Разсиновяването-тема табу???

Мила Корни, не бих могла в пълна степен да си прeдставя какво ви е... А като опитам, осъзнавам, че за мен това също би била представата за ад...
Знай,  че ви мисля и се тревожа за вас, представям си как с ужас и боляща любов четеш в скайпа… Опитвам се да си представя и разрушаващия гняв, в който се превърна болката на сина ти. Дано той не скъса здравата и жизнена нишка, която имаше - помниш ли с каква нежност, той големият батко,  играеше с Миленчо на Мама Галя, как слушаше нашите разговори и твърдо задаваше своите въпроси, опитвайки се нещо да разреши в себе си, как игра с баща си на волейбол?
Боже това са спомените ми само от една среща, ти ги носи в себе си толкова много и е тъй убийствено като погледнеш студа, озлоблението и отчуждението в очите им на тази възраст, когато ги е завлякла тинята…А тази тиня допуснахме да е толкова много!
Корни, мила, не си сама, тук сме толкова много, които харесваме теб и твоето семейство, които се тревожим за вас. Ако мога с нещо да помогна, пиши и на лични

Корни, мила, бих искала да мога да помогна, но не знам как... Можем само да то предложим приятелско рамо, на което да се облегнеш и да изплачеш болката си... Права е Мама Ира, и моите спомени от сина ти са такива... някак неспокойни, но светли...
Исках д ати благодаря, че реши да споделиш с нас. Това е нещо, което всеки като прочете си казва "Пази, Боже!", но в същото време сме достатъчно пораснали и зрели, за да разбираме, че и ние бихме могли да изпаднем в такава или подобна ситуация /на никого не го пожелавам/. Можем само да се опитваме да си представим какво ви е, но действителното положение на нещата само вие си го знаете...

Прегръщам те силно и се моля... за теб, за мъжа ти и за сина ви, защото съм убедена, че независимо от всичко ти ще продължаваш да мислиш за него като за свой син...

мила Корни, прегръщам те!Много съжалявам за всичко, което трябва да изживееш

Много екзотичен , (да не кажа професионално немощен или някоя нецензурна дума) тоя психолог, който гарантира, че всичко е отдавна отработено и преодоляно. Ако наистина това е казал, де. И ако не са петима различни, които по задължение участват в разните комисии и пр. и отделят по 1/2 час еднократно за да си съставят и подпишат заключението. 

Ама къде в този ад е "Прекрасната дама", родила го и изпила, за да продължи напред, душицата на това чувствително дете със светла душа (така са го видели горепишещите мами тук, а аз се доверявам на тяхната сетивност напълно) и изхвърлила го на произвола.
Навярно чете хрониките по медиите и кометира "тази разпусната младеж".
Както и се опива от дълбокоскритата болка с идеята каква е мъченица и колко много се е пожертвала за прекрасното бъдеще на сина си.
А детето се върти в бездната.
Дано се намери Ангел за него, дано !

