Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Ние сме имали проблеми с агресията. Не ми се говори за това и едва ли някога ще ми се говори. Долу горе от 10-11 годишен до 17. Агресията може да е насочена не към хора, а към мебели, предмети. Ще спомена само, че веднъж мина през орнаментното стъкло на холовата врата. Всъщност агресията бе основната причина да ни натирят от масовото училище. Някои от каузите за които се е бил намирам за справедливи, но неговата версия за боя научавах след три-четири дни, ако изобщо я науча. Беше много удобен на останалите - изобщо не се оправдаваше. И със сигурност е много много по-различен от Рони. Като проява на характер досега съм забелязал стиснатост. Но пък е справедлив и държи на думата си. Всички сме различни. Приликата е по-скоро изключение. Мисля, че ми има доверие и ми вярва. Когато му казвам нещо се стрямя да съм максимално искрен с него. Научавам неща, които са станали преди 5-10 години.

ФРИГ, твоето дете от скоро ли е агресивно? Моето е дете е по-малко на възраст, обаче е акгресивно на моменти, на моменти не се бори въобще за правата си.
Но определено, ако е в среда която я изнервя се бие с всички. От скоро забелязах, че когато е в компания на дечица, които е приела за приятели, се държи почти без проблеми. Аз също се вълнувам от тези въпроси, не съм чела много по-скоро наблюзавам детето и когато не прави нещо както трябва, обяснявам. Или ако е изнервена си тръгваме. Някакси много й е нисък прага на поносимост.

И аз искам да ви попитам нещо относно агресията.
Успявате ли да разберете какво искат децата ви? Как? Говорят ли ви? Обясняват ли ви?
Оли от време на време получава някакви кризи и в този момент неможе просто нищичко да се направи. Освен да я оставя десетина минути да реве и да се тръшка докато не и мине. Не обяснява и не казва какво иска. Само реве, тръшка се, иска да я дигна, но като я дигна се свлича на долу и иска да я пусна, като я пусна на земята иска пък да я дигна и така до безкрайност. И всичко това съпроводено със сумати рев и крещене без думи. Иска нещо, знам, защото тази криза има някакъв смисъл, не е просто ей така за кеф, но не казва какво! Ще ми каже чак след няколко дни ако я попитам. Ето един пресен пример. Вземам я от градината оня ден и тръгваме към къщи. Изминахме около 50 метра и тя се обърна, ядоса се нещо, и каза, че иска да се върмем в градината. Питам я защо, да не би да е забравила нещо. Не казва, а сaмо започва да хленчи. Казвам, че няма за какво да се връщаме, пък и градината затваряше вече. Тогава започна да пищи, тръшка, да бяgа в противоположната посока... Отиде около половин час с разправии. Накрая се наложи да я носи, а тя рева през целия път. И чак когато се успокои по-късно, стана ясно, че когато сме били в градината, тя видяла комшийката да взема детето си, а те са с кола и тя решила да се върнем с тях с колата. Ами добре, но щеше да е много по-лесно ако беше казала примерно:"Мамо, видях комшийката, не може ли с е върнем с тях?"
Защо им е толкова тругно да говорят и обясняват? Тя иначе може да говори чудесно. На 4,5 години е. Но когато получи тази криза, просто загубва и ума и дума.

Моля, споделете ако имате някакви подобни преживявания. 

При нас кризите изчезнаха  съвсем....
Не сме имали последните 2 месеца кризи, случвало се е да мрънка, да се расърди и тръшкаи реве, но за определено нещо и да казва какво иска и защо е сърдит.И реве и казва "It's Ok to cry" (това му казваме ние когато е ядосан - така ни учеше терапевтката - да му казваме, че е ОК да има чувства които неможе да овладее...
Това "викам и се търкалям и рева с пълно гърло, без никой да знае защо поне 2 часа", което ни се случваше по 2-5 пъти на ден вече го няма...
според мен изчезна заради диетата....

Нашите агресий и ревове също изчезнаха  .Да, случва се да реве и мрънка, но определено е контролируемо.Според мен е от това, че вече може да казва думи.Докато нямаше реч и разбиране кризите бяха извън контрол.Колкото повече напредваше речта и разбирането толкова повече разредяваха кризите.Прави ми впечатление и друго.Колкото по детайлно му обяснявам защо не може да получи "нещото", което иска - толкова по бързо се успокоява.Пример: снощи искаше да снима с фотоапарата.Вече ми втръсна и без много обяснения го пратих да си мие зъбите и да си лягаме.Ревна и мрънка дълго.Сутринта стана и каза "фотоапарат"  .

