Разсиновяването-тема табу???

Знам ли ...този път няма да се съглася случаите подобни та тоя от цитираното решение ми приличат на мечешка услуга...ама зажалост в тоя живот има и хубаво и лошо

aз пак да си дудна моето.
ако имаше ангажирани социални работници, ако проучването беше наистина както трябва, ако подготовката на осиновителите беше достатъчно задълбочена и се работеше с тях, ако за подобни кризисни ситуации имаше план за действие от страна на агенцията за закрила на детето и на подобни деца можеше да се предложи алтернатива, нямаше да се случват подобни трагедии.
когато отношенията в семейството са зле, тези деца, осиновени или биологични, трябва да имат възможност да живеят някъде другаде. като осиновители или биологични родители плащат издръжка.
едно разсиновяване не лишава децата само от родителска обич, която те и без това няма да получат вече, а и от издръжка и от наследство. против съм.
но да остане детето при подобни хора, в подобен дом също съм против.

Аз съм на същото мнение - това са елементарни неща, които биха спасили от агония много хора и най-вече деца. Уж има грамотни хора и специалисти, но нещо някъде се къса.
И си мисля, че по отношение на децата разсиновяването е абсолютно некоректен акт и не толкова заради финансовата страна. Прескачам юридическите пасажи - скучно ми е да ги чета, но разсиновяване означава ли смяна на акта за раждане ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ? Кое име носи детето? Това не ми го побира ума.

При  "разсиновяване" детето ще носи имената ,които е иамло преди осиновяването.

Това е пълна гадост. Изумена съм, че закона предвижда и регламентира подобен садизъм. Защо не разстрелват на площада? По-хуманно ми се вижда от това да отнемеш живота, името и миналото на едно дете. Наистина ли има хора, които вземат името на детето си? Те знаят ли какво предприемат? Има ли и други законодателства с подобна процедура?

Споко бе, рядко се случва с малки деца. Съдиите точат едни локуми, отдалечават заседанията и всячески се стараят хората да не се стига до решение.

Обикновено отказват.

А ако въобще има желания резултат - по-често е с големи хора. т.е. децата са вече големи.
Само 2 случая знам за малки.
Споко и не мислете за това.

 

Подписвам се с две ръце под тези думи!

Съгласна съм с теб! Законът трябва да се промени така, че при пълно осиновяване да не е възможно разсиновяване!

Не, не би трябвало да е невъзможно разсиновяването, заради тайната на осиновяването. Нали целта е осиновителите да имат равни права с родителите. Ако се приеме да няма расиновяване, то тогава няма да имат и равни права. На практика всяка биологична майка може да остави детето си, а осиновителките няма да могат. Биологичните майки имат девет месеца да се подготвят и все пак оставят децата си, било заради липса на средства, било заради натиск от роднини, а понякога и просто защото те самите не искат дете. Вярно, че и осиновителите имат време и чакат доста, но поне в България никой не им обяснява, че децата от дом не са като децата на комшиите, роднините и близките и те много често се оказват неподготвени. В такъв случай, ако родителите видят, че няма да могат да се справят, по-добре ще е да имат възможност да го оставят. Но невъзможност да се справят не включва бели от рода на "пише по тапетите", "счупи чашата", "не стои мирно" и т.н. И все пак ако подобни бели правят осиновителите агресивни и могат да доведат до насилие над детето, то по-добре е да го разсиновят.
Като цяло съм против разсиновяването, но мисля, че има случаи в които оставянето от биологични родители или осиновители е по-добрия вариант за детето.

Аз лично не мога да приема такава идея. Отнемане на родителски права "спасява" и погубва децата, а за другото съвсем неприемливо ми е....

Но защо след като си записана като майка , а не като осиновителка в акта за раждане на детето да нямаш равни права с биологичния родител? Нещо не се връзва... Тъкмо с възможността за разсиновяване копаем пропаст между осиновилите и тези, които са родили децата си.
Друго нещо е непълното осиновяване.
И абсолютно не съм съгласна, че никой не обяснява в България какво чака осиновителя след като осиновяването стане факт. Аз лично се опитвам вече от доста време да разкажа на две семейства какво ги чака, а те отказват да ме слушат с думите -"Те нека ни го дадат, пък после ние с голяма любов ще го отгледаме". Съвсем не искат да разберат, че само любов не стига...Просто това е манталитет - да не искаш да почерпиш от чуждия опит.
И къде ги връщат децата особено по-големичките без шанс за ново осиновяване? На държавата, за да продължи да ги "отглежда"? И сваляме от себе си всякаква отговорност? Или се ужасяваме от факта, че те не са отговорили на нашите представи, а пък ще ни наследят имането!!!

