Каква ли е причината?

  • 2 418
  • 40
Здравейте.Не знам от къде да започна,а имам такава нужда да споделя с някой.
Проблема ми е мъжът ми.Като една от многото жени и аз си гледам децата,домакиня и прислужница в къщи.Банално,но факт.
До преди седмица имахме голями скандали с половинката,но поговорихме и стигнахме до решението да почнем от начало и да се постараем да върнем нещата в положителна посока,както е било в повечето случаи.И така започнахме.Аз си мълча,не му досаждам със семейни проблеми,дала съм му пълна свобода във всичко.
Но на мен нещо взе да ми писва.И това е така,защото според мен той започна да прекалява.След работа е с приятели,пребира се с 3-4 часа закъснение,хапва и си ляга.А вниманието към мен и децата е в сънищата му.Много се дразня,но за сега мълча само за да не се караме,че ми писна от скандали.
Въпроса ми е какво да правя за да не се побъркам/малко пресилено казано/,но къде отива моето развлечение?По цял ден с децата и вечер пак сама.
Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
# 1
Напълно те разбирам! И ние сме имали такива периоди.Най-вече трябва да говорите.Не мисля,че не трябва да го занимаваш с разговори за теб или децата или др. къщни теми така само го отдалечаваш от семейството.Ако имаш възможност идете някъде сами за уикенда и намери начин да го предразположиш за разговор-приятелски.Мисля,че така той сам ще ти каже каква е причината!Не се самоизмъчваи с мълчание-те не го оценяват.Успех!
Виж целия пост
# 2
Казваш, че сте говорили да върнете нещата като в началото.
И в началото ли беше така с ходенето до късно и той да си прави каквото си иска, а ти - каквото той иска?
Виж целия пост
# 3
Така няма как да стане  Laughing
Цитат
Аз си мълча,не му досаждам със семейни проблеми,дала съм му пълна свобода във всичко ... След работа е с приятели,пребира се с 3-4 часа закъснение,хапва и си ляга.

Ще обърнете нещата в положителна посока, ако поемете по равно отговорност, т.е. след работа всеки си започва неговата част - пазаруване, работа по дома и грижите за децата. Единият се мотка с приятели на бира, а другия да се занимава със задълженията - не става  Peace



Виж целия пост
# 4
Защо ли ми е познато?! Честно казано, примирила съм се с този факт. То не е точно примирение, а изчакване. Нещо като затишие пред буря. но не в смисъл, че смятам да разиграя грандиозен скандал, а в смисъл, че нещата рязко ще се променят така, че на мен да ми харесват. Не че умирам от скука, излизаме с мъжа ми, но рядко. А тй почти няма време за детето ни от работа. Когато не е на работа, си почива. За мен почивка няма. Винаги съм давала свобода на мъжа си, не съм го обвързвала с определени задължения. Но то жена на мъжа си станах негова и на родителите му прислужница. Това вече ми тежи. На всичкото отгоре и грижите за детето, тревогите, свързани с тръгването му на ясла...
Аз не разбарах точно - такъв е бил винаги или изведнъж е станал такъв? От колко време сте заедно? Защото годините съвместен живот също оказват голямо влияние върху взаимоотн ошенията, върху скуката, навика да сме заедно, но да не се "виждаме". Със сигурност не съм ти помогнала, но поне знаеш, че има и други като теб. Да търсим заедно причината.
Виж целия пост
# 5
Вие хубаво сте поговорили, ама какво сте си казали не споделяш...

Някакво разпределение на домашните задължения, нещо, с което да го ангажираш в семейните работи? Ако ти продължаваш да вършиш цялата домакинска работа, какво очакваш да се промени?
Виж целия пост
# 6
Според мен текущото положение не може да се промени изведнъж. Нереално е да смяташ, че до вчера е хайманосвал с приятели, а от утре ще вземе да чисти и готви. Пък и ако се замислиш, той сигурно не знае кое къде е в общия ви дом (имам предвид уреди и препарати за почистване; съдове за готвене, подправки и т.н.) щом толкова малко време си е вкъщи.

