Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Не знам да има такава фондация  .

Има обаче огромна нужда от квалифицирани специалисти.
Има огромна нужда от обучение на специалисти.

Има специалисти с диплома за логопед или психолог, които не само не помагат, а още повече задълбочават проблемите на детето с аутизъм.Смятам, че ако има някой доброжелател да удари една финансова инжекция - то нека тези пари се оползутворят за привличане на истински специалисти, които да обучат нашите.
Веднага давам пример: Преди две години от единствената легитимна психиатрична клиника ме насочиха към една психоложка.Момичето беше "обучено" за работа с деца с аутизъм.Още на първият ни съвместен "урок" тя хвана ръчичката на детето и написаха заедно азбуката.Детето ми беше на 3 год. и 6 м..И не само писаха азбуката, ами и тя го учеше на азбуката.И отгоре на всичко "урока" не беше безплатен.
Продължавам си мисълта - ако това момиче беше обучено правилно щеше да знае, че на тази възраст за един аутист азбуката е потъване във водовъртежа.А знаете ли колко много от психолозите и логопедите са на същия хал.Много малко са тези, които наистина знаят как се работи правилно с тези деца.Закачената диплома на стената не ги прави разбирачи.Родителите също не можем да отсеем добрия от лошия специалист.Доверяваме се, и по този начин още повече задълбаваме проблема на детето.
Отдаваме бавният му напредък  на диагнозата, но не и на неправилна работа с него.
Знаете ли колко са простички понякога решенията, стига да има кой да ни ги покаже.Най елементарното едно подаване на топка.На колко много неща може да научим детето с тази игра.Като например - изчакване на ред, форма, цвят на топката, думата топка, ролева игра, общуване, изискване на въпрос - дай, хвърли топката, да ти дам ли топката, ти си наред, мой ред е, твой ред е, кой е на ред, вдигам нагоре топката, падна топката, пускам топката, и още и още.

Катина, напълно съм съгласна с теб    точно такава е действителността, за съжаление. Искам да допълня, че освен че се доверяваме, ние от по-малките градове просто нямаме и избор на добри специалисти, тука са кажи речи хвани единия блъсни другия. Що годе нашата логопедка се справя горе долу с положението/а ние пък вкъщи въобще, говорила съм и друг път по този въпрос/. Въпросната жена има хъс, но й трябва още практика и обучение от качествени специалисти, които са на светлинни години от нея.

http://www.autism-bg.hit.bg/  Ето това е една от асоциациите, посочвам нея, защото малкото ни човече я посещава. 
Картелче, съжалявам. Да, трудно е в по малките градове.
Кате, знам че трябва специално обучение. Вие всички виждате колко време ни отнема на нас родителите, четейки и обучавайки се непрекъснато, как най добре да помагаме на децата си.
Но за центъра за работа към Асоциация "Аутизъм" мога да кажа само хубави неща. Йони храни куклите си, готви им, къпе една кукла в малката й ваничка. Там й помагат да излезе от стереотипите си, колкото и да са малко, че има много повече начини да се правят нещата. На мен също дават много добри идеи, за което съм им безкрайно благодарна.
Последните дни ходи да милва татко си по главата и му приказва тихичко- о-о-о. Вчера се опитваше да прави формички от тесто за фигурки, което е голямо постижение за нея, понеже пластелина и всички неща, с подобна консистенция ги ползва за мачкане и правене на точки.
Повтаря повечето неща, които се правят около нея, напредва. Ролята на специалистите е от голямо значение, както и желанието им да се обучават и развиват за да помагат на децата ни. Поне при четиримата специалисти, които се занимават с нея в центъра и в дг е на лице. И аз им благодаря за това, както и на вас, за всяка идея, за всяко нещо, което сте споделили, че помага на децата. Всичко щеше да е много по трудно, ако този форум и вас ви нямаше.
Благодаря ви

paraplanerche, веднага се сещам за един стар постинг на Вълчо.В Разград няма нито един психолог.А освен Кирил има и други деца там с ментални увреждания.Ами другите градове.Една фондация или асоциация /мислех, че са различни понятия/ не може да обхване цялата страна.Децата със СОП не са само в София.То не, че с всяко софийско дете се работи пълноценно де.Ами другите деца.А тези специалисти дето изкарат един курс и вече смятат, че знаят всичко.Аз също съм попаднала на добри специалисти.Даже на най добрите.Но са много малко децата с които се работи пълноценно.Имаме спешна нужда от специалисти.

