Не мога да й се зарадвам

Ноел, ако в момента си "заточена" във Видин напълно разбирам депресията ти  . Аз се депресирам 32 години вече  .
Ни ми се иска да повтарям останалите, а бих искала да се запознаем, и ако е възможно аз и моята бесотия да разнообразим някой и друг ваш следобед  . Ако имаш желание, можеш да ми драснеш едно ЛС  .

Миличка , преуморена си и си самотна ...
Аз се чувствам така - боли ме главата и ми се повдига , когато ми е много натоварено или притеснено . Сякаш живея на автопилот 
За щастие това са периоди , които преминават .
Опитай да се забавлявате повече . Води малката някъде да си играе , а ти да се видиш с хора , колкото и да си изморена . Гушкайте се повече ...
Нещата ще се оправят 

Ако не смогваш с домашните задължения, прехвърли част от тях на друг човек срещу заплащане. Или се съсредоточи само върху най-важните. Отделяй време на детето. А дори можете играейки да свършите част от задълженията.
Не обичах да оставам сама с детето, но си изкарваме чудесно откак започнах да действам по тази система - не е важно колко е чисто, не е важно дали миа нещо сготвено, важна е всяка минута от времето, в което играем и сме заедно. И досега отсъствието на баща му, за него означава само едно: ще получи 100% от моето внимание. Не обичам грижовни баби да ни идват на гости, защото трябва да се съобразяваме с тях. Въобще в отсъствието на баща му си имаме съвсем други правила - спим заедно на спалнята или в детската, а оставането да спим в хола е нещо като "екзотика"; теглим "жребий" с коя кола да ходим на работа и на градина (с моята или с на баща му), понякога това е предварително подготвено - от вечерта скривам 2та ключа и сутринта много "бързаме" да ги намерим, тръгваме с таз кола,чийто ключ първо се намери. Обикновено детето има "късмета" да открие ключ и тръгва щастливо на градина, с усещането че е извършило малък подвиг. Приготвяме дома за деня, в който тате ще си дойде, готвим заедно (разбирайте, мажем безгрижно из кухнята и трапезарията), поливаме цветята, като всъщност се пръскаме с вода и ползваме шишетата с пулверизатор, замеряме се с възглавницата на тати и т.н. Ако простираме, то задължително имаме игра с хвърлянето на щипки и опити от разстояние да се метнат в един кош. Състезаваме се кой ще прибере повече играчки в коша (а реално събираме разпилените играчки).
Когато детето заспи, идва време за телефонни разговори, чат в интернет и въобще по-смислени диалози с приятели и роднини.

Опитай да се забавляваш с детето и поне във времето, в което сте заедно си позволявай да бъдеш и ти едно дете Не е трудно и е много релаксиращо.

Диана ти е дала много хубав съвет - влез във видинската тема в отчетните теми и пиши там. Ще се запознаеш с много майки с деца и можете да се събирате, когато сте свободни или след работа... децата ще си играят, а ти ще намериш контакти на чуждото място. Опитай . Детето ти е наистина една малка красавица-лейди , не му се карай..., защото и то страда, че баща му го няма. Сигурно й липсва и на нея, но докато ти разбираш, защо го няма, то не знае и не разбира, объркано е и се държи единствено за теб.

Щом има край това "заточение", трябва да се стегнеш и да издържиш.
Срещай се с хора. Запозай се със Зори, сигурна съм, че после ще се чувстваш по-добре. 

*SV*, ти си един малък гений. Упс - голям гений.
 

По-скоро покрай сина си преоткрих детското в себе си. Не знам защо дълго време мислех, че сериозната ми професия изисква и сериозност вкъщи, и сериозност пред детето и всичко да е свършено за норматив. Откак си позволих да съм и аз дете, общуваме много по-добре с него и времето, в което сме само двамата, просто лети!  Няма нищо гениално в това да се гоним пълзейки по пода,  да се пръскаме с душ-слушалката в банята,  да хвърляме топки от намачкани листи по някое цвете в саксия или просто да се скрием под масата и да си говорим тайничко там (нищо че сме си сами в апартамента и няма кой да ни чуе).

Снощи например, пак бяхме сами и се забавлявахме като крихме домашните ми чехли. Тази игра продължи над 1 час и половина. В това време, докато той криеше, аз успях да пусна пералня, после и да простра дрехите, да наредя някои шкафове. Едното скривалище, което той измисли, беше в съдомиялната. Ако трябваше да съм строга, трябваше да му се накарам, че там не бива да крие чехли, че са мръсни, че тя е само за чинии и т.н. Но вместо това, следващия път аз ги скрих във фурната.  Чудо голямо, че не трябвало да са там.

Соларис, точно така е

Макар да живея в родния си град,където са и всички мои близки,на които държа,се чувствам често така.Без помощ и подкрепа с дни наред, а детето ми няма грам вина,но понякога го отнася.Заставям се да излизаме всеки ден,нарочно уговарям срещи с познати с деца,че да се разсеем и двечките.Това ме спасява-срещите и разговорите с хората,понякога и през скайпа или дълги телефонни разговори,ако не можем лично да се видим.Зарязвам всякаква дом.работа и се грижа за душевното си равновесие.
  Напрежението и умората от работата-познато ми е ,връщаш се вкъщи и искаш поне 15 минути тишина и спокойствие, а вместо това едно очакващо и питащо много дете....Пускам детско филмче,а като се посъвзема-вече съм на линия за пълноценно и ползотворно общуване с детето.

