Разсиновяването-тема табу???

Не бих го нарекла наивитет, по-скоро, идеализъм.

Да не изпадаме в безмислена реторика, но сигурно си чувала, че и тези, които бият жените и децата си, твърдят, че го правят от любов...

Любовта е субевктивна емоция и за жалост, сама по себе си не е достатъчна за да отгледаш едно "проблемно" дете.

 Събота вечер - отмятам съдебната практика по прекратяване на осиновявания, ама не защото ми се прави това, а защото Мата ме подбра и даде комсомолско поръчение.

Покъртителни изрази в молбите. Една книжка с такива цитати на осиновители (без имена и лични данни, разбира се) би била незаменима за кандидат-осиновителите.
Не се шегувам никак.

Не смея да поствам тука, че някой няма да спи. Има оплаквания от рода на: " детето рови в долапите и не си харесва дрехите"
или
"записало се е да продължи образованието си  само за да ми иска пари"  и пр.

Не намирам това, което се търси, но масива ми не е 100 % и в работен ден ще видя в по-голям масив.

За деца от дом не препоръчвам непълното, а ако са с отказ или са в хипотезата на непотърсени в 6 мес. срок - законова  възможност има само за пълно.




 

aз да се намеся неподготвена. във франция разбрах, че при пълно осиновяване прекратяване на осиновяването не е възможно. тук у нас що е възможно, а. скапан закон. определено скапан.
мираета, стига си се жалила на аудиторията, обещала съм ти тиквен медал, дерзай, другарке, ротфронт.

Лъжееее,


обеща ми клоунския костюм за срещи с евентуални бъдещи лав-сторис. А ако и намеря текста каза и обувките дава ...

В пубертета ,защото децата тогава са по "неуправлями" ,ама то няма значение тогава дали е осиновено или не детето -просто пубертет   
И на такова основание ако съд разсинови няма да е правилно .

Ето ви едно решение хлапето трябва да навлиза  в пубертета и съда е отчел добре фактите по делото.

Решение № 1326 от 17.XI.1994 г. по гр. д. № 795/94 г., II г. о., докладчик съдията заместник-председателят Иван Ефремов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1994 г., стр. 19
чл. 64, ал. 1, т. 3, пр. 2 СК
Противообществените прояви на малолетната осиновена и нейното противоправно поведение не са основание за прекратяване на осиновяването по чл. 64, ал. 1, т. 3, изр. последно СК.
------------------------

Ответницата Ю. Б. е осиновена от ищцата Е. Б., когато е била на три годинки. Осиновителката полагала много добри грижи за отглеждането и възпитанието й. Но когато отраснала на около десет години и се сдружила с лоши съученици и съученички, поведението й се влошило. Започнала да краде от дома си, от чантите на съучениците си в училище, от домовете на съучениците си, когато са се събирали да учат. Започнала и да не се прибира с дни в къщи и лъжела майка си, че е оставала в съученички да учат. За множеството кражби е регистрирана в детска педагогическа стая. Била е настанявана и в детски домове и интернати, откъдето също е бягала и не се е прибирала с дни. Експертите - психолог, психиатър и педагог, дават заключение, че ответницата е психически здрава, но че е с непостоянен характер е непредвидимо поведение. Разпитаните свидетели също установяват, че тя лесно възприема лошия пример, но че има непреклонен характер: "като си науми нещо никой не може да я спре или да я разубеди".


При тези фактически обстоятелства обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не са налице "други обстоятелства" по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3, предложение второ СК за прекратяване на основанието. Ответницата е все още малолетна и не може да бъде винена за лошото си поведение и противообществените си прояви. В значителна степен поведението й е резултат на недостатъчно ефикасния родителски контрол и възпитателните методи на ищцата, както и на лошата среда, в която Ю. Б. е попаднала. Както заявяват експертите, ако осиновената промени средата си, може да промени и поведението си. От друга страна, майката обича детето, а и то е привързано към нея. Така че правилно съдът е приел, че се касае до временно разстройство в отношенията между осиновена и осиновителка, което с такт от страна на ищцата и с помощта на учителите може да бъде преодоляно. Затова правилно искът за прекратяване на осиновяването е отхвърлен.

 

Благодаря на Дона за информацията от кухнята. Браво на съда!

Всъщност някой знае ли, от къде може да се получи информация /статистическа/ за съотношението осиновявания-разосиновявания,  възраст на осиновяване, възраст на разосиновяване, ей такива неща.

Да разбирам ли, че желаете да се постват тук съд. решения ???

Ако е така, имам си колекция от "топ тен" по темата и мога да цитирам интересни.

До сега не смеех, понеже не съм освободена от страхове някого да не нараня - осиновителите по някои от тях може да четат тук и без да има никакви имена, разбира се, може да се почувстват зле.

А статистически данни има, разбира се. А дали са анализирани и обобщени не знам.

