Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Изгледах филма  Любознателна, права си, изглеждаха прекалено кротки...нямаше викове, крясъци... Децата бяха толкова слаби, особено 2, а като гледах как ядяха всичко. Изключително впечатление ми направи момиченцето, което всъщност единствено говореше, как повтаряше че "майка ми се е грижила за мен", и очакваше пак да я вземе. Това дете е разумно, пишеше много красиво, и рисуваше хубаво, определено не е за там  И друго, имаше едно дете, лежащо, което си лапаше пръстите, и на което му отрязали пръста, щото ... бил забрал, от лапане... Незнам, не видях играчки, а по принцип има и такива "за хапане и гризане". Чак до там се е стигнало, да му режат пръста. Потресена съм, от много неща, определено филма оставя отпечатък върху съзнанието, никога няма да го забравя. Държах се до определено време, само като страничен наблюдател, но като се отприщих с ревовете...та до края. Наложих си да го изгледам. Добре, че бях сама.

Аз го гледах на пресекулки. Видях детенце със синдром на Даун в една кошарка. И нещо дето съм го виждал наживо. Едно момче грабна купичката на друго и му излапа остатъка от храна. В такъв дом се яде бързо. Това за костите и ниското телесно тегло е само от недохранване и еднообразната храна. Те не знаят какво е крем карамел, пица. Абсолютно всички са с проблеми със зъбите и захапки. И да, определено там попадат и деца, които ако бяха в семейство, щяха да бъдат съвсем нормални и здрави дечица. За оня дом до Кърджали имаше решение да се закрие. Няма никаква информация какво е станало. Що ли няма да се учудя ако деца от там са прехвърлени тук? В дома до Кърджали имаше случай на ужасно слабо детенце осиновено и заведено в Африка и се развивало съвсем нормално. Научило английски и техния език там, ходи тича. Трябва да се напише писмо до всички хора в света който иска да дойде у нас да си избере по едно по-читаво детенце за осиновяване. Ама като знам как ги разтакават. Някои сигурно ще се откажат.

Така като слушам коментарите ви за филма се чудя дали да го гледам  . Май не е за мойта лабилна психика, само това ми липсва... .

Аз не успях, да съм гледала най много 10сек. , просто реших да не го гледам. Преди година имаше една много тежка тема в клюкарника, за дечица... Изгубих си мира за месец, не можех място да си намеря, да се усмихвам, сцените, които бяха описали ме преследваха навсякъде.

http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

За тези които не знаят английски да напиша какво говорят във филма...разпокъсано ще е защото много боли.

Момиченцето Васка - онова слабичкото, което неможе да се движи и и мажат крачетата с нещо /дезинфектант/ - е със счупен крак - вижда се и през кожата, детето крещи от болка, сестрата казва, "А не, това са изменения от болестта и."
"Болестта" и е, че детето е родено сляпо.  Нищо не се прави за детето за крачено и за болката.

Децата които се виждат да се клатят - те не са се клатели преди да дойдат в дома. Повечето от тях са с проблеми от рода на глухота, слепота - липсата на внимание ги кара да се самостимулират клатейки се. Децата изглеждат "луди" (тя казва във филма MAD - побъркани), но всъщтност повечето от тях нямат проблеми. Нито едно дете освен Диди в дома не говори - защото никога не им е говорено.

Диди споделя - като ги къпят /за момиченцата- те са жени/ се грижи мъж - той ги бърше  дори, слизат голи до банята зиме и лете, после мокри си отиват по стаите. Сега, защото има "гости" им дават чаршафи да се завият и бършат сами.

Децата са бити - голямото момче което събира прането се вижда как му тече кръв от носа, след като е мило подовете в стаите.

Нощем децата се заключват в стаите и няма достъп до тях.

Децата се смята, че немога да бъдат обучавани и затова те не ходят на училище.
Аутистичното момиченце /ДИДИ, която идва в дома съвсем наскоро/ казва, че и липсва училището - тя е много добра по литература и математика. Никой никога не се е занимавал с децата. А материална база има - и сензорни стаи и материали...


На въпроса от какво има нужда дома, директорката отговаря - ОТ КОМПЮТЪР ЗА ДИРЕКЦИЯТА.

Социалния работник е сестрата на директорката.
децата от дома никога не са виждали слънце, никога не са напускали стаите си. там стоят докато умрат. По 5 деца умират на година от НЕДОХРАНВАНЕ.

Проблемите на децата /освен психологичните, че не им се е говорило, обръщало внимание и т.н./ са недохранване. Тотална липса на витамини - не консумират прясна храна/това го казва сестрата в дома/, не са виждали слънце, не се движат.