Така е, мога само да предполагам колко е трудно.

Съгласна съм и аз с Катина. 

Не е достатъчно това, което има, тук таме центрове, които не могат да помогнат напълно както трябва, посочави посещения, които не устройват много от родителите - например работещите. Тук влизат в действие специалните градини, които пък също са доста зле от към материална база, специалисти и персонал.


Сега да се похваля от моята Гери:

вече се заиграва с различни играчки, които събира в торба и вечер си я изсипва, седнала на килимчето и си прибира играчките в торбата казвайки "Пибира са", после пак си я изсипва и пак прибира и така... кротнала се и заиграна, концентрирано внимание.

Скоро й купих една дървена занимателна играчка - на една многоъгълна основа стърчат 4 дървени пръчки, на които се нанизват елементи в различни форми и цветове с една дупка по средата. Зарадвах се много, когато тя веднага разбра и взе да си ги мушка, но разбира се не по форми подредени. Завчера вечерта така почти един час седнала и си играе с тях. Нареди ги, после ги изсипе и пак си ги нарежда, седи, играе си, тихо и спокойно и ние щастливи с таткото, защото преди това го нямаше, а и накрая като вече не иска да си играе, подрежда си ги и ги оставя на мястото им.

А дървените пъзели служат за дървени дъски, върху които се драска или рисува с химикал - така казва Гери - рисува, даска/драска/ и картинтите по тях вече не се виждат, но тя си ги носи от стая в стая и си драска, покрай това бяха надраскани и стени, които вече се боядисват няколко пъти и все се заричаме да не й даваме химикал, ама не става... не може да спираме творческия процес

Поздрави   

Нямам смелостта и самочувствието да давам оценка на специалистите и тяхната работа с детето ми! Един уважаващ себе си специалист, било то психолог , логопед, специален педагог и т. н. би трябвало сам да се развива в областта , която го интересува.

Какво значи да се вложат средства за да се обучат? Който иска и МОЖЕ се обучава сам! Има такива , аз познавам! Друг е въпросът, че за съжаление животът на децата ни не е организиран и съобразен с нуждите им. Индивидуалната работа за по 1-2 часа седмично е крайно недостатъчна и не особено ефективна . Поради факта, че в повечето случаи едно занятие продължава 40мин до 1 час. Ако закъснееш това време се скъсява още повече , съответно детето трябва да се настрои и да работи ефективно точно във определения ден и час , който ние родителите и специалистите сме определили. Ами не винаги се получава, поне при нас е така. Друго е поне  два  до три часа ежедневно , детето да е в дружелюбна среда , където знаещи хора да забелязват и използват малкото моменти, когато детето е в кондиция и възприема. В този смисъл трябва да се вложат средства в места , където това да се случва- специализирани детски градини, дневни центрове, логопедични , още такива места като "Центъра за работа с лица от аутистичния спектър" и други подобни.
За мен по-важно е РОДИТЕЛИТЕ и хората , които прекарват по-голямата част от ежедневието с децата да са добре "обучени". В този смисъл бих искала да посещавам АЗ повече семинари , ако трябва и не в България за да се информирам и по-скоро да ВИДЯ как се работи с  децата. За това бих искала да се финансира организация или програми, които да обучават родителите.
Ръководейки се от крайната цел, а именно - синът ми да посещава масова градина и дай Боже училище, заедно с връстниците си, искам да се вложат средства в обучение на обикновенните учители и педагози, които работят в училищата.
За да не се страхуват от децата ни .

Като начало мисля ,че има УЖАСНА нужда от преведена литература по въпроса. Мисля , че най-реално е да се започне оттам щом някой има пари.... 

Хайде накрая да се похваля мнооого малко.
Забравихме си любимия Мечо в детската градина. И аз в паниката си се опитвам да му пробутам един друг мечо. Тече следният разговор:
той:"мамо, къде е Мечо?"
аз:"Няма го, остана в детската градина. Ето  ти Мечо!"
той: "Не , не това не е Мечо..." Аз го гледам недоумяващо, а той: " Това не е Мечо това е мече!"   

