колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете

Аз бих си взела детенце ни6то 4е имам две собствени.Но това е голяма отговорност и трябва много добре да се прецени и децата ти трябва да го искат.

аз пък не мисля че проблема с децата в домове ще се реши, когато всеки осинови дете, а когато домовете спрат да се пълнят
какво се прави по този въпрос?! нищо, нито от държавата, нито от нпо
аз не мога да взема дете по същата причина , поради която не си раждам още деца

Аз съм човекът, който писа за "тромавата и бюрократична" процедура и моля думите ми да не се вменяват на другите потребителки, които отговориха с "бих". Грешката е моя, защото направих нещо, което по принцип не харесвам - да се обобщава, а по точно съдех от два конкретни примера, на които съм била свидетел и които явно са изключение, четейки постовете на по-запознати с процедурата. Факт е, че осиновяването на брата на мъжа ми продължи година, изненадвам се, че се пише, че няма изисквания за финансовото положение на желаещите, защото си спомням, че проучваха доходите на свекър ми, задължително беше детето да има собствена стая в жилището и разни подобни условия. Може да има промени в нормативните актове, може и нашия случаи да е бил по-различен, не знам... Съжалявам, ако съм подразнила някого с неинформираността ми.
И още нещо, доста е неприятно, да се "нападат" отговорилите с "бих", обвинявайки ги в лъжа, демагогия или празни приказки. Или да се дават съвети от вида на "не пишете бих, а го направете", още повече в тема със заглавие "колко от вас БИХА взели дете от дом...". Самата тема предполага отговори като "бих", или "не бих". И всеки сам преценява за себе си, кога е готов за подобно нещо.
Никой не може да каже какво ще стане след време и дали писалите "бих" няма да направят и следващата крачка, нито пък дали при писалите "не бих" няма да има промяна в мнението им след време и те също да предприемат този ход. Едва ли някой, който е мислил по този въпрос ще подходи към него единствено емоционално, без да си дава сметка, какви трудности му предстоят (от всякакво естество) или без да се информира подробно около всички необходими процедури по осъществяването му.

Съгласна съм. Само последното не е съвсем вярно. И говорим за гражданско общество (евентуално), не за НПО или държавни институции.

Ето ти темата в Осиновители: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234795.0
Ето ти темата в друг форум, нарочно започната там, с надеждата да се включат повече хора: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=230750.0

Петя_К, разбира се, че има изисквания! Как да няма? Просто не са така тежки, както навън.
Аз осинових по времето, когато още бях под наем, има немалко осиновители, които и до днес са. Социалните не са перфектни, но не са зверове.
Искането детето да има собствено пространство е нормално все пак, не е нужно да бъде цяла стая на първо време, да не казвам, че е почти невъзможно да оставиш току-що осиновено дете в отделна стая, освен, ако не е на 15.
И виждам, че дори и при вас не е отнело повече от 5 години, а само една. Разбира се, не може да стане за една седмица, физически не е възможно.

Не разбирам защо тази тема, предизвиква винаги такива болезнени реакции.

Разберете, че едно от основните изисквания по време на проучването на осиновителите е, да се справили с личните си драми и болки. И има резон.
Не виждам нищо разумно във взаимното "изяждане".
Отговорността е равна на тази да отгледаш биологично дете, но много от проблемите при тези деца са от съвсем друго естество, затова се иска маскимална зрялост и преценка. И търпение. 

И сега какво, трябва да ръкопляскаме на твоето АЗ, написано с главни букви? И колко пъти още ще  го повториш?
Малко скромност не е излишна, най-малкото, защото тук никой не те познава реално, за да е сигурен дали наистина си го направила. След всички теми, които напуска из всички подфоруми за има-няма три дни, впечатлението, което успя да създадеш, заслужава всичко