Не ми се сърдете и не ме обвинявайте, моля, но отдавна се формира у мен усетът , че белите родилки, които не са съвсем неграмотни, искат да започнат отново, да имат брак, семйство, учат, правят кариери и пр. (а докъде стигат е друга тема), емоционално ограбват по-дълбоко неродените си и родени деца.
Защо мисля така ?
На тях им е необходима повече градивна енергия за да постигнат мечтите си. Още докато са бременни им е необходимо да извинят отхвърлянето, да го мотивират с доброто на детето и пр. имагинерни неща, а това черпи от емоционалната стабилност на плода повече в сравнение с циганките, които знаят, че това дете е тяхно, имат вече Н-броя деца изоставени (или нямат, но ще имат), майка им има, кака им Пена - и тя има изоставени деца ... и не се ровичкат до много дълбоко и не изпиват детето до дъно и не му оставят неизорано кътче от душата. Опостушават го, за да са свободни след това, но не така рафинирано, не докрай.
Не искам да деля (моля се, някой да не изтълкува в друга посока думите ми) децата и мамите, отглеждащи деца от ромски произход, но ми се струва, че те не са така маниакално изтърбушени емоционално до край.
 За мен основната плънка на човека е това, което си е мислела родилката за теб докато те е носела. Другото е надграждане, цивилизация, принос от семйството и обществото.
Оттам може би идва почитта и закрилата към бременната у всички общества - да и даде социума, обществото, групата  покой и сигурност, за да не навреди тя несъзнателно на бъдещето.
А ние - изоставените първично, сме се формирали в подчертано враждебна среда в най-важните периоди - бременност и раждане. Казвам враждебна, за да не кажа извратена. Защото родилката води диалог с плода ежечасно, те са едно, за нея той е грешка и не е следвало да го има и чака момента, когато ще се е отграничила от тази грешка,  и тя иска да внуши и да получи от него съгласие че мятането от влака в тъмната нощ  е от любов, че е единствения правилен изход.   Че  раздяла завинаги, което за бебето е равносилно на смърт, е проява на любов. Е от това по-извратено - не се сещам.
Налага се да положим труд за да ограничаваме щетите, а това не винаги е лесно. А колко е лесно за един пубер ...


Корни пак 

Не искам да засегна никого, защото не познавам лично никого от вас и не знам с какви други демони се борите в живота си, затова и не взимам отношение по конкретния случай. Но четейки, пред мен изникна въпросът ако една майка се отърве от един ад, предполага ли в какъв друг може да попадне? Имам предвид ада на самообвинението че не е направила всичко?

Искрено се моля за всички невинни детски душички

съжалявам и аз бих искала да те подкрепя
но пък се питам - ако ДАни един ден стане такъв.-....аз не мога да го разсиновя...какво ще направя?
ти на мое място ако нямаше алтернатива да разсиновиш, каков би направила?
и стурва ли си разсиновяването? детето винаги може да бъде ИЗОСТАВЕНО някъде...и без да бъде разсинвено.....да се оправя само....
извини ме, защото не ти помагам

И моите молитвени думи: Господи, смили се над Корни и детето й. Помогни на детето им да намери обичта в себе си, дай сили на Корни на прости! Моля те Господи помогни им!

Catnadeen,

Логичен въпрос, но  разликата е голяма.
След евентуално прекратяване на осиновяването, детето не може да иска да влиза в дома им, няма основание и полицията там до го води да се прибира (непълнолетно е) , родителите вече не са му законни представители (над 14 са такива заедно с него, а до 14 сами го представляват, т.е. всеки един от тях - бг закон е такъв). С една дума прекъсва се всякаква законова връзка с детето и то им е еднакво както сме им ние с теб - ще отидем на гости ако ни поканят, а нямаме друго основание да сме с тях. Много закони предвиждат какво ли не за деца и родители.
След влизане в сила на подобно решение възрастните се освобождават от всякаква законова връзка с детето.

Беше редно друг колега да го обясни, че само аз привличам негативните емоции и на разбрали, и на неразбрали .

благодаря ти
въпроса ми бе към майката - никой не знае в действителност детето му какво ще порасне
имам роднина, който в пубертета нещо му стана - казват шизофрения - за мен не е това...но от лекарства го съсипаха
налита и на бой ако не си пие лекарствата....но родителите го гледат...
Дани се роди тежко и не бе ясно дали ще има последици...реално не знам дали онези рехабилитации не са причинили нещо...никой не знае...че е нервак и се тръшка...че предполагам, че би могло еи да не е точно това...
не мога да знам какъв ще порасне
но ми се иска да вярвам, че какъвто и да стане - няма да се откажа то него
бих предприела някакви наказателни мерки ....но ми се иска да вярвам - моля се - да не се налага да се отказвам то него...а и не знам дали бих могла /по закон/

та въпроса ми бе - ако не можеше да се разсинови?
и защо да се разсиновява? не е ли по-добре просто да се потърси помощ някаква - знам ли - превъзпитателни училища, нещо подобно...детето ще е далеч то родителите и може и да преосмисли нещата без да се налага някой да се токазва то него....