*SV*, кефиш ме максимално!     
Винаги съм вярвала, че добрият родител е едно порастнало дете, което чрез детето си се връща в детството си.
Скоро останах сама за 10 дена, без таткото, който иначе много ни помага.
Мислех си, че ще минат бавно и мъчително, но се оказа, че минаха като 1 миг. Много готино си изкарахме с малката, правехме неща, които когато тати е вкъщи не правим, отделях й и времето, предназначено за татко й, ходехме на разходки край реката, в близката гора, където се разпявахме, пяхме и крешяхме на воля, без да има кой да направи забележка. Само птичките ни слушаха и като че ли се смееха с нас. 
Пазаруването ни не беше припряно, както когато тати е с нас (много ясно, че мъжете винаги бързат да излязат от магазина час по скоро), а беше много спокойно и приятно. Давах й тя да слага нещата в кошницата, возих я в количката за пазаруване, по някое време дори бягахме вътре... хората ме гледаха малко странно, но на мен никак не ми пука. 

Noel, при теб това продължава по-дълго, затова имаш нужда от нови усещания. Запишете се на танци, или на плуване, или на някакъв спорт. Това винаги тонизира и изважда от депресия.
Яж люти чушки. Те съдържат веществото капсацин, което се извилича за направата на лекарства, с които се лекуват депресии! 
Запознай се с разни нови хора, по пейките, в магазините...
Успех и ... абе малко ти остава! Няма страшно, ако се отпуснеш, ще мине бързо. Ако се стягаш, времето ще се точи като охлюв.
Детенцето те  усеща и знае, че не ти е добре. А то наистина ти е много красиво и сладко(гледах й албумчето) и не заслужава да страда заедно с теб.
Отдай й се, дори и въпреки волята си както съветва *SV* и ще видиш, че нещата ще се оправят постепенно, а може и извднъж, кой знае.
        

Noel, познато ми е твоето състояние. Мисля, че ти е нужна много почивка, може би отпуска и разнообразяване. Как се чувстваш в работата? Може би голяма част стреса и напрежението идват оттам? Помисли си за приоритетите си, предполагам както и ти казваш детенцето ти е на първо място, преди работата, домакинската работа и пр. Опитай се да не влагаш толкова много енергия в работата. Може би някой може да те смени една вечер да гледа детенцето, за да се отпуснеш.

Ако продължава така - търси непременно помощ! Макар че съм против антидепресантите, знам че понякога е много трудно, невъзможно човек да се справи сам, ако няма възможност драстично да промени начина си на живот.

*SV*  Невероятно е, когато осъзнаем, че можем да бъдем самите себе си пред нашите деца, а не да си навлечем автоматичната роля на родител и "възпитател", чиято главна задача е да повтаря: не не не по цял ден.

Благодаря ви за подкрепата и за куража. Наистина се чувствам самотна и то в остра форма.Въпреки, че тук имам няколко приятелки, с които се виждаме от време на време, но рядко, в повечето случаи сме двете с детето. Постоянно гледам да сме навън, времето все още е  хубаво, и въпреки, въпреки всичко... Разбира се, че трябва да се стегна, знам го, опитвам се да не мисля за това, и преди успявах, но сега ми е трудно. В работата има доста напрежение, разбира се, просто моята работа е такава - работя в окръжна прокуратура, където всеки ден се сблъсквам с ужасната страна на живота - наркотици, ПТП-та със загинали, удавени, обесени и т.н. да не изреждам. И това ме депресира понякога, но в сравнение с отрицателните чувства, които изпитвам, когато съм се скарала на детето и после ми е толкова тъжно, толкова ми е гадно... Няма смисъл да ви описвам повече.
Дали сте ми добри идеи за забавление с малката. Ще си наложа да съм по-търпелива, да играя повече с нея, може би това ще обърне нещата.Знам ли...

Когато родих  моят мъж често пътуваше в чужбина,липсваше ми много,разбира се,но се научих да се радвам на това. Осъзнах,че така ми остава повече свободно време с детето,нямах ангажименти за готвене, можех да стоя до късно с детето на вън и да се прибираме само за спане,правих си даже график на срещите с приятелки.Опитай да се възползваш от самотата,върши приятни неща,за които до сега ни ти е оставало време,обикаляи магазини,почивай си на някоя пейка в парка,докато детето ти играе.Иначе рискуваш детето ти да се чувства по същия начин като теб-ти страдаш от липсата на съпруг,тя страда от липсата на майка.

Единственото нещо, което веднага ми идва наум е, да напуснеш тази работа, щом те дели от съпруга ти физически (и психически), да не говорим пък за малкото ти момиченце... Много е неправилно да си го изкарваш на нея. Върни се при половинката и подредете приоритетите си ЗАЕДНО, потърси си хубава работа, където няма да се разкъсваш между служебни задължения - разстояние, нерви и ролята на майка (която е несъвместима с изброените по - горе)...
Друга работа (ако трябва на половин ден!) и повече се усмихвай на малкото си слънчице. Ако се прекрати връзката между вас сега, винаги ще го усещаш и ще съжаляваш.