колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете

А как става осиновявавнето на БГ дете в чужбина-тромава или бърза е процедурата,както тази по осиновяването на детето в БГ.?

         И аз съм мама на две не-биологични дечица.Мечтала съм си,че дори и да имам биологични,ще си осиновя дете.Простичко е-въпрос на нагласа и може би на мечти Това,казвам и на децата си,дано да са благословени да имат деца и възможност и да осиновят детенце като тях.Но по-интересен по темата е моят съпруг,имаме си и биологичен батко.Мъжът ми обожава и 3те си деца,аз също.Ами това е.

Albertine, не се заяждам, ама нещата с вземането и връщането на дете изобщо не стоят така, както си го описала. ПРиемното семейство не е да вземеш дете по празниците, двете нямат абсолютно нищо общо, пък и вече не се практикува вземането на дете по празниците, защото е ясно за всички, че това се отразява много зле на детето. А вземането и връщането на дете изобщо не е толкова лесно, колкото си мислиш, дори и в България. Има цяла тема по въпроса в осиновителския.

Няколко хапливи забелижки видях, от които на мен лично ми стана неприятно.
Мисля, че темата е БИХТЕ ЛИ взели...
В тази вързка отговорих аз, а предполагам и всички останали, които бяха обвинени в празнословие.
Защото видиш ли, щом все още не сме осиновили, само си чешем езиците.
Да се скараме и на всички, които искат да имат деца, а още не са бременни, че само си приказват?
Смятам, че човек узрява за такова нещо и ако аз съм наясно със себе си това изобщо не означава, че казуса е обсъден в семейството ми и решението е взето.
Аз бих осиновила дете, дали обаче ще го направя зависи на 50% от мъжа ми.
Извинявам се, че още не сме готови...

Интересува ме темата,разбира се.Може би тайничко съм се надявала прогнозата с 90-то процента да не се сбъдне.Може би съм очаквала всяко трета жена тук да напише:да,аз имам две деца и осинових трето,защото ме боли за него.ти сама си отговори-не можем всички да осиновим,това е повече от ясно.Ами като не можем,защо да пишем,че бихме?Всичко е въпрос на докарване тук,вижте ме колко съм благородна и как жалея за тези деца.Жените,които вършат благородни дела,те не пишат за тях.Аз поне съм честна.може да не ви изнасят моите думи и да се опитвате да ме пратите в други подфоруми,но аз поне съм честна.Казвам не,не бих.И прекрасно знам,че повечето от вас не биха го направили.По-вероятно е някой,който е казал,че не би,да го направи.Защото който мисли,той не пропуска нито една подробност.И знае,че отговорността е голяма.Особено когато вече има собствени деца.

Да, много грозно звучат нападките срещу тези които "бихме" - напълно неразбираемо за мен. Но аз нямам намерение да се обяснявам на никого.

Albertine, ще поясня. Знам, че за хората, които не са на "ти" с терминологията (а тя идва с минаването на самата процедура) е малко объркано, затова ще се опитам да го поднеса разбираемо.

1. Набавяне на нужния пакет документи (тази информация обикновено е редно да се поиска от Регионална Дирекция Социално Подпомагане, но най-сигурно е, ако се провери и в Отдел Закрила на Детето по район, защото в момента всяко си има спецификите и изискванията)
2. Подаване на молба
3. Начало на процедурата по проучване "годността" на кандидат - осиновителите (фиксиран срок от максимум 3 месеца)
4. В краят на този три месечен срок, се написва доклад от социалните работници относно цялостната ситуация на кандидат - осиновителите
5. Вписване в Регистъра на кандидат - осиновителите
6. Отговори от всички Регионални Дирекции, които са посочени като възможни от кандидат - осиновителите (тоест: в заявлението си, посочвате от кои региони бихте желали да дойде детето ви, можете да посочите и територията на цялата страна, така шанса е по-голям, но е свързано с възможности за пътуване)

Дотук сроковете са ясни и не са дълги.

7. Получаване на уведомително писмо и покана за среща с дете (това се решава на Съветите по осиновяване, които избират подходящо семейство за детето, на базата на социалния доклад).
* Голяма скоба: Колкото по-тесни критерии за дете се посочват, толкова по-вероятно е срока на чакане да е по-дълъг. Например: ниска възраст, здравословно състояние, произход, пол...
8. Среща с детето и отговор от страна на кандидат-осиновителите. Всеки кандидат-осиновител има правото да приеме или откаже. Разбира се, ако тези откази станат системни, тогава е редно да се преразгледа доклада на социалните, за да се види дали преценката е била направена правилно.
9. Подаване на молба за осиновяване в съда по регион.
10. Назначаване на дело по осиновяване - до две седмици след подаване на молбата.
11. Съдебно дело по осиновяване.
12. След излизане на съдебното решение по осиновяване (седем дни след датата на делото), детето може да бъде изведено от институцията и да влезе в истинския си дом.

Най-често, тази процедура (подчертавам, особено, ако няма стеснени критерии за дете), трае по-малко от една нормално протекла бременност. Така че, лично мое мнение е - не, не е дълга.

Друга тема е, как влияе на всеки човек. Това е период наситен с много емоции. Налага се да разкриваме интимни детайли от себе си и живота си пред абсолютно непознати. Напрежението от неизвестността, ни кара да усещаме всичко по-силно, по-тежко, по-емоционално. Времето сякаш се разтегля...
Съгласна съм, че докато се намираме в процедурата не е лесно, но основно от емоционална гледна точка. После, забравяме много бързо, било защото истинските трудности идват едва тогава или защото, вече от погледа на "вряли и кипяли", нещата изглеждат по-леки.