Корни, успех.....разбирам те, но ако има други алтернативи....опитай всичко защото всяко дете може да бъде на неговото място и уви напоследък твърде много деца се подхлъзват в тази възраст....
дано намериш сили в любовта си

Само защо като гост пишеш ?
   
Права си до болка, но във всяко осиновяване е заложена тази законова възможност за искане за прекратяването му.
Затова не твоите думи са нередни, а на лелките, които цъкат колко му е провървяло на бебето като са го взели в такова добро семейство.
Късметът носи в себе си тази опция през цялото време. Няма безплатен обяд. Искаш ли дом и семейство трябва да приемеш всичките опции.
Това е институтът на осиновяването. Добър, лош, такъв е. Като самия живот.

А по повод как била ясна на всички законовата страна. До скоро тук се пишеше, че отказването чрез "Държавен вестник" от дете било реалност у нас и сега, та това ме кара да мисля, че не всичко е ясно.

Предполагам коя си и съм респектирана от болката ти и от ясния ти чист и честен  изказ.
Но ако сега не се пректрати това ос-е, упреците и намеците към момчето в следващите години той как ще ги понесе  (ако е жив да ги чуе, де)?
 Ти ще си гледаш твоето дете, Ганка - своите, а този мъж как ще понесе още десетки години при всеки повод намеци, упреци и съжаления как е разбил живота на хората, колко са сгрешили, че са проявили благородство и мекушавост и пр. 
Аз на неговите години се съсипвах да не би родителите ми да останат нещо недоволни от мен. Но това не ме прави с нищо по-добра. В еднаква бездна сме се въртели, само ускорението ни е довело до различни точки. Имахме през юни среща на класа - хахо, хихи, танци-манци. Накрая развеселени и разделящи се една съученичка се провикна през масата към мен: "Малей, ква беше натегачка с учителите ... ." Като се прибрах си поревах. Най-долямото дете ме хвана с какво се занимавам по нощите. А аз се радвах, че онзи ужас вече е далеч от мен. Т.е. , и в която и  крайност да си - все е кофти. Просто тези отношения са сложни и болезнени. С две думи :"Да не дава Господ на никого".


Майката е искрена и ясна. Иска на всяка цена да се освободи от това дете и колкото години и остават да ги изживее като човек. Законът и дава тази възможност. Затова уважавам честността и, силата и да сподели и и съчувствам, че страда.

 

всеки има право на виждане и разбиране на нещата. много е трудно да мислиш като другия, и най вече когато не ти е дошло до главата. не ме интересува кой какво мисли и как ще ме разбере или укори - каквото е било нужно сме го направили, и го правим, но нищо не помага - не сме садисти, за да ни доставя удоволствие той да си играе с нервите и живота ни, и ние, защото той е осиновен и преживява това, да търпим да ни тъпче и тормози, и заплашва. Заплахите не са от момента, когато разбра, че ще го разсиновяваме, а много преди това.

Корни, , моля се за всички вас.

МИРАЕТА, аз имам своите проблеми с КРЪВНАТА ми майка
но не ми хрумва да се откажа то нея...е като дете исках
и не мога да намеря "утеха" дори в нещо такова като осиновяването
но търся начини да загърбя миналото и да гледам напред...
това го пиша във връзка с момичето, дето майка му е един вид зла вещица
смея да твърдя, че откакто намирам сили да простя на майка си с цулото си сърце - защото като майка на свой ред виждам, че да се гледа дете не е лесно...от тогава ми е по-леко да живея в мир със себе си

и исках да кажа и това което и ти - мислех след поста си дълго
жена, стигнала до такова желание и стремеж да се откаже то детето си - по-добре да го направи
иначе, не е ясно до къде може да стигне.....