Там,където сме нещастни

  • 8 806
  • 188
# 45
Кв. Кайсиева градина във Варна, Шумен има такъв идиотски квартал и гр. Омуртаг.
Всевъзможните жилищни комплекси с блокове на по 10-12 етажа, складовете за строителни материали, Метро и Била, строежите.
Виж целия пост
# 46
Стара Загора (и болница,все пак да кажа)
Виж целия пост
# 47
Миналата година бяхме на Априлци на гости на приятел на мъжа ми. Е от там исках да си тръгна на секундата. Не знам защо.
Виж целия пост
# 48
Това, което истински ме подтиска са селата. Понятието "китно селце" важи за навсякъде другаде, но не и за България.
Порутени и изоставени къщи, възрастни хора, които се броят на пръстите на двете ми ръце, бедност и усещане за обреченост и самота.
Виж целия пост
# 49
Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
Вкъщи  #Cussing out
Виж целия пост
# 50
Подтиска ме вилата ,която си построи баща ми-тясно,претрупано с мебели,задушаващо ми действа.Той се сърди,че не обичам да ходя там, но мисълта да преспя дори една вечер ме влудява.
Мразя претъпкаи автобуси,просто не се качвам. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 51
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.

Защо пък ясно? Аз харесвам и болниците и гробищата ("кофти" възпитание в детството, предполагам).
Болниците ги свързвам повече с излекуване, отколкото със смърт.
Старите гробища са ми безкрайно пълнокръвни със саморъчните градинки, паметници от различни периоди, направо можеш да проследиш историята на цели родове в тях. Всъщност, като се замисля, и дъщеря ми, и аз май познаваме колкото живи роднини, толкова и мъртви, при това с вторите понякога се "срещаме" по-често и спомените за тях са винаги хубави. 

Аз мразя високотехнологичните, олизани офиси от стомана и потъмнено стъкло, дето ги дават по рекламите, винаги в студена синьо-сива гама и на изкуствено осветление, направо са ми смърт. Добре че на живо не съм виждала такъв!
Подтискащо ми действат и кварталите около ЖП гарите - опушени, олюпени сгради, с тук-таме виснал на простор забравен парцал, все едно извънземни са изнесли отведнъж всичко живо.
Виж целия пост
# 52
Родното село на баща ми, по-точно къщата, в която са живяли и вече е мноооого стара, да не кажа и изостваена. Цялото място наоколо е едно призрачно, чак настръхваш. Има си и причини, ставали а доста............хм, подозрителни неща.
Иначе не понасям стари сгради с малки прозорчета, много подтискащо ми действат.
Виж целия пост
# 53
Миналата година бяхме на Априлци на гости на приятел на мъжа ми. Е от там исках да си тръгна на секундата. Не знам защо.

Интересно - на мен Априлци ми подейства много успокояващо. Било мястото, което е второ в Европа по концентрация на кислород
Виж целия пост
# 54
Радомир - лоши спомени.
Гарата на гр. Левски Sick.
Виж целия пост
# 55
гробища и аз обичам - спокойно ми е,уютно ми е

болниците не ги свързвам със смърт - свързвам ги със страх,безпомощност - дали хората в бели престилки знаят какво правят... (нямам им доверие)
Виж целия пост
# 56
В моя квартал... В Студентски град...
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Виж целия пост
# 57

Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно.
Точно така мисля и го чувтсвам и аз,ама..... Confused Налага ми се да търпя по малко,заради другите,около мен.
Мога цял живот да не стъпя в кафене и няма да ми липсва.
Виж целия пост
# 58
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".

Е, дойде време и аз да кажа - това все едно аз съм го писала.
Виж целия пост
# 59
Просто нещо ви кара да сте неспокойни и постоянно да си казвате:Не,не ми е тука мястото!
Вкъщи  #Cussing out
Значи не си си у вас. Тоест- не това е твоят дом Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия