Мами и татковци в Австрия - 9

Здравейте от нас с Бомбю! От вчера сме във Виена.

при този, при който сте направили засраховката. друг няма да ви издаде документ, без да е сигурен че премията е платена.

Здравейте в новата тема.

Сюзън, дано да сте си оправили проблема 

Елфльо, как беше в БГ с Бомбю?

И аз да благодаря за темата на Рени   

Може ли да задам един въпрос към майките с ученици, че в момента съм във фаза на избиране на училище и съм в голяма чуденка.

Интересува ме как се справят децата във фамилен клас и при наблягане на Монтесори, и при оценки без цифри, а с дълги описания.

Има ли мами с личен опит? Знам, че повечето сте с бебета, ама аз да попитам 

Какви са тия семейни класове? На моя колежка детето е в някакво училище където децата от 6 до 10-11 години са в един клас заедно. Не знам дали това имаш пред вид. Тя е доволна, на мен ми звучи малко странно тази система.

Здравей Melicat, дъщеря ми ходи в такова училище. За съжаление тази година свършва и сега ще кандидатства за гимназия. Смесените класове - т.е деца от 6-10 година на едно място са нещо чудесно.
Не само съм доволна, но ако бих могла, бих я оставила и да матурира в това училище. И това е, защото имам база за сравнение, дъщеря ми беше във втори клас, като я преместих от öffentliche Volksschule в Монтесори училище. Децата изобщо не се вълнуват от оценки, затова и не им трябват. По скоро те са от интерес за родителите и роднините В Монтесори ги анимират да учат за себе си, а не за оценки. От Pensenbuch-а на детето се вижда много ясно на какво ниво е то и без да се стресира от оценки.
Но има нещо друго. Дори и Монтесори училището зависи от учителите. Има такива, в които децата беснеят по цял ден а учителите внушават на родителите, че ги правят самостоятелни. Тези неща бързо се забелязват. Всяко Монтесори училище предлага Hospitation, отиди, постои и виж. Всичко това има само тогава смисъл, ако  ти и бащата на детето сте убедени в системата и начина на преподаване. Ако се интересуваш от нещо друго, пиши

на мен ми напомня на нашенската сендовска система на училище самата аз съм жертва на тази система, затова не се въодушевявам от експерименти.

Защо жертва? Я разкажи?

elfljo, добре се 3авърнала. как беШе в БГ?
Рени, Щом бабата е тук, трябва непременно да си отдъхнеШ малко, и3ле3 по центъра, пий някъде кафе или отиди в му3ей, ако оби4аШ. А3 докато кърмех, и3ли3ах с малката и бабата. Бабата се 3анимаваШе с бебето, докато а3 си правех Шопинг терапия, когато бебето огладнее, Шмугвах се в една кабинка 3а преобли4ане, бабата 3аставаШе отпред на пост и така си беШе весело.
susan ,в3е ли си документа?

На Софиа и биха пре3 лятото 2 ваксини наведнъж и нямаШе никакви оплаквания.

Ние днес бяхме в 3оолог. градина, мн хубаво, особено храненето на тулените е страШно смеШно, но имаШе мн хора и ужасно мн деца. Ина4е на Софиа най_мн и харесаха рибите и големия аквариум.

значи тръгнах на училище на 6 год. тогава беше модерна т.нар. сендовска система. тя горе долу копирала старата учебна система с отделенията и прогимназиалните класове. от 1во до 4то отделение, после не 5ти клас, ами 1ви прогимназиален до незнам вече кой, аз напуснах по рано
в 1во отделение на обяд спяхме в училище, имахме си спалня на таван на училището. оценки нямаше до 7 ми клас. издаваха се грамоти, украсени с карикатури на доньо донев (3мата глупаци, брат ми ме скъсваше от майтап за това). учебниците не се носеха у дома, оставаха под чина в стаята. учи се само в училище, домашни няма, у дома само игра. учебниците бяха формат а4, с много картинки и малко текст.
в 6ти клас (т.е. 2ри прогимназиален) в програмата ни имаше 7ч. физическо и 2 ч. математика СЕДМИЧНО. на 1та род. среща майка ми попитала, не е ли малко математиката, че детето ще кандидатства в математическа гимназия след 7ми клас. отговора на класната ми бил, еееее ми ние ги учиме колко да могат да си преброят заплатата един ден на другия ден аз бях преместена в ново училище по нормалната система, по средата на срока, и изживях културен шок. отидох от клас 25 деца в такъв с 45, изпитваха се всеки ден и се слагаха оценки, аз не можех да разказвам уроци, математиката ми беше под всякакво ниво. паралелно с училището майка ми ме тикна на частни уроци и завърших годината с 3 петици по разказвателните предмети, но геогрфията и исторята до ден днешен са ми мъка.


та по въпроса за монтесори, не съм информирана, съседката ми си даде детето в такава детска градина и след 3 седмици си го прибра оттам. за мене е малко в категорията мода.

Хе-хе, и аз съм учила малко по системата на Сендов, но само в 1. клас. Не само учебници, ами и тетрадки не носехме вкъщи. Майка ми и да искаше не можеше да помогне защото не знаеше през деня какво сме правили. Най-хубавото беше спането на обяд. Но това го оценявам с днешна дата защото си полягам с удоволствие след обяд като китайците.  Тогава беше досадно занимание. След обяд имахме задължителна занималня. Не учехме букви, а за ченгелчета и чертички и дума не можеше да става. Започваше се с писане на цяло изречение. Или по-точно с рисуване на изречението.  И до днес си спомням първото си изречение. Във втори клас ме преместиха в нормално училище и много ми липсваха чертичките и ченгелчетата защото май още си рисувах буквите. Не можех да чета на глас, буквално сричах защото такива упражнения нямаше в предното ми училище, но пък четях много бързо на ум. С математиката се справях извънредно добре защото в Сендовото училище учехме в 1. клас уравнения и когато ни ги преподаваха във втори клас ми беше много странно защо съучениците ми не ги разбират. Изобщо объркана работа. И дори и след една година, изживях културния шок, за който Деяна пише, защото всичко беше много различно. И може би по същата причина и аз съм много консервативна по отношение на образованието.

Интересно! Аз бях чувала само положителни неща за системата на Сендов.
Сигурно е пак до учителите .
Дъщеря ми е нов човек, откакто не я мачкат в нормалното Фолксшуле. Да не говорим за това, че социалното и емоционалното и развитие е много по - високо от това на връстниците и в старото училище.

Между другото във Финландия, страната с най - висок стандарт на училищно обучение по ПИЗА се учи по подобен начин. Децата сами определят темпото с което учат. Ако едно дете е добро по математика, няма смисъл да си губи времето със задачи, които са му ясни а получава такива, които го стимулират да научи и да може повече. Съответно на дете, на което не му се отдава чак толкова математиката, не му се пишат двойки за да го накажат. Напротив - занимават се с него, обясняват му, не очакват от майката и бащата да го пращат на частни уроци.
В една елитна виенска гимназия се носи славата на една учителка, която била много добра. По какво се познава, че е добра? По това, че от нейният клас най - много деца повтаряли. Това не е виц, а действителността в австрийските училища. Затова съм абсолютно и само за Reformpädagogische Schulen.

Ладолче, още в предния си постинг исках да те питам как се адаптират децата от такива специални училища по-късно когато отидат в гимназията и се сблъскат със суровата действителност на оценките? А и липсата на оценките не отнема ли малко от хъса на децата. Има мнгого деца за които те са мотивация. Обаче така се отплеснах по експериментите на Сендов, че забравих. 

Вяра, ти кой набор си , ако не е тайна.
какви уравнения сте учили във 2ри клас, аз още помня как ревях че не разбирам и брат ми ми се подиграваше на следното уравнение
2x+2y=2(x+y). aз с дни не можех да вдена къде отива втората 2ка, тази пред у/ка сега ми е смешно, но щом още го помня...

Вяра, този вид училища (не мога да спра да повтарям, че всичко зависи от преподавателите!) учи децата на самостоятелност. Не да преписват от дъската, не майките да им решават задачите, не бабите да им поправят домашните. Дъщеря ми имаше 1 1/2 години оценки и аз бях тази, която се вълнуваше - на нея и беше все тая. Всяко дете притежава естествен инстинкт за "любознание". Оценките убиват този инстинкт много бързо и детето започва да учи, за да се хареса на госпожата, или на мама, или на татко, или баба в България да има с какво да се гордее. Тука в гимназия се влиза с пълно шест. По всичко. И по рисуване и по пеене. Как ще се справи дъщеря ми, ще ви разкажа догодина по това време. Сега тепърва ни предстои приемане... Тя не се тревожи от нищо, знае много добре какво я очаква ако не влезе в гимназия и какви са алтернативите - никакви. Аз съм тази, която не може да мигне, но това си е мой проблем.