Това е, що касае страната на кандидат - осиновителите.

Друга тема е, че с настоящото законодателство, децата престояват излишно с години по институциите. Там наистина батака е огромен. И неминуемо следва проблема - по-големите дечица, намират трудно желаещи да ги осиновят. Нормално - една жена, жадувала детенце, иска да присъства през по-голямата част от живота му, да го повива, да го храни с биберон, да види първите му стъпки, първата му дума...
Там са истинските проблеми.

Мили момичета, които "бихте" осиновили, не отправям нападки към Вас, а Ви призовавам да направите тази крачка. Да узреете за това. Думите са хубаво нещо, но делата са още по-хубаво. Дискутирането на тази тема е полезно. Много от Вас не са се сблъсквали конкретно с тези неща, а само си мислят. И пишейки и четейки всичко това, ще  стигнат до реалния избор и стъпка. Ние, осиновители /кандидат-осиновители/ се дразним от обобщенията, празните приказки и безпочвени заключения. Лично мен ме подразни обобщението за %-тите. Аз, като човек направил тази стъпка при наличието на рождено дете, стабилно семейство, не смятам, че съм от изключенията. Познавам лично още 3 жени, направили точно това - осиновили след като вече имат дете. 
На всичко отгоре, майките, които са се сблъскали с проблемите в следосиновителния период, знаят какво коства на всяко дете, всяка минута престой в институцията. Много сме чувствителни на тази тема и се борим със зъби и нокти за доброто на децата. Така както съм готова да одера жив човек, ако нещо направи на биологичната ни дъщеря, така бих постъпила и за всяко дете на улицата, в дом или където и да е. 
Дразня се още и от разните аргументи, изказвани както за осиновяване, така и за раждане на второ дете. Лично аз смятам, че материалното състояние не е пречка. Хората, живели и видели повече, са казали - дето 3 панички манджа, там и четири.

 Както е написала ДарЗаМен, процедурата не е тромава, а си е съвсем регламентирана. Друг е въпроса за емоциите. Но всичко си идва накрая на мястото и си заслужава емоциите.

manja_66, виж сега. Похвално е това, което си направила, но смятам, тук всички имат право да изкажат менение, без то да бъде окачествено от някой като безсмислено, нали?
Помислих, че темата е за всички, а не само за онези, които вече са се решили на тази стъпка.

Пак мога да повторя: факта, че съм майка не ми дава право да съдя онези, които не са, а изказват мнение за майчината любов и отглеждането на деца, както съм забелязала в постовете на Лени, да речем.

Не мисля, че някой има право да ме обвинява че  "бих", а да ръкопляска на онези, които "не биха", защото видиш ли те били честни, а ние патките, които "бихме" разтягаме локуми.

Защото пък всички вие, които вече сте си взели детенце или дечица, също сте минали през периода на "бих", едва ли по на 20 години сте започнали процедура по осиновяване.

Шанел,аз мисля че по-скоро ти си търсиш някакво извинение за това че не би осиновила.Мислейки си за нас като за жени,които лицемерничат и си чешат езиците по-малко ти тежи на съвеста че не си скроена като нас.Ако питаш мен, няма смисъл да се измъчваш.
Дарзамен,това което си дала като информация,важи ли и за осиновяване на българско дете в чужбина.Ленка ти имаш ли инфо за тези неща,копни го от някъде,ко успэш.
Аз нямам никакви претензии за възраст,пол,раса...все ми е едно.И аз както една друга майка писа,предпочитам детето да е по-голямо,не за друго,ами просто ми би било по лесно ако и то самото е наясно със всички неща.Тук в блока срещу нас живэ едно осиновено българче от цигански произход.Страшна красавичка!Късмет е имало детето че са го осиновили точно тези хора.Трябва да заприказвам майката и да проуча как са процедирали.

Всеки български гражданин може да мине процедурата предвидена от българското законодателство, именно като такъв, но не и съпругът ти. Ако се интересуваш наистина, ще се постарая да ти дам цялата налична информация, макар че ако влезеш в нашия форум, ще намериш изобилие от информация.
Малко са оплетени нещата, когато единият от съпрузите е българин, а другият не и още повече, когато живеят постоянно извън предела на страната. Има точки, по които това отговаря на международно осиновяване - а там нещата стоят по различен начин.


Информацията, която дадох по-горе, касае националните осиновявания.

Дай боже никога за мен да не се намери такава кройка.

отговорих по темата, но явно трябва да вляза в още подробност, защо е само бих, а не съм го направила а не мисля че форумът ми е място за обясняване на толкова лични неща
не мога да се реша на осиновяване по ред причини, но бих взела по-голямо детенце, под формата на приемно семейство, в смисъл да се грижим за него без да го осиновим, както правят в америка например...да си е постоянно с нас де, не в този вид само за празниците
дори това е по-големият проблем в българия, за по-големките дечица

И аз отговорих положително с бих, именно защото въпросът е зададен по този начин, а не е "дали сте го направил" или "дали ще го направите".
По принцип това е нещо, което сме обсъждали и планирали да стане в следващите 5-6 години. Преди да стане факт обаче, естествено няма как да съм сигурна, че всичко ще се развие по предварителен план.
Но както винаги тук се почва с обобщения и проценти. 

Не бих. Притеснявам се, че не бих могла да се справя с психичния "багаж" на едно такова дете.