За какво става въпрос:
От доста време ( вече няколко години) имаме проблемни взаимоотношения със съпруга ми. Не се разбираме, постоянно се караме за какво ли не. Проблемите се задълбочиха особено след раждането на детето ( преди около 4 години). След раждането аз бях в някаква страшна депресия, той ми викаше за всяко нещо, аз изпадах в нервни кризи, не получавах нужното ми внимание от него в този труден за мен период и преживях доста неприятни емоционални състояния.
Иначе той не пие, не ме бие, не ходи по жени, но... въпреки това аз не съм щастлива, чувствам се подтисната, неоценена, неудовлетворена.... Не знам дали заради неговото отношение или пък аз нещо съм се "повредила", но от доста време нямам никакво желание за секс - правим секс рядко, а още пиратско са случаите, в които аз наистина го искам. След раждането на детето се случи така, че аз нямах възможност да работя, доста често съм чувала от него натяквания, че докато аз съм си едва ли не почивала, той издържал цялото семейство, и затова съм нямала право да се сърдя, че не ми помага с домакинската работа, и други подобни неща. Сега пък, когато започнах работа, се сърди, че непрекъснато съм заета, тъй като работата ми е такава, че остават и доста неща, които трябва да свърша у дома, освен,че съм по цял ден на работа.
Всъщност не знам дори защо пиша тук...?! Не искам съвет. Просто може би искам да споделя с някой. Напоследък се чудя дали съм луда, или глупава, или пък мазохистка, след като все още не съм се разделила с него. Не знам, може би изпитвам някакъв страх, че няма да се справя сама, понякога ( когато сме в добри отношения) си мисля, че още го обичам - не знам.... Не помня откога не съм се чувствала като истинска жена, не съм правила нещо за себе си, той не е правил нещо за мен, за да ме накара да се почувствам специална...
Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми и терзания. Благодаря ви, че можах да споделя с вас.