Има ли Господ и вярвате ли в него? - IV

Аз пък се опитвам да ги разбера и да не ги съдя. Те поне имат оправдание пред Господ за греховете си - не Го познават - Него и закона му. Аз, обаче, като вярваща, не мога да се оправдавам с това, защото знам и пак греша. Т.е. считам, че моите грехове са по-големи от техните - тези на невярващите. А пък докато е жив човек, винаги има шанс да повярва и да се спаси, тъй че... С една дума, мили вярващи, с най-добри чувства: пазете се от гордостта - тя е много лош съветник. Има една мисъл на Атанас Далчев - мой любим поет - цитирам я по памет: Много е приятно да бъдеш възмутен - така  хем чувстваш другите виновни, хем усещаш собственото си превъзходство.

В този ред на мисли ми хрумна още нещо. В книгата, посветена на Св. Серафим Сарофски, се споменава за един човек, който е живял в манастира, но, доколкото си спомням, не е бил монах, а послушник или нещо такова. Неговият земен живот не се е отличавал с някакви особени подвизи, но заслужил Царството Божие с това, че никога никого не е осъдил. Изглежда толкова лесно, нали? Ама хич не е. От собствен опит го казвам. 

Оправданието-това е един проблем,изявен от самото начало на човешката история.Когато са били изобличени за греха си в Едемската градина,Адам и Ева се обвинили един друг,обвинили Бога,обвинили дявола,като по този начин отхвърлили поемането на всякаква лична отговорност за своите действия.
Да признаем,че сме направили нещо нередно,но после да се оправдаем съвсем не е Божият начин за поглеждане в очите на истината.Напълно естествено е да искаме да оправдаем себе си и своите действия,но Библията казва,че нашето оправдание е само Исус  Христос(Римл.3:20).Ние сме оправдани пред Бога,след като сме съгрешили,единствено чрез кръвта на Исус,а не чрез своите извинения.

  сори Маги ...ама това ми звучи като криво разбрано милосърдие....ествствено всеки трябва да гледа първо себе си и да внимава той да не падне....но аз там говорех за съвсем друго нещо.
а относно измамниците и тези които ще те съсипят без да им мигне само и само те да са добре  аз не се опитвам да ги разбирам ,нито пък ги съдя /има кой.../-просто ми е смешно 4е и те очакват справедливо отношение към тях въпреки ,4е те самите не са такива с другите.

Добро Утро         !

http://vbox7.com/play:2306a456
 
И още една от любимите ми :

http://www.youtube.com/watch?v=UzqwG-ZQDUE

Добро утро и от мен! 

http://www.youtube.com/watch?v=-jpJTNG97ts
Phil Driscoll - Amazing Grace
 

Права Си, Маги! Наистина малко прилича на това "Благодаря ти, Господи, че не съм като онзи грешник - моля се по пет пъти на ден и т.н." И Маги е права - различен е грехът на вярващия и на невярващия - невярващият, както е казала Маги - не познава Закона Му, няма съзнанието, че извършва грях.

А какво означава грях?
Искаш да кажеш,че ако не съм добра с хората около мен и не съм християнка,това оправдава поведението ми,защото не познавам закона на Бог?
Закона е един и толкова прост,че дори и без да си чел една книга през живота си,пак го осъзнаваш-да обичаш другите като себе си и да обичаш Създателя си и грехът от едно и също естество независимо за вярващи или невярващи.
Самите ние понякога предпочитаме да се самозаблуждаваме за действията си,защото така по пасват на нашите извинения,отколкото да погледнем истината" в очите" и да поемем отговорността,за това,което сме направили.

 ..тъй тъй mummy....ти си милион пъти по права от криворазбраните милосърдни теории които се пишат наоколо....който иска разбира ,който не иска просто се изказва тъпо.

Законът не е деден на човеците да се съдят, а до го спазват. Има Кой да ги съди и Той проявява  милост, за разлика от човеците, които от любов към Бог забравят за милостта.

 милост-за кое бе мама нана? или към кого? ти за милост към греха ли говориш?

милост към грешника знаеш ли какво е...да му посочиш ,че е грешник в крайна сметка..и да му посочиш правилния начин  и да му помогнеш . кажи ми колко от тези които правят престъпления примерно не са чували за Исус ,за каква ''милост'' говорим тук -за към такива които не са чували или за такива които НЕ ИСКАТ  да чуят....хайде правете разлика вече.


а и има разлика м/у съдене и разобличение....на разобличение имат право  всички които ходят в Истината ,на съд има право само Един....пак правете разлика .

Към грешника harriet TJB. Милост към грешника - “Който няма грях, нека пръв хвърли камък върху нея…”. Безгрешния е проявил милост при това по завиден начин.

Както казва мама Нана, законът е даден за да го спазваме, а не да се съдим - нас има кой да ни съди. Грехът е, както вече съм писала, съзнателно и доброволно отхвърляне на доброто, отричане на Бога и т.н. Затова човек, който не е чувал за Христос, не познава закона му, не можем да бъде съден по абсолютно същия начин както човек, който е вярващ. Човек, който не е чувал, че прелюбодейството е грях, ще бъде съден по един начин от този, който е вярващ, знае какво е прелюбодейство и въпреки това съзнателно и доброволно извършва този грях и не се разкайва. Никой не казва, че такъв човек ще бъде оправдан, той ще бъде съден,но различно от вярващия. Господ гледа в сърцето на всеки един от нас, казано иначе, подхожда индивидуално към всеки един от нас. И това не странно и нелогично. То се връзва със справедливостта на Бога и Неговото милосърдие. Защото както Той самият казва е дошъл, за да спаси погиналото. Затова ни е даден и шансът с тайнството Покаяние. Казано е също не съди, за да не бъдеш съден - т.е. не съди греха на другия, защото не знаеш как твоите ще бъдат осъдени. И също, че виждаме треската в окото на другия, а в собственото си гредата не виждаме. Много е лесно да се бием в гърдите и да казваме аз съм християнин и живея по божему, а онези там дори не знаят, че в неделя се ходи на църква. Вярващият и практикуващ християнин е много лесно уязвим именно откъм гордостта - защото той е наясно, че убийството и прелюбодейството са грях, но гордостта е винаги много добре завоалирана от рогатия, поднесена в благовидна форма. Тук не става въпрос за това да казваш на грешника, че нищо лошо не прави. Да, трябва да му покажеш, че живее в грях. Трябва да му покажеш същността на греха. И това е едно от проявленията на любовта към ближния. Затова за невярващите е важен личният пример на вярващите. Новият завет е пълен с примери като Мария Магдалена, стотникът от кръста, Закхей и др. (примерът със Закхей е важен и с нещо друго - показва, че добрите дела са важни за спасението - защото не е достатъчно да повярваме, необходимо е да израстваме в духовния живот).  Защото какво прави с блудницата - казва й иди си и не греши повече. Осъжда греха й, посочва й го, но и дава и прошка. Защото вижда покаянието й. А какво казва на онези, които искат да я линчуват: който от вас е без грях, нека пръв хвръли камък срещу нея.