Aз от специалисти немога да се оплача, но и при нас не е кой знае колко много работата със специалист. О.Т. правим веднъж седмично за около час. (трябва да е 45мин, ама винаги става повече от час докато свършат), Езиковата терапия е 30 мин седмично. Тук трябва да правим още, обаче аз немога да го плащам засега Всъщност трябва "домашното ни" да се прави от терапевт всеки ден, а не от мен, защото аз съм чужденец, имам акцент и т.н. и т.н. и не съм в голяма полза на детето си  . И след двете сесии получаваме "домашно" - 4-5 листа написано подробно какво трябва да правим всеки ден, какво да изискваме от детето и т.н. Общо взето специалиста показва,  а родителите са тези които "обучават", като трябав да присъстваме на сесиите и да участваме в тях(обикновенно ние правим новите неща, за да са сигурни, че не правим някакви грешки...)Подобно домашно получават и учителката в детската градина - но при нея е по-скоро като ръководство какво и как да прави при определени ситуации...
Това за масова градина, незнам как стои въпроса със специализираните. По големите деца ходят и на "Лагери" - в момента нашата ОТ заминава на такъв - 10 дена с 60 деца с проблеми - отиват 14 специалиста(логопеди, ОТ специализирани в различни области, психолози и т.н.) и 16 "лелки" които ще обслужват децата...Децата са от 6 до  9 години, нито едно от тях не е отделяно от родителите досега, терапевтката ни каза, че предната година не спали 10 дена - постоянно спели с поне 2 деца в леглото си нощем  Сега я чакам да се върне да разкаже, те беше много интусиазирана - каза, че било огромен опит, който се натрупва за кратко време, а и това, че работи рамо до рамо със опитни специалисти и могат да видят децата във всичките им светлини било чудесно.... На мен ми се струва малко стресиращо за децата, обаче знам ли...може би моето дете е още малко 

Иначе ние вървим НАПРЕД И САМО НАПРЕД.... Много ме беше страх от това четкане, обаче то май дава много голям ефект... почнахме да правим и едно притискане(търкаляме отгоре му една огромна топка, като я натискаме) ...имаме 100% очен контакт, "заговаря" непознати деца навън, отговаря на въпроси на непознати....Засега финната моторика продължава много да куца и това е най-големия ни проблем...
За сметка на това 2 годишния ми хлапак почна да ходи на пръсти, "забрави" всичките си думи които казваше и като иска да каже нещо излиза нещо като насечено А-А -А с широко отворена уста и не излиза дума  Малкия батко почна да сменя дрехите, малкия бандит да се сърди като го обличам  Честно, ще се побъркам. Може да е някакъв период, да се опитва да подражава на лошите неща, обаче аз изкукуригвам яко.  Ако тези му нови "качества" не изчезнат до след нова година, ще го заведа за оценка при ОТ....
Аааааа, спим по цяла нощ в отделна стая, в отделно легло без да се будим  Заспива сам, облича пижама преди това На мама големия МЪЖ! 

Деси          Това дето си го мислиш няма да стане.Просто няма да стане.
Кръста мина ли ти.Чух за един крем Арника, помагал за такива случаи.Калций пиеш нали, или сусамов тахан?


Напълно съм съгласна 


Това не го разбрах. .Първата и втората част си противоречат.А и също така не разбрах това как решава проблема с Разград и другите градове.

Моето дете другата година ще е в предичилищна възраст.Ако дотогава не се е научил да работи  във време определено от някой друг, а не според индивидуалните си особености - то просто нямаме място в масово училище.Ако не успее да си задържи концентрацията 40 мин. в група от деца и един учител - то вероятно ще сме за помощно училище.
За това кой е по добрия вариант на обучение - индивидуален или групов - не знам как да се изразя.................Сещам се за една снимка на УНИЦЕФ от детството ми.Няколко деца от различни раси.Или още по ясно - всичките са деца, имат сходни диагнози и индивидуални необходимости.

Здравейте, във връзка с предстояща среща за проблемите на децата с увреждания, моля, ако не представлява трудност, напишете какви проблеми срещате в грижата и отглеждането на децата си, имащи по-специфични потребности. Ако е възможно, систематицирайте какви са проблемите при осъществяване достъпа до лекарствени средства и други, свързани с начина на живот, какво бихте искали да се промени. Като сума, колко ви струва месечната издръжка на дете с вашия проблем. Ако е възможно, да направим нещо като разчет: колко ви струва и колко ви отпускат от институциите. Целта е да установим каква е разликата в издръжката на дете с увреждане и дете без установени увреждания. Да мотивираме каква е разликата, какво не достига и какво поставя децата с увреждания в неравностойно положение.