На твое място въобще не бих се вълнувала каква ли е причината. Щом положението не ми изнася, бих му казала кратко и ясно какво очаквам да се промени. Целите, които договаряте трябва да са реално постижими и обективно измерими. Направи си списък с нещата, които искаш да промени. Но те да не са от вида на "да ми помага вкъщи", "да ни обръща внимание".. а по-конкретни и ясни - "да мие чиниите, да изхвърля боклука" и "поне по 1 час на ден да играе с децата", "поне еди-колко си вечери в седмицата да се прибира преди 21:00". Като уточниш за себе си тези изисквания, отбележи кои са най-важните от тях. И започни оттам. Например - в следващите 2 седмици, той трябва да започне да изхвърля боклука без изрични подкани. Обсъдете ги заедно, и действате по плана и започнете промяната именно от най-важните. Ако се справя, включватйе и следващия ангажимент от списъка, и така плавно възстановявайте равновесието.
Виж целия пост
# 7
Момичетата са ти дали добри съвети.Ако има кой да ти помага за децата,защо не вземеш и ти да излезеш с приятелки да се позабавляваш.Направете си едо семейно излизане или..нещо което ще ви направи удоволствие.
Все пак живота ни е такъв какъвто си го направим ние.
Дано се разберете и намерите удоволетворение.успех
Виж целия пост
# 8
С такъв "мъж" в къщи - многодетна майка. Има го навсякъде и честичко. Така не може. Правилата особено в големия град вече са други. Трябва да си разпределите отговорностите вкъщи. "С приятели..." Naughty Моля? Когато всичко си схоласал!
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви много за съветите.Нещата са такива,че 6г.бяхме разделени,защото той беше в чужбина,като се виждахме само през почивните дни.А сега сме заедно от 3месеца,като той реши да търси реализация тук и да сме заедно.Семейни сме от 11г.Проявявам търпение,защото знам,че не е лесно да почнем съжителство на нов път заедно.Но бях свикнала на друг вид отношение,а сега нещата са малко по различни.Може би съм се заблуждавала,че като се съберем да живеем пак заедно вниманието ще бъде каквото е било през тези 6г.
Много ми е трудно/или може би рано/да заживея с реалността такава,каквато е.А винаги съм си мечтала да заживеем като истинско семейство,да сме заедно и да си делим и хубавите и лошите моменти.И когато този момент вече го има,отношенията ни са различни от моите мечти.
Виж целия пост
# 10
 3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб
Виж целия пост
# 11
С такъв "мъж" в къщи - многодетна майка. Има го навсякъде и честичко. Така не може. Правилата особено в големия град вече са други. Трябва да си разпределите отговорностите вкъщи. "С приятели..." Naughty Моля? Когато всичко си схоласал!
Виж целия пост
# 12
Предложи му да си направите график/ с много блага интонация/ кой кога да купонясва и кой какви задължения има.
Виж целия пост
# 13
"А винаги съм си мечтала да заживеем като истинско семейство,да сме заедно и да си делим и хубавите и лошите моменти.И когато този момент вече го има,отношенията ни са различни от моите мечти." Над 90 % от двойките създават семейство с мечти, с времето реалностите изместват мечтите. Много е ще ти е трудно, ако сама дърпаш семейната кола. Дай му време за адаптация, но времената са динамични - децата искат своето, ти също!
Виж целия пост
# 14
Докато се приемаш, като слугинята вкъщи нещата няма да вървят.
Отговорностите вкъщи се делят между всички, включително и децата, до колкото могат.
Ако ти си му устроила нещата той да се прибира, да хапва и да си ляга - той не вижда нужда защо да не го прави. Ако срещне нуждата да си сготви сам, да си оправи леглото, дрехите и т.н, тогава ще е малко по-различно. Ти трябва да отделяш време и за себе си. Остави го един ден той да гледа децата ти направи нещо за себе си, ако щеш просто се разходи сама. Когато единия се превърне в жертва, нещата не вървят.
И не се притеснявай от това, че ще му скършиш рахатлъка, защото това, че ти се натоварваш непрекъснато в един момент ще избухне и тогава нещата ще станат необратими.
Семейният живот е труден, трябват усилия от всички в семейството, пак казвам и децата, за да вървят нещата и да няма един, който страда в името на останалите. Така колата пак не върви гладко, защото едното колело не се върти.
Виж целия пост
# 15
  Причината е, че така му по-лесно, а ти си двойно по-натоварена и недоволна.
Виж целия пост
# 16
Ще обърнете нещата в положителна посока, ако поемете по равно отговорност, т.е. след работа всеки си започва неговата част - пазаруване, работа по дома и грижите за децата. Единият се мотка с приятели на бира, а другия да се занимава със задълженията - не става  Peace