Тази сутрин пак беше фотограф - снима си логопедката, колежката и, абе целия кабинет  .Обясних му, че батериите се изтощиха /наложи се да ги махна от апарата/ обещах да купя нови, и изиграх притеснение дали пък не сме счупили фотоапарата  .Много бързо се съгласи да си седне на мястото и да работи.Спряхме диетата преди 7 мес. .

Четох за диетата, но не знам как да я приложа към Оли- та та основно преживява със кисело мляко и сирене. Макарони също. Почти нищо друго не яде. Тежи 16 килограма, а е на 4 и половина. Незнам как би издържала на диета. Ще  мисля още по въпроса.

Оливия говори и то много. При нея езикът не е никакъв проблем. Говори и на двата езика. За това се чудя защо не обяснява. Тия кризи ги има от как беше на годинка. Хайде, тогава не говореше. Но сега? Явно нещо блокира, когато получи кризата.

Днес в 12.00 часа ще сме за първи път при психиатър. Имаме среща в двама. Дано всичко мине добре и Оли се държи нормално.
Стискайте палци. Ще пиша, когато се върнем.
 

Един от начините е да я наблюдавам - виждам по лицето й, какво я е притеснило и обяснявам. Например на плащадката като види дете със същата играчка, отива да го бие, защото си мисли, че е нейна. В началото на кризата обикновено казва 1-2 думи,  преди да е изпаднала в дълбоко тръшкане. Оглеждам обстановката, за да азбера за какво реве, обаче ако не е позволено действието, не може да се успокой или разсее с нищо, просто реве до изтощение. Оставям я да реве, защото според мен всеки има моменти в който трябва да отстъпи, или да се откаже от нещо и трябва да се справи с тях. Обаче след 10 мин рев, тя не може да се справи и я успокоявам.
Аз също мисля, че нещата се оправят с възрастта и с работа, но не знам с психолог ли трябва да и къде в СФ. И какви упражнения да прави майката. Психиката се развива и как да я подпомагане. Не знам дали диетата е основна. Според мен детето трябва да се научи как да се справя в определени ситуации. Нещо като психо и житейски опит.
Иначе в описанията за вашите деца, виждам, че и моето се държи по подобен начин.
Деси, разкажи по подробно
Какви други съвети в тази област ви дават, Благодаря.

tornerosse, успех!

 Тornerosse, имаш ли снимка на Оли? Кирил още расте на височина, вече е по висок от мен, 182 предполагам. От 54кг го закарахме на 57 и там остана. А си хапва нормално, даже има едно хранене в 21-22ч. Ние кризи викаме, когато се мъчи да ни каже нещо, а звук не излиза и само ни гледа, протяга си главата напред, отваря си устата и ... нищо. Почваме да гадаем, с намерение да улучим, но е трудна работа, понякога става въпрос за нещо, направило му впечатление преди 2-3 часа. Яде каквото му дадем, никакви проблеми. Снощи за пръв път яде манго.

Малкия батко е 13.8 кила. Почти на 5г. Оцелял демек  Аз съм самата 40 с напикани гащи, та не се учудвам на кого прилича.Дребното пък е 9кг на почти 2 години...10 годишния хлапак е 23кг...семейство недохранени ще да сме само таткото компенсира - той тежи повече от децата+ мен накуп 

Единствените храни които приемаше преди диетата - МЕСО И МЛЯКО. НИЩО ДРУГО.
Сега яде примерно броколи, картофени кюфтета, картофено пюре, леща, боб, плодове, варена царевица, яйца, кифлички ...
Киселото мляко лесно може да замениш със соево кисело, сиренето незнам  Тофу може да опиташ, незнам дали ще го хареса....

Малкия батко дневно яде  МИНИМУМ 500 грама месо, 800-1000 мл соево мляко, хляб, манджи, каши, салати, пие по литър и нагоре сок....  Не съм забелязала да му се отразява на теглото 

За "It's Ok to cry"  - казаха като е ядисан и пищи, да не го игнорираме, а да му казваме, че е ОК да е ядосан. Че има право да вика и крещи, т.е. ние приемаме, че е нормално той да страда, когато желанието му не е изпълнено.

