Южна Англия; там е моето място, на брега на океана, на скалите, в страхотни величествени къщи, с невероятни зелени градини и тесни пътища, оградени със зеленина.
...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...
Любов необяснима
- Публикувана: 16 окт. 2007, 08:56 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:56 ч.
# 30
16 окт. 2007, 09:46 ч.
...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...
Виж целия пост
...и ако не си ходеха по главите, щеше да е невероятно място...
# 31
16 окт. 2007, 09:52 ч.
Изпитвам такова влечение към селото. Не някакво определено село в БГ или навън.
1ви вариант: Селскостопанският двор, доене на крави/кози/овце, прясно опечен хляб и вино. И тишина.
2ри вариант: селце някъде на север; прясно уловена риба, сложена да съхне.
Елени, сняг, пъртини и кучета. И тишина.
А не обичам студ.
И тишината ме плаши. Започвам да си мисля разни злокобни неща.
Виж целия пост
1ви вариант: Селскостопанският двор, доене на крави/кози/овце, прясно опечен хляб и вино. И тишина.
2ри вариант: селце някъде на север; прясно уловена риба, сложена да съхне.
Елени, сняг, пъртини и кучета. И тишина.
А не обичам студ.
И тишината ме плаши. Започвам да си мисля разни злокобни неща.
# 32
16 окт. 2007, 09:54 ч.
В България - Триград, някои кътчета в Троянския и Тетевенския балкан, с къщи на баирчета, дървета с опадали ябълки и круши, дюли, дим от комините. Трявна. Имам усещане за уют на тези места.
Едни кътчета, които ги има по каньоните на реките в плевенско и русенско..не знам как да ви ги опиша..има много брезички, огромни тополи, орехи и разни други дървета, пещерички, храсталак, шипки, гъбки... Имам усещане за дом..малко и понякога като се разхождам по тези места имам усещането, че наоколо е пълно, даже пренаселено, с древни хора, не толкова древни де, такива славяни да речем...племенни...Може да е спомен от някой минал живот, знам ли.
Истанбул ме влече, като го видя ще кажа дали е "мое" място, но засега така го усещам.
Русия, Сибир. Усещане за простор и свобода. Чувствах се там сякаш летя. Се едно, че дотогава са ме държали вързана.
Виж целия пост
Едни кътчета, които ги има по каньоните на реките в плевенско и русенско..не знам как да ви ги опиша..има много брезички, огромни тополи, орехи и разни други дървета, пещерички, храсталак, шипки, гъбки... Имам усещане за дом..малко и понякога като се разхождам по тези места имам усещането, че наоколо е пълно, даже пренаселено, с древни хора, не толкова древни де, такива славяни да речем...племенни...Може да е спомен от някой минал живот, знам ли.
Истанбул ме влече, като го видя ще кажа дали е "мое" място, но засега така го усещам.
Русия, Сибир. Усещане за простор и свобода. Чувствах се там сякаш летя. Се едно, че дотогава са ме държали вързана.
# 33
16 окт. 2007, 10:17 ч.
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число 
), но то може би върви заедно с миньорските блокчета 
Виж целия пост
), но то може би върви заедно с миньорските блокчета
# 35
16 окт. 2007, 10:22 ч.
В България- Априлци и Триград, на вън- Лондон 
/ и Китай ме тегли необеснимо без да съм го посещавала/.
Виж целия пост
/ и Китай ме тегли необеснимо без да съм го посещавала/. 
# 37
16 окт. 2007, 10:24 ч.
Венеция - омагьосва ме, опива ме, неутолима съм към този град, винаги ще съм.
Точно обратното - спокойюствие и чувство за принадлежност изпитвам към с. Орешак и гр. Елена.
Виж целия пост
Точно обратното - спокойюствие и чувство за принадлежност изпитвам към с. Орешак и гр. Елена.
# 38
16 окт. 2007, 10:25 ч.
Знам ли... може и миньорска жена да съм била... при тоя голям наплив за Клеопатри 
Виж целия пост
Миньор ли си била в друг живот 
# 39
16 окт. 2007, 10:26 ч.
Пожелавам ти в най-скоро време да посетиш Венеция,ако не си била все още.Бързо ще я задраскаш от списъка с любими места.
Виж целия пост
Венеция - омагьосва ме, опива ме, неутолима съм към този град, винаги ще съм.
# 40
16 окт. 2007, 10:29 ч.
Лондон! Има и една голяма къща, която сънувам. Жълта, с големи дървени капаци на нещо като френски прозорци и камено стълбище, което води към окосена морава, в дъното на която има горичка. Тосканска вила или френска някаква. Нямам идея къде е. Нещо подобно на тези:
но жълта
Виж целия пост
но жълта
# 41
16 окт. 2007, 10:31 ч.
Венеция просто е място за споделяне. Зависи с кого си, кога си там, къде си и как го разглеждаш. Аз бих отишла пак, но не сама. Трябва да е с накой, който споделя любовта ми към мушката, плесен, птици и ще познае със същия ентусиазъм сградата от Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход
Виж целия пост
# 43
16 окт. 2007, 10:32 ч.
Аз сънувам споменатото миньорско блокче. Жълто, на края на града, зад него започва поляна. Интересното е, че когато видях сегашното си жилище, по нещо ми напомни на онова... но не е то.
Виж целия пост
Има и една голяма къща, която сънувам.
# 44
16 окт. 2007, 10:33 ч.
И аз! Особено към миризмата на мастика и салата , които се разнасят от там
Най като у дома съм се чувствала в Копривщица.
Виж целия пост
А, имам и необяснимо влечение към хоремагове (така ли е множественото число )
)Най като у дома съм се чувствала в Копривщица.
Препоръчани теми