Конкретното съдебно решение не може да даде нищо повече от задоволяване на човешкото любопитство. Статистика е интересно да се даде, ако не е необходимо отделяне на човешки труд за нейната направа.
Иначе смисъл от тази работа не виждам - така, както биологичните родители зарязват децата си, така и осиновителите могат да го направят. И ние сме хора - пъстроцветни и различни, ръководени от егоистични подбуди при осиновяването.
Принципно не харесвам ореола, който се поставя от другите хора около осиновителите - писали сме по въпроса, повечето сме на мнението, че не сме осиновили от дълбоко човеколюбие, а поради простия факт, че желаем домът ни да бъде изпълнен с детски смях.
Трудности има, но трудности има и в едно семейство с биологични деца, така че за мен темата е горе-долу безинтересна, още повече, че тук липсва мнението на ответната страна - няма нито един разосиновител, писал тук, така че само можем да гадаем.

Абе нали те изгонихме дружно докато не родиш .... да не се тровиш тука...


 

Писал тук няма, но в молбите до съда са изразили становищата си.

АААА от мен отърване няма 

Мираета, молбите им са писани навярно от адвокати. Истината е много по-дълбока от това, което е написано в молбата - истината няма да излезе на яве, няма как.
Пак казвам - хората са различни, независимо дали са биологични родители или осиновители.
В момента не мога да си представя, какво би ме накарало да разосиновя Исак, но същото не мога да си го представя и за мое биологично дете например. Какво ще стане един ден никой не може да предскаже. Живота е шарен, може пък да изкукам един ден и да тръгна по тоя път, знае ли някой.

Мисля си, че ако при осиновяване, успоредно с проучването на броя кариесии прични за разтрогнати любовни кариеси с кандидатите работи психолог, много от проблемите биха били фиксирани доста по-рано. Ако прословутите две години не бяха като заплаха, а като професионално поднесена помощ... Има сигурно и други "ако", за които в момента не се сещам.

добре де, аз да питам, чисто лаишки. след като няма закон с който да се откажеш от биологичното си дете, защо има закон да се откажеш от осиновеното. нали искаме равнопоставяне. не е ли дискриминация подобен закон. биологичното можеш да го оставиш на произвола на съдбата, но винаги си длъжен да плащаш издръжка, ако имаш тази възможност, а осиновеното го връщаш, щото не те удовлетворява. не е честно някак си. нали с осиновяването то става твое дете. ако ти кръцне тиквата, трябва ли това да е породено от това, че не си го родил ти.

Въпросът ми за статистиката беше породен от следното - в разговор с една мама стана въпрос, че в домовете при осиновяване се крие доста голяма част от информацията за детето или е непълна. И въпросът дойде спонтанно - възможно ли е скриването на тази информация да подведе родителите, че ще се справят с детето и след това да се получи криза поради разминаване на очаквания е реалност.
Вярно е, че болшинството пишещи тук сме хора, обожаващи децата си и готови да се преборят с всички трудности, но има и по-нестабилни хора все пак.

 и  мен темата не ме е вълнувала,но................
както пове4ето знаят ве4е сам мама на 2 де4иzа.
второто осиновяване бе6е дълго/3 дела и продължи пове4е от 3м/
колко бях стаслива ,4е малката е най после в касти.
на4алото беше трудно пла4ене страхове мн гости.
ето zасто след 2дни реших да се zахвана с документите трябваше акт за раждане преводи и попаднах на епекриzата .реших да я про4ета през ред, zастото нямах време а и какво може да пише?
и колко бях шокирана когато про4етох 4е малката е с двустранна хитро невроза и рефлукс на бабреzите.вси4ко се обърна сълзите ми те4аха треперех бях неадекватна.
веднага звъннах на соz. но те ми  каzаха 4е те не знаят детето да е болно.
аз може би трябва да добавя,4е след като полу4их писмо от соz. веднага се обадих и им каzах 4е нямам големи претенции само държа детето да е здраво.
при4ината е 4е аз живея в 4ужбина, нямам тук близки, нямам и свекър, свекърва съпругът ми работи без по4ивни дни и няма отпуск а след  2 загуби на деца по време на бременност имам страхова невроза от лекари и болниzи.
обадих се и в дома пла4ех и задавах въпроси в на4алото  мьл4ание от тяхна страна и аз все ги питах ами сега какво да правя,zасто никои не ми каzа нисто нали питах можех да заведа малката на лекар нали имаме право и тогава да решимe мьл4ание и накрая _ами върнете я.
аз питах разпитвах лошото е 4е на моя приятелка моми4енzето и беше с  такава диагноза и се стигна до трансплантация.
признавам си 4е неzнаех какво да правя за 2 дни отслабнах с 5 килограма.
само знаех 4е не бих се справила знаех сьсто, 4е не мога да  върна малката.
не пожелавам на никои подобно не сто пове4е от жестоко е.
при мен историята има хубав край диагнозата не се потвърди в бг я гледаха 2 лекари на ехо граф и нямаше и следа от подобно заболяване.
тук все осте не сам я водила при спеzиалист но сте ходиме и се моля вси4ко да си остане като лос спомен в миналото.
а сега за раzсиновяването въпреки това, 4е и аз бях на ръба, не го разбирам особено след години съвместен живот.
а  какво да правят теzи които имат проблеми в пубертета сьс собствените си деца?
но 4овек неzнае какво може съдбата да му сервира да пази господ
уф стана мн дълго а и не се справям мн с кирилиzатора дано не ви изнервят грешките ми