Точно Peace Просто ми е адски чудно колко търпеливи могат да бъдат някои жени и колко нагли - някои мъже Shocked
Виж целия пост
# 17
Надявам се положението е такова, защото от скоро е пак на семейния фронт. Права си за скандалите и разправиите - с тях нищо не се решава.
Но не прекалявай с разбирането. Аз прекалих и сега много съжалявам. Най - вече за това, че бях станала подметка, готвачка, чистачка и гледачка на детето. Пази се от това!
Виж целия пост
# 18
 Ти сама казваш, че си му дала пълна свобода след онзи разговор. Разбирам те, не искаш да го загубиш и си решила да не го натоварваш със себе си, проблеми-най-вече домашни и т.н. Направила си го с добра умисъл, но поред мен е грешен ход да караш партньора си да свикне да живее един вид неангажиран с каквото и да е. Това би могло до доведе до отчуждение и нищо повече.
Виж целия пост
# 19
не са ми много ясно ''на4алото'' и ''положителната посока''.смятам,4е колкото пове4е свобода и неангажираност му подаряваш,толкова пове4е грешиш.мястото му е до теб и децата-какви са тия закъснения и безхаберия.слагаи краи на това,докато то не е сложило краи на брака ти.за мъжа ''свобода'' няма,има слободия.нямам нищо против самостоятелните излизания,но дале4 не всяка ве4ер и да не са еднозна4ни-както на единия му се релаксира,така и на другия.
Виж целия пост
# 20
Докато се приемаш, като слугинята вкъщи нещата няма да вървят.
Отговорностите вкъщи се делят между всички, включително и децата, до колкото могат.
Ако ти си му устроила нещата той да се прибира, да хапва и да си ляга - той не вижда нужда защо да не го прави. Ако срещне нуждата да си сготви сам, да си оправи леглото, дрехите и т.н, тогава ще е малко по-различно. Ти трябва да отделяш време и за себе си. Остави го един ден той да гледа децата ти направи нещо за себе си, ако щеш просто се разходи сама. Когато единия се превърне в жертва, нещата не вървят.
И не се притеснявай от това, че ще му скършиш рахатлъка, защото това, че ти се натоварваш непрекъснато в един момент ще избухне и тогава нещата ще станат необратими.
Семейният живот е труден, трябват усилия от всички в семейството, пак казвам и децата, за да вървят нещата и да няма един, който страда в името на останалите. Така колата пак не върви гладко, защото едното колело не се върти.
Много точно казано!
Виж целия пост
# 21
3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб

Подкрепям горе написаното!
Та вие сте в процес на адаптация - дайте си време, но му споделяй как се чувстваш и какво ти липсва
Виж целия пост
# 22
3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб

Подкрепям горе написаното!
Та вие сте в процес на адаптация - дайте си време, но му споделяй как се чувстваш и какво ти липсва
за какво даване на време говориш?та на него му е безкрайно удобна тази ситуация-той така може да се адаптира цял живот
Виж целия пост
# 23
На мен нещо не ми е ясно, ти си му дала свобода, не го занимаваш със семейни проблеми, той мъж ли ти е или съквартирант.
Семейството не е от един човек, или във всичко сте заедно и се подкрепяте и си помагате, или всеки да си хваща пътя.
Не ги разбирам аз тези отношения, да го търпя и да му слугувам пък той да си вее оная работа, е няма да стане!
Виж целия пост
# 24
Здравейте.Радвам се,че има доста мнения и съвети по въпроса ми.Благодаря ви. Simple Smile
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си. ThinkingКолко жалко за самата мен. ooooh!
От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.
Виж целия пост
# 25
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
Виж целия пост
# 26
Здравейте.Радвам се,че има доста мнения и съвети по въпроса ми.Благодаря ви. Simple Smile
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си. ThinkingКолко жалко за самата мен. ooooh!
От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.

