички в семейството. Сега обаче е объркана и безсилна, усеща болка, която не е нейна, но не може да се справи с нея. Не му е лесно на детето, гушни я от мене!
За вината си знаеш, но да добавя и това, че понякога толкова се стараем да спестим на децата неприятните емоции, че им отнемаме и шанса да узреят и да научат ценни житейски уроци.
И тези ветрове ще отвеят, а като почне училището, ще е по-лесно, защото няма да са непрекъснато заедно госпожиците.
Кураж!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия