Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Ама разбира се.
Аз като казах, че плана не трябва да се променя, имах предвид от гледна точка на Оли. Че на нея не и допада, когато има промяна. Специално за библиотеката ще споделя, че я бяхме подготвили, че ще ходят там от градината, но сле случи, че учителката им беше болна и отложили разходката. После като я взех от градината ми казаха, че цял ден била сърдита, не говорила, нищо не искала да прави, не искала да си изяде яденето, изобщо цял ден била крива. Когато ме видя да идвам ревна и ми каза, че не ходили на библиотеката. Аз се опитах да я успокоя, но всичко това доведе до поредната истерия, ЕДИН ЧАС рева в градината и неможех нито да я дигна нито да и говоря нещо. Просто единствено ми оставаше да изчакам докато сама се успокпи.
Но на учителките си нищо не е казала, защо е крива. Те ми казват, че я учат да казва това, което чувства, но не е толкова лесно.
Та мисълта ми беше- разбира се, че планът трябва лека полека да се променя, иначе ще си остане цял живот така, но точно сега, в момента, е толкова чувствителна, че най-малката промяна води до истерия. Когато обаче е весела и доволна, лесно човек може да промени някои от нещата, без тя дори и да забележи.
Но както каза ти- всички деца са различни и всички имат различни нужди. Аз например вече станах почти телепат и често успявам да разбера, какво иска, без тя да ми каже. Но това е само, когато не реве. Тръгне ли истерията- забрави.  

Незнам дали е хубаво или не, но вчера видях в детската психиатрия, че също имат такива дмагнитни дъски с картите за това какво ще се случи. И това все пак е в детско психиатрично отделение. Ако е било вредно и лошо защо ще го правят??

Разбира се, че когато е уикенд няма чак кой знае какви планове. Ето днес например изобщо не сме говорили за това какво ще правим и тн. Само знае, че довечера ще ходи на плуване. Лежи си в момента и си гледа Алиса в страната на чудесата. На вън е зима и ако вятъра утихне може да излезем малко.

Относно четката за зъби- тя има една със Шрек, страшен фен му е, и с удоволствие мие .

Няма специализирани детски градини за деца с аутизъм. Има център за рехабилитация на деца и възрастни с аутизъм в София. Иначе има специални детски градини, в които се приемат деца с най-различни увреждания.

Няма нищо лошо в промяната, стига детето да е готово за нея и да не реагира с криза.
Аз харесвам стереотипите. Те ми дават сигурност в хаотичния свят, в който живеем. Мисля, че за едно дете (особено когато съществува проблем), това важи в пъти повече. Идеята е да се използват стереотипити за да се осигури сигурност за детето, която пък от своя страна рефлектира в поведението му. Промяната се случва по деликатен начин - нещо съвсем малко, но пък така, че ние да го отбележим и в същото време детето  е предупредено за това.

tornerosse, aко това ще те успокои моите и 3те деца реагират по този начин, когато станат свидетели на подобна случка (да се скара родител на детето си). Гомия е на 10 и все още го преживява. Случвало ми се е да ми казва, че неможе да заспи, защото еди какво си му било "влязло в мозъка" и неможел да спре да мисли за това. Предполагам просто има  и по-чувствителни деца.
Аз го обеснявам като страх, да не им се случи на тях. Да бъдат отблъснати от родителя. Нещо като - тази майка не си обича детето...ами ако и моята прави така?
Според мен така реагират деца, които не им се случва често някой да им повиши тон. Когато ни избият балансите у дома и направя на някого забележка обикновенно ревват и тримата (да не се делят от колектива  )

bluevelvet , аз незнам каква ние точно системата, защото при нас не е точно поведенческа терапия. Окщпейшънала го учи на неща от ежедневието, но не прави никакви опити да го социализира. Просто при него реакцията е много силна на непознати, дори и на нея самата, когато не е в стаята за терапия. Затова за момента всичко по-скоро се върти около него самия.
На комкретни мои въпроси получавам конкретни отговори какво и как да правя. И винаги почти е да не променям засега определено нещо.
Ние още сме с шише с биберон /ако може така да се нарече - биберона е съвсем отхапан на авентско шише, дупката му е колкото на бутилка от кола/, т.е. той не суче от там , а го излива е гърлото си, спи на определено място с определени неща около него, които неможе да се променят, маршрутите не се променят и т.н. и т.н.
Това което е в момента преоритет ни е свалянето на сетивността, усилена работа за контакта с очи/там имаме също напредък голям/, взаимодействията му с познати хора, вкарването на нови "игри" ... и отделно езиковия терапевт се занимава с устата му и сетивността там и от няколко месеца се опитваме да го научим, че момчето е ТОЙ, момичето ТЯ... засега без успех. Някакъв проблем имаме с разпознаването на половете и индентификацията му към определен пол. другия ни огромен проблем е вестибуларния апарат, но там той вече прави упражненията без да се сърди и ..............фината моторика .....ОООООООООООХ е достатъчно като коментар да ви опиша на какво ниво сме.... там реденето на пъзела не е проблем откъм нареждане на фигурките - проблема му е трудността да ги допре едно до друго... за писане и дума неможе да става - засега рисуваме с много дебели маркери на бяла дъска поставена вертикално пред него, за да има ръката му упора и в рамото. Мачкаме хартии, късаме и т.н.

Общо взето май е това - просто проблемите са ни много и неможем навсякъде да огреем засега. А и май бях писала - имаме проблем и със слуха и ушите, та и по доктори се водим и там стават едни истерии.. Засега незнаем дали проблема ни с "чуването" е всъщност проблем със "слушането"или обратно, обаче на мен не ми се иска да го приспиват за аудиограма....

Именно.
През седмицата, когато и двамата с мъжа  ми сме на работа не можем да минем без план. Просто всичко става много бързо и няма време за дискусии, рев и кризи. За това планът и организацията при нас са задължителни. Всичко е точно изчислено и това и два някакво вътрешно спокойствие. Доволна е и деня минава леко. През уикенда, когато сме си в къщи няма план. Правим каквото си искаме и тя си прави каквото си иска- дали ще играе или ще рисува или ще погледа малко телевизия- не и се меся. И дрехи не съм и приготвила от предния ден, както правя това през седмицата.

да в масово у4илище ще бъде но само 4е трябва да е с терапефт в класа. При моя син има много голям напредък за 1 година и просто няма смисъл да бъде в специален клас

При моето дете има много подобни случки, не знам това ще се израсте ли с порастването. Тя се стряска дори и за много дребни неща. Вчера дядо й ни беше на гости, тя нещо ядеше и си избърса ръката в покривката. Той викна по-силно "Не така..." Беше силно за у нас, защото не подвикваме, но в обществото много често така се говори на децата. Дара се стресна, хукна към врата, каза на дядо си да си ходи, вика "Дядо чао", и други действия подобни на описаното от теб. Аз в такъв случай, отивам й и обснявам, че дядо й само й е направил забележка, няма страшно, дядо я обича, обяснявам защо е викнал, даже понякога в друга ситуация си измислям някаква приемлива причина. Обикновено помага. Може по-чувствителните деца да се стряскат, обаче моето не може да преживее стресовата ситуация и изпада в истерия. За това и мисля, че не е готова на детска градина. И мен точно тези ситуации най-много ме притесняват.

tigonew, не ми е работа да ти се бъркам, но си мисля, че ако попаднеш на съпричастен персонал в детска градина, колкото по рано започнете да преодолявате тези страхове - толкова по бързо ще ги преодолее.Ако винаги я предпазваш от проблемите тя как ще се научи да ги преодолява.За масова група наистина и е рано, но за специална..........помисли си.Позволявам си да давам акъл - именно защото при нас така стана - някакси го вкараха в релси /да са живи и здрави/.А наистина, ако тръгне директно в масова група няма да и се отрази добре - по скоро зле.

Подала ли си си молби в детските градини с такива групи.Ако не си - подай си, дори и да няма места пак подай.

п.с. Нашите деца се учат на това което ние учим по подразбиране.Не от възрастта.Лично мнение казвам - не ме разкъсвайте сега.