По повод обяснението на това, какво ги чака, ми отговарят - ти не преставаш да ни плашиш  и си мислят, че се бъзикам нещо.
А иначе момичета, всяка крайност е лоша - разосиновяването трябва да е възможно, за да не се стига до крайности. А и подкрепям Стилнес.

Бонита, пропастта идва от самата дума "разсиновяване", но не и от акта, който включва тя. Тук обаче не говорим за думата, а за самия акт. Акта разсиновяване е същия, както и оставяне от биологични родители. Ако думата е "оставяне", "отказ" или каквато е в момента за биологичните родители, то пак трябва да се упомене, че го оставя осиновител, защото в противен случай ще настъпи хаос в документацията на това дете и най-вероятно накрая никой няма да знае кои са биологичните му родители. Ако "тайната на осиновяването" се спазва в действителност от всички служби в България, то самата дума е без значение.

Колкото до погрешните представи и наследяване на имота, има и биологични родители, които се отказват неподготвени и лишават децата си от имот.
Преди много години в детската градина питали децата как се казват родителите им. Едно момченце не знаело как се казва майка му и учителката го попитала "тати как и казва" и то отговорило "тати и вика, да ти е*а майката". Бащата като разбрал се ядосал и не му проговорил до края на живота си, въпреки че сам си е бил виновен. Прехвърли всичко на племенника си. Ако не беше майката и той щеше да го остави на държавата. Майката се разведе и го отгледа сама, защото той не искаше да храни "сина, който го предаде".

За обясненията какво ги очаква, смятам, че ако те са направени от съответните служби ще им се обърне по-голямо внимание. Едно е да не повярваш на комшията, друго е да не повярваш на компетентните органи. Смятам, че едно задължително обучение ще е от полза и ще намали до голяма степен погрешните очаквания и разсиновяванията свързани с тях. Защо не и обучението да включва посещения в дом? Друго е да се сблъскаш с истината.

Пишете и сте убедени в това ,което мислите, че сте прави. Добре, но на чужд гръб и сто тояги са малко. Само малко изброяване на така наречените от вас   'постъпки' извършени от моя си- четири години вече как се трупат противообществените му прояви- три възпитателни дела, настаняване в Седмична грижа с цел успокояване най вече на него, но уви и там противообществени прояви - побой, палеж и побой на мен. Съд с присъда настаняване в СПИ, но прекатено поради изтекъл 6 месечен срок на давност на провиненията, и вчерашен пресен случай - кражба на ДСМ заложен за 40 лв. Плюс всички тези неща и пълен отказ да се прибира в къщи, да учи или да върши неща, които вършат децата на неговата възраст. От преди четири години той ни повтаря, че ние за него не сме никакви - аз съм курва а баща му педерас. Психическият тормоз да не говорим за физическият спрямо мен направо ни съсипва. Надали някой от вас може да си представи това, което изживяваме и сме преживяли. Това което пишете, че има такива хора, които като осиновят живеят с идеята, че тези деца трябав да идеални - не важи за нас. Когато един човек го човърка отвътре да върви срещу ръжена и надолу, ти ако искаш се върти на 180градуса той пак ще си върши своето - вари го, печи го то си остава сурово. Та пиша това, защото колкото и да не ви се иска ще има още едно дело за разсиновяване, защото всяко нещо има край и всяко търпение има граници .Четири години пълни с напрежение и ядове срам по районните и висене в съда - просто един неспирен ад, защо и в името на какво и кого - на детето, което не се интересува от собствения си живот камо ли за живота на другите, и в главата му ,и на устата му е само побои и кражби, и издевателства. Нямам намерение да бъда на ТИ и със служителите на затвора, както съм сега с тези от РПУ-тата. Идва моммента, в който всеки човек в определен момент от живота си поне веднъж казва СТИГА ТОЛКОВА- живота ни си отива в хабене на нерви за човек, който халхабер не дава за себе си.