Нещо като да кажеш на човек който страда за починал близък, че е ОК да плаче.(ама и аз един пример дадох) Идеята, е че детето трябва да знае, че е нормално да изпитва гневни чувства, че е нормално да ги изразява с бурна реакция и ние разбираме, че той има проблем, затова той плаче. И е ОК да страда и плаче.
Но не е ОК да се бие, да удря, пищи и т.н. Т.е. един вид поощряваме изливането на гнева по начин който ние можем да контролираме /и детето също/

tornerosse, понеже ти преди беше пиасала, че момиченцето ти има предпочетания към дрехите които иска да носи...и сега като каза, за 2те храни на които преживява немога да не те попитам дали някой я е тествал за СИД?
Това състояние се открива трудно, защото може дете със СИД да изглежда аутистично, или хиперактивно с дефицит на вниманието и проблема да не се види лесно...
Оценка може да се получи ако детето се тества от Окюпехшънал терапевт.
ето накратко симптомите:

    * Overly sensitive to touch, movement, sights or sounds
    * Under-reactive to touch, movement, sights or sounds
    * Activity level that is unusually high or unusually low
    * Difficulties with coordination
    * Delays in speech or language skills
    * Delays in motor skills (fine and/or gross)
    * Difficulties with academic achievement
    * Poor self-concept
    * Difficulties with executive functioning
    * Challenging behaviors

Здравейте   вашите деца имат ли предпочитания   към  храната.Дани яде определени неща   набляга на     месото  салатите и плодовете,като цяло .Ястия с сос    яде 4-5 вида .Супи   не обича.
Как сте с обличането    нашия    се научи да се облича и съблича  но все още  бъркаме    обувките     ..като  погледна надолу  все са на обратно  и се  чудя не му ли е неудобно ...и как върви  с наобратно обувки .
До скоро   се учихме как се  държи книжката  правилно а не с главата надолу  да са  животните  или хората   от книжката
Агресията   също е налице   но  на моменти определено  тогава  когато нестане на неговата ..   вчера един час врещя   защо не съм купила  шоколад издържах и му мина...
При нас повече  са поведенческите проблеми ...отколкото другите .


Надявам се нямате нещо против   и аз да споделям 

аз се радвам като ви чета, така, че споделяй    Аз самата имам нужда да споделя напоследък какво се случва покрай нас, но нещо не съм готова още за това... 
За обличането - обува панталони с ластик сам/пижамена кройка/, боксерките също сам.
отгор енеможе да се облече съблече сам/но нашите ръчички са много слабички/
Обувките НИКОГА не бърка. Носи от тея гумените Крокс/единсвените които успяхме да вземем които да му харесат/ самите обувки си приличат, идея нямам как ги различава да ги обуе правилно 

за храната - ядем от ден на ден все повече неща, но ние продължаваме да сваляме сетивността в устата и проблема там ни е почти решен.
за поведенческите проблеми - сега си давам сметка, че в момента в който ги решихме/или изчезнаха/ почнах да виждам по-ясно останалите му, които бяха скрити някак си...живехмеот криза до криза общо взето и между тях гледах да си поема дъх...не да гледам проблемите му.

Я да се включа малко и аз, че отдавна не съм го правила  . За обличането, не може още да се справи сам, а има желание. Може само да си сложи шапката  . Съблича се без проблем.
Дърпа ципове, по трудно му е с копчетата. Яде всякакви манджи, супи, плодовете са пасирани на пюре, само ябълка ръфа цяла, даже с кората  . Зеленчуци в суров вид не яде никакви. Компенсирам, като всеки ден давам фреш от моркови и ябълки. Месо не ще, само под формата на кюфтета и принцеси с кайма. За портокола - тегло 23 кг. височина 104см. на 3г. и 8мес. Говори вече доста, но повечето фрази са заучени. Например като се удари някъде казва "удари ли се, а? къде удари". Говори за себе си в 3то л. ед.ч. Специалистите, които работят с него са доволни, вече изискват изречение. Все още не можем да преодолеем истеричните кризи  . Става страшно, ако нещо, което иска не му се даде на секундата, не ще и да чуе, че примерно след 5 мин. ще го получи. Когато го питам какво е това, вече ми отговаря в повечето случаи. За агресията. Да, агресивен е, но не повече от всички деца на негова възраст. Случва се да прасне някое дете по главата с играчка. Сега постоянно говорим, че не трябва така, той казва "да" и пак същата работа  . Май не ме разбира  . Най много пищи, ако някое дете не си даде играчката, когато му я поиска. Не може да осъзнае, че това не е негово. В такива моменти го прибирам да си се тръшка в къщи, да не правим цирк по улиците .