Катина, Не я предпазвам, а й помагам да разбере ситуацията. Тя като попадне в стрес- ситуация, аз  3-4 пъти  й обяснявам какво се случва и преминаваме заедно през нещото. Помня какво я е извадило от равновесие и след няколко дни провокирам същата ситуация, за да повторим опита. След няколко пъти обикновено е готова да преживее сама. При тези действия понякога ми се налага да си дърпам ревящото и въргалящото се дете, но си мисля че от мен е готова да прежиее малко грубост, а и просто няма как. Сигурна съм, че няма такова отношение в нито една ДГ. Отстрани това изглежда като едно глезено дете, което трябва да се набие.
Самия факт, че децата се оставят сами да се дерат от рев и страх е показателен. Говорих с една частна ДГ и там ми казаха, че най-лесния начин за детето е да майката да бъде вътре с детето през периода на адаптация, майката одухотворява помещението и го оставя първо  за малко само, докато то свикне. Обяснява порядките в градината, кое може и кое не, запознава го с децата. Моето дете по коригира възраст още няма 3 години и за това не мисля, че е закъсняла за детска градина, а по скоро не знам как да я подготвя. Почти съм сигурна, че ако я пусна по стандартен начин ще млъкне, или ще развие стереотипи или нещо друго ще й се случи.

A защо мислите,че в детските градини някой ще вика на децата ви?  Ще ги оставя да се нареват и т.н....
Аз нямам впечатления лични от ДГ в БГ, обаче големия ми е ходил на ясла в БГ - не съм забелязала да има деца "оставени да се нареват" или деца на които им крещят...
Баба ми беше детска учителка и ме е мъкнала много навремето с нея - не съм виждала такива неща. По скоро ако някоя учителка си го позволи после е била наказвана.  Аз също нямам спомен от ДГ някой да ми крещи или да ми се кара.
Там работи стадния принцип... нещо което у дома го няма.

като говорехме за терапиите и моделите на поведение....ето това е много хубаво написано(става дума за деца с аутизъм и деца със СИД):

The nervous system is self-correcting or has a natural ability to heal itself. We assume that the childs behavior is purposeful as an effort to self correct. In treatment we try and figure out what the child is trying to accomplish and help him appease his system in a more adaptive manner. In treatment we watch what the child is driven by and guided by this we try to meet the childs need. We assume the child holds the answer if we listen correctly. We don't try to extinguish a behavior, rather we respond to the need and then lead the child to a more adaptive behavior. Engagement of the child is essential.

Това е и начина при който работят с малкия батко - затова казвам, че не се опитват да променят поведението...

В БГ детските градини се вика по децата и им се всява страх. Как си представяш, че в 20-25 деца се формира стадния принцип? Разбира се това е първите 3-5 месеца, повечето деца се справят, други се затвят в себе си.


Според мен се опитват да променят поведението "....и след това ръководим детето към по-приемливо поведение".

Имах предвид, че проманята на поведението на детето не е цел сама по себе си - целта им е да отсранят това което предизвиква нежеланото поведение, и по този начин като му задоволят нуждите да го доведат до желано.

Т.е. не да му забранят да прави еди  какво си, а да видят какво прeдизвиква това му желание, да задоволят нуждата му и така да му покажат правилния модел на поведение...

Незнам дали успях да обесня 

Тук се връзва това "ОК е да плачеш като си недоволен" което учат сина ми.... Т.е. приемаме "лошото" поведение, задоволяваме нуждата и го водим към правилното (според нас) поведение, реакция и т.н...
Обаче ако неможем да задоволим нуждата примерно от агресия, трябва да станем детективи за да разберем какво я предизвиква... Ей това е най-трудното.

Между другото моето дете не го наказват за "лошо" поведение. Има неща които изискват от него, обаче не го наказват. Примерно като почне да хвърля и чупи, гледат да спясят каквото могат, но не го спират...чакат сам да спре. И продължават все едно нищо не е било. Докато моята реакция в такива моменти не е точно същата  Ама нали се учим докато сме живи....