не си мисли,4е нищо не е останало в теб отпреди.просто бъди силна,бъди себе си.разбирам в името на семейството да промениш някои неща в себе си,но пък да се обезли4иш????ако се промениш и придобиеш само4увствие,ще видиш твоя как ще се опули и сам ще си седне на задника,защото ще му е безкрайно любопитно какво ли е станало с теб-пробвай,сама ще се убедиш
Виж целия пост
# 27
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
доказала съм на себе си,4е ако една жена много държи да не изгуби мъжа си,може да бъде вси4ко това,сбрано в едно
Виж целия пост
# 28
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
доказала съм на себе си,4е ако една жена много държи да не изгуби мъжа си,може да бъде вси4ко това,сбрано в едно
Ами и аз уж си го бях доказала. Ама явно не става въпрос за качествено вършене на тези дейности, а за количеството на жените. Поне в моя случай.
Виж целия пост
# 29
Винаги помага споделянето Wink
Говори му за това как се чувстваш,бъди мила и тактична,усмихвай се,няма начин да не те разбере.
Ние с моята половинка бяхме 2 години заедно,после се разделихме за още 2и се виждахме на всеки 3 месеца през това време.
С риск и за двамата се оженихме(кой пораснал,кой се променил),но с общи усилия и мноооого страст и обич ги докарваме нещата-вече 3-та година се радваме на семейно щастие Heart Eyes
Разбира се,че и ние си имаме нашите малки скандалчета,но всеки се стреми да влезе в положението на другия.
А разговорите наистина помагат.
Успех и семейно щастие ти желая Hug
Виж целия пост
# 30
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
доказала съм на себе си,4е ако една жена много държи да не изгуби мъжа си,може да бъде вси4ко това,сбрано в едно
Ами и аз уж си го бях доказала. Ама явно не става въпрос за качествено вършене на тези дейности, а за количеството на жените. Поне в моя случай.
ооооооооо,това е друг въпрос.А ти какво направи?Всъщност проблем някакъв имаше ли или 4овека просто си е ме4таел?Щото и моя онази ве4ер се кефеше на някакъв със 70 жени,ама като му казах,4е трябва да ги издържа,не само да ги......и му мина еуфорията
Виж целия пост
# 31
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
доказала съм на себе си,4е ако една жена много държи да не изгуби мъжа си,може да бъде вси4ко това,сбрано в едно
Ами и аз уж си го бях доказала. Ама явно не става въпрос за качествено вършене на тези дейности, а за количеството на жените. Поне в моя случай.
ооооооооо,това е друг въпрос.А ти какво направи?Всъщност проблем някакъв имаше ли или 4овека просто си е ме4таел?Щото и моя онази ве4ер се кефеше на някакъв със 70 жени,ама като му казах,4е трябва да ги издържа,не само да ги......и му мина еуфорията
Ами пуснала съм една дозина теми, в които разказвам и разказвам как ме заряза бременна в 7 месец и със 7 годишен син. Точно защото правех всичко и му бях дала пълна свобода. И не на последно място, защото му вярвах.
Виж целия пост
# 32
сиси,съжалявам,но много рядко се заглеждам в ник-ове.ако ми кажеш за коя тема иде ре4,сигурно я знам,но в момента ми е малко мътно
Виж целия пост
# 33
сиси,съжалявам,но много рядко се заглеждам в ник-ове.ако ми кажеш за коя тема иде ре4,сигурно я знам,но в момента ми е малко мътно
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221279.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222709.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222821.0
Предполагам, че има и още. Тези са основните. Така се боря с чувствата си - като споделям във форума.
А пък и не на последно място - показателно е за всички.
Виж целия пост
# 34
сиси,съжалявам,но много рядко се заглеждам в ник-ове.ако ми кажеш за коя тема иде ре4,сигурно я знам,но в момента ми е малко мътно
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221279.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222709.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222821.0
Предполагам, че има и още. Тези са основните. Така се боря с чувствата си - като споделям във форума.
А пък и не на последно място - показателно е за всички.
двете първи ги зная,даже във втората съм писала,но третата я виждам сега и...ме разби.нямам време да из4ета вси4ко,така 4е кажи ми-ти какво реши.ако искаш,пиши ми във ''Доиде ред..''
Виж целия пост
# 35
Какво сте решили да правиш ти,за оправянето на взаимоотношенията-разбрахме,а какво решихте да прави той за тази цел?Или излиза,че вината е била в теб и затова само ти променяш държанието си?!Това е абсурдно, да променяш нещата в "положителна посока",като оставяш половинката си да живее като на хотел,при това с пълно обслужване.Кое му е положителното? #Cussing outПоредният семеен,който иска да се наживее.Ако не желае да поеме никакъв ангажимент,мисля че ще ти е по-лесно без него.Поне ще отглеждаш само децата.
