
Иначе и аз съм съгласна с това да го оставиш малко на спокойствие- не го прегръщай, не го целувай, не намеквай за секс- остави го на мира известно време, може да се опомни!
Нека да усети, че си поизстинала към него и може да му дойде акъла!

Голяма досадница съм. И то станах такава, откакто си останах вкъщи като забременях. Вярно, че и преди това не сме правили секс всеки ден, но да си призная - не ми и трябва толкова често. Не изпитвам удоволствие от секса, ако е всеки ден, че и по няколко пъти дневно...


, а той не обичаше много много. В последствие, както и Комплексарката, си останах вкъщи по майчинство и тогава повече от всякога имах нужда от неговите ласки, внимание, разбиране и любов. Имах чувството, че ще го задуша, но не можех да се контролирам. Исках всеки негов миг да се споделя с мен. Станах нервна, капризна, с ниско самочувствие. Той не ме е отблъсквал до такава степен, както мъжа на авторката, но му идваше в повече. Наистина разходките не могат да изхабят точно тази енергия, с която сме преливали и сме влагали в работата, в учението и в дома си едновременно. Свикнал си на едно темпо и сега изведнъж то се намалява главоломно и има момент, в който се объркваш, нервничиш точно от неизразходена енергия, не се чувстваш пълноценен сам за себе си, все мислиш, че можеш да свършиш още нещичко, за да ти се запълни деня, да се притъпи това чувство.
/



Препоръчани теми