Сляпото момченце Стоян - водят го в болница за изледване на кръвта защото е започнало да не може да ходи. След препоръките на докторите за силна храна и витамини, не се променя нищо.

Децата често стоят върху гърнетата часове наред...от закуската до обеда. Те се обличат, мият, хранят. И това е единственото което се пави с тях. Нищо друго.

Директорката и персонала - обвиняват се взаимно чия е вината.

За Диди - откакто е в дома е започнала да се самостимулира /да се клати/. Тя казва, че няма с кого да си играе, защото никой не говори. Показват и случка как чантичката и е разкъсана от друго дете. Тя е единствената "лична" вещ в дома - в нея е гребена на Диди.
Диде е изоставена защото майка и не е можела да се справи с нея. Избира Могилино, защото е най-далече от където живее и шанса да успее да се върне у дома да е нищожен.

Повечето деца с проблеми са дадени за отглеждане на възраст около 3-4 години. Някои са с олигофрения, ДЦП, но повечето са глухи или слепи.

ВАСКА - СЛАБОТО МОМИчЕНЦЕ със счупеното краче, което крещи от болка като му слагат памперса /на което му отговарят - е айде де, не те боли толкова/ не е на 3 или 4 години...то е на 14!!!

Ох, немога повече.

Люб да има такива лекарства, но тия деца нямат сили, нямат и нужда от такива лекарства. Веднъж видях сбиване в столовата на детското психиатрично отделение в света Марина. Хванах през гърба и ръцете детето си и го понесох към стаята ни. Ако вземе участие в боя, ще трябваше да започваме всичко от начало. През прозорчето на вратата на стаята гледах как действа персонала. Водеха участниците с кръстосани отпред ръце и ги държаха отзод за ръцете. Дежурната сестра им праскаше по една инжекция в дупето. Появяваха се сълзи в очите им. Едно дете го отнесе по погрешка, без да е участвало. Почти всички лекарства на психиатрите имат такова "дремливо" действие. Правят те непокис и темерут, все едно че реалната действителност покрай теб не те касае изобщо. При предозиране от устата им тече слюнка и майките вървят подир децата и ги бършат. Мен филма ме срива със закъснение. Който не го е гледал, да не го прави.

И аз исках да кажа същото  Всеки си знае психиката, да не рискува. Мислех си, че като се нарева, ще ми олекне. Уви...

Във филма им дават транквиланти /на по-големите деца/ за да ги държат на едно място и спокойни. Дават се под график всеки ден - и на децата с олигофрения, и на слепите и на глухите...Независимо от състоянието.

Имам чувството, че всичко е така добре отработена система - целия персонал е свикнал да живее по този начин с децата....
Незнам. На мен ми е болно, че родителите не си търсят децата. Повечето от тях се изоставени големички. И не са потърсени повече.
Много ме заболя и за Диди - та тя е поне на 16 години - как може толкова години да гледаш едно дете и в един момент да ти омръзне... и да решиш, че не се справяш. Диди пише всеки ден писма на майка си. Тя не отговаря. Когато я питат дали майка и отговаря тя казва - НЕ, но тя  е разбрала! /в смисъл, че ще дойде да си я вземе/
Вълчо, описваш страхотии, но поне там майките са си били до децата...

Аз съжелявам, че гледах филма. Толкова ми беше по-лесно преди... Срам ме е да го напиша, ама е така.

Деси, много ме развълнува превода ти...
Но и мен това ме е яд - за персонала никой не е направил дневен режим, някаква програма, родителите, проверяващите, дори и всички ние като майки. Но от няколко дни съм се сетила, по мой наблюдения селяните са много по жестоки от живеещите в града. Това без никакво противопоставяне, явно от това че живеят с животни и се налага да ги ликвидират от време на време. Майка ми живеят от 10 години в едно село и тя ми сподели преди време, как е наблюдавала местите, че без жал убиват животните, особено "провинилите" се според тях. За това чуя ли за дом в село, леко ми настръхват косите.

Продължението

Хора, как точно се гледа този филм? При мен излиза екранчето с началната картина, рейтинга и тн. но нищо не тръгва. Не виждам и копче за плей.
Вълчо, по повод това което каза, че много от децата не са за там, мога да кажа, че това е печалната истина във ВСИЧКИ домове за сираци в милата ни родина. Далаверата е такава - ти имаш дом за деца с увреждания, аз имам дом за деца без проблеми. Когато моите деца намалеят, тогава се съкращава персонала, затова, за да не се съкращава персонала се прави обмен на деца. Взимам си малко от твойте. Така Се получават тези смесени групи. В дома в който ние работехме (с. Рабиша) имаше деца с леки увреждания и деца без. Персоналът се занимаваше (като под "занимава" нямам предвид нещо съществено, а просто най-обикновени грижи за обличане, храна и тн.) предимно с децата с увреждания, които изискват повече внимание и грижи. Така останалите деца остават на заден план и изостават от връстниците си. Няма индивидуална работа, няма индивидуални занимания, нито индивидуална грижа. 2-ма човека пресонал се занимават с 3-5 деца, които изискват специални грижи.
Относно осиновяването, предполагам знаеш жалката действителност (а може и да се е променило оттогава, ама не съм чула). В същия дом имаше около 32 деца (броя се мени). От тези 32 деца около 28 са напълно изоставени. Никой не идва да ги види, никой не се интересува от тях. От тези 28 деца само 2 можеха да бъдат осиновени. Защото само при тях родителите се бяха отказали от родителските си права. И така, родители, които изоставят децата си не просто ги изоставят в институция, но и правят така, че тези деца да не могат да напуснат институцията докато не навършат 18 години. Хората идват да видят децата, искат да ги осиновят, но не е позволено. И тези деца си стоят в дома и "чакат" някой да ги вземе, мечтаят за дом и семейство, но "родителите им" не са им дали дори това право. Това е тъжната действителност. През краткото време, в което работих там и двете деца, които можеха, бяха осиновени. Останалите - нямат шанс.

А не може ли няма ли такъв закон с който ако в даден период от време не се потърси детето да се отнемат автоматично родителските права! И така децата ще се освободят от безхаберието на така наречените биологични родители!

Снощи гледах филма  
Толкова да ми е мъчно за тези невинни създания   , Господи, с какво са заслужили такава съдба  
Това момиченце Васка....миличкото силици нямаше да вика от болка, гласчето и бе прегракнало  
Господи, смили се над тези невинни създания!  
Дълго се въртях в леглото без да мигна, мислейки си постоянно за тези деца.
Вярвам, че ако всички хора, които работят там(някъде бяха писали, че са 60 човека персонал) дадат повече от себе си, макар и да не са специализирани като педагози, логопеди и социални работници, те биха могли да направят много повече за тези деца.
Например основния проблем- храната- климатът позволява да се отглеждат и плодове и зеленчуци. Имат огромен двор. Ако от тези 60 човека няколко се занимават с отглеждането на овожки и зеленчуци така ще има пресни храни с витамини за всички. Ако отглеждат и 2-3 крави ще има и прясно мляко всеки ден за децата. Една лелка може да се занимава само с квасенето на кисело мляко и приготвянето на сирене. Така ще имат най-основните продукти, без да плащат много пари за тях. Все пак домът се намира на село- почвата, а и климатът са благоприятни за отглеждането на почти всичко.
Могат да закупят витамини и да дават по едно витаминче на всяко дете всеки ден. Обикновенните витаминчета не са чак толкова скъпи. Колкото за стимолирането на интелекта- и без да имат необходимите педагози и логопеди биха направили малко повече. Вярвам, че всяка лелка може да изпее една песничка и да разкаже или прочете някоя книжка. Буквичките от азбуката всеки един човек би могъл да ги научи. Могат да се измислят какви ли не игри и забави без да се изисква кое знае какви материали или способности. Например да си направят герданчета от листа, цветенца и подобни, които ще съберат заедно от вън. Могат да им направят една полянка, където да си седят на слънце, да си подават една топка, а тези, които могат да бягат да си побягат на воля. Да им направят хвърчила и те за ги наблюдават. Господи, може да се направи толкова много за тези душички при добро желание, дори и бюджетът да е скромен. Просто човек трябва да желае, да копнее да помогне. И тогава животът на тези невинни душички щеше да бъде по-весел, може би и по- лек.
Могат да им направят една малка градинка, където децата да се трудят, примерно да берат краставички, да садят цветенца или нещо по-леко, което хем ще им създава удоволствие, хем ще им е от полза.
Помечтах си малко за един по- добър живот на тези дечица. Деси, и аз като тебе си викам, че може би не трябваше да гледам този филм. Тези дечица ще останат в съзнанието ми за цял живот. Мисля, че никога няма да ги забравя. Много се натъжих, много боли.

Защо родителите правят така? Каква им е целта? Защо не искат някой да осинови децата им? Не мога да разбера. Има ли някакво логично обяснение?
Просто наистина не разбирам. Отказали са се от децата си. Дали са ги в дом. Нека тогава да дадат възможност на хора, които имат желание да ги осиноввят да сторят това.