ПП Пуснах нова тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=245234.0

Ами Кате явно аз не се изразявам достатъчно ясно ,за това ще изкажа мечтите си как да се случват нещата цитирайки Деси:

"....след двете сесии получаваме "домашно" - 4-5 листа написано подробно какво трябва да правим всеки ден, какво да изискваме от детето и т.н. Общо взето специалиста показва,  а родителите са тези които "обучават", като трябав да присъстваме на сесиите и да участваме в тях(обикновенно ние правим новите неща, за да са сигурни, че не правим някакви грешки...)Подобно домашно получават и учителката в детската градина - но при нея е по-скоро като ръководство какво и как да прави при определени ситуации..."

Мисълта ми беше, че детето трябва да е в детска градина с другите деца и там да ЗНАЯТ и МОГАТ да работят с него! Отделно тази малкоминутна работа 1-2 пъти седмично е само в помощ, НО ако детето си седи само в къщи и родителите могат да си позволят индивидуална работа само за по 2 часа седмично , ето това е крайно недостатъчно и неефективно. Не говоря за себе си , защото синът ми е от щастливците, които ходят на градина и  за хората които работят с него.  Но за повечето деца с този проблем нещата не стоят така и съзнаваям колко е трудно на родителите 
 
Деси отново ще кажа , че много ти завиждам, за начина по който са организирани нещата при вас и това е държавна политика, и така трябва да бъде! 
И безкрайно се радвам за напредъка ви!

Именно всичко зависи от индивидуалните нужди на детето. Сега ще говоря за моят син. В група се справя много добре, концентриран, максимален контакт с очи, послушен , внимава повече от другите деца дори да не разбира всичко, което преподава госпожата в масовата група. Същевременно индивидуалната работа в една стая с някоя приятна логопедка му е безкрайно скучна и не може да го възпита в тези училищни умения и навици, които се изискват в училище. Като си помисля това не би било особено  приятно и на дъщеря ми , която няма този проблем. Това просто наистина трябва да се случи в група, в естествена среда, както това е в училище.
Чувала съм само как хората  работят за да достигнат момента детето да се адаптира успешно в у-ще. Работи се в стая с малко деца (3-5) , която имитира училищна класна стая, с дъска, чинове и всичко останало. Дори доколкото разбрах преди години това се е случвало в клиниката  "Св. Никола".
Може би е удачно да се финансират подобни проекти за предучилищната година на нашите деца.

Кате, няма да го мисля  нещо изкукуригвам напоследък просто 
За ставите ми - минаха ми, на силни лекарства съм(имам ревматоиден артрит, който трябва да вкарам в ремисия), не ми мина с "илачи" и като изкрейзих от болка отидох накрая и се изследвах защо и как... изписаха ми едни отрови, сега ще се тровя да спра болестта  пък после ще се детоксикирам с диета  спрях да кърмя преди седмица, още май нервата ме гони и съм в етап на приспособяване...Но пък ми е едно хубаво вече - бях забравила какво е да не те боли нищо 
За Уницеф - в нашата детска градина е като картинка от там - черни, бели, жълти, по малко сополиви, повече сополиви, варицелени, сетивни, неситивни, палави, кротки, хиперактивни ....     Да са живи и здрави дечицата!

Мами, моля някоя от вас, която разбира английски да ми пусне линк към някой текст, който ще е полезно да се преведе на български. В момента съм у дома без ангажименти, английският не ми е проблем, бих се радвала ако мога поне с нещо да ви помогна.

Поздрави на всички! Желая ви много приятни изненади!

при условие 4е по псхология в бг университети е отделена на аутизма само една страница в у4ебниците представете си какви специалисти се обу4ават а в у4ителските унивеситети изобщо няма специалности за обу4неие на деца и вазрастни с ментални проблеми а това е наложително. А не е ли по добре да се стимулират младите да у4ат в 4ужбина и да се върнат ж бг с знанията които са придобили навън... Тук поне така се прави такава е политиката...
първата година тука се у4и - психология на развитието по наи новите у4ебници , социология,инвлидност, методи на работа с хора с ментални увреждания ,
И другото което ме дразни .. имам близки които работят в МНО и като кажа какво у4а и 4е го няма в бг отговора е как да я нама тази специалност в бг има я - казвала се специална педагогика .....?