Виж целия пост
# 36
Е Г О И З Ъ М  ! ! !
Виж целия пост
# 37
В много отговори прочетох , че разговорите помагали.И аз така си мислех , че е по- добре да кажеш на другия какво те мъчи в прав текст; така той ще разбере проблема и това е най- прекият път за решаването му.Смятах също ,че в семейството всичко се споделя и поделя и все от тоя род...Ама какво стана- много пъти при тези разговори ми беше казано , че аз като стоя у дома да гледам детето , а той ходи на работа- аз какво очаквам - да вземе да готви или да мие чинии и т. н.Много пъти му обяснявах , че аз имам нужда от 5 минути понякога да гледа детето , за да се изкъпя например или нещо подобно и все такива безброй разговори, които за съжаление доведоха последния път до такъв скандал, че за малко не ме удари- изпусна си нервите и пак аз се оказах виновна за всичко и това ,което му казвах ,се оказа НЕвярно...Сега не ми се говори вече- млъкнах, като разбрах най- накрая , че от говорене полза няма.Не знам до кога ще издържа...
Виж целия пост
# 38
Ами имали сме и такива моменти... аз предложих да пуснем обяви (смятях  ако продължават споровете направо да пусна да му звънят на него някой и друг ден)  на неговия мобилен 2 бр. обяви за икономка и за детегледачка да видим те какви пари ще искат - и значи или толкова е моя принос и да смятаме колко аз изкарвам и колко той и той или да ми доплаща разликта та да имама за козметик и фитнес или да се включва и да компенсира разбиката с гледане на детето - щото мойта заплата определено ще излезе повече от неговата .... или аз да тръгна на работа  и да плащаме на чужд човек ако иска и смята че ще можем да й/им плащаме...
но има и тази подробност че професиятоа ми е такава че аз щях да ги изкарвам тези пари...
имах и заделени по сметка... а тези неща много омекотяват такива спорове.
Правилото е че това че го обичаш не значи че може да ти се качва на главата  ида злоупотребява. Но това правило трябвавитнаги да е подкрепено с твоята способност да го отстояваш- т.е. да не си прекалено зависима от него.
Така или иначе ако си финансово изцяло зависима от него- това е наркотик за мъжете, от който те доброволно НИКОТГА не се отказват....предпочитата да живеят бедно но да държат властта вкъщи и колкото и както и да си говорите той няма да допусне "поражението" да ти даде повече свобода отколкото му се налага...
единствения реален начин да ви епроменят отношенията е ти да престанеш да зависиш финансово от него. тогава ще започне да те изслушва мнооого по-внимателно и да техчува най-вече...
За личното пространство, свобода и време трябва да отстояваш винаги ...дори и от най-близките си. Това е вечна негласна война. Да даваш защото искаш и можеш и когато искаш и можеш, а не защото си принуден или зависим. това са здравословните отношения между двамата.... Въпрос на уважение е, но е много трудно и средствата за нападение и защита са много ограничени, от любовта ти към него.
Виж целия пост
# 39
Това че ходи на работа не изчерпва задълженията му вкъщи,а още по-малко пък оправдава среднощните му забежки.Какво ,ти като тръгнеш на работа,това ще ти ли е оправдание да се прибираш в малките часове или да не си гледаш детето?Не се унижавай да молиш за 5мин. за къпане,просто обяви,че влизаш в банята и се изкъпи човешки без да бързаш.И не ги мисли -нищо няма да му стане нито на таткото,нито на детето,дори и да пореве.Нека свикват един с друг. Peace
Виж целия пост
# 40
Това че ходи на работа не изчерпва задълженията му вкъщи,а още по-малко пък оправдава среднощните му забежки.Какво ,ти като тръгнеш на работа,това ще ти ли е оправдание да се прибираш в малките часове или да не си гледаш детето?Не се унижавай да молиш за 5мин. за къпане,просто обяви,че влизаш в банята и се изкъпи човешки без да бързаш.И не ги мисли -нищо няма да му стане нито на таткото,нито на детето,дори и да пореве.Нека свикват един с друг. Peace
Подкрепям напълно.
освен това да ти кажа, разчитай наистина на него. Ако докато се къпеш детето заплаче- стискаш зъби и пълен пас. Ако падне и се разплаче- също. Като те няма тебе да няма да седи и да су пули я. И за самото дете е много по-ценно макар ис цената на някоя сълзичка да научи татко си да поема отговорност за него и да го жегва като плаче детенце.
Самото дете най- добре ще му изключи автопилота на който се е включол- само да остават насаме. Най-добре изобщо да те няма вкъщи от време на време за по-малко, но винаги с добор и с уважителна причина. Например почни да ходиш на пазар когато таткотое вкъщи и му оставяй детето.  hahaha hahaha МНОГО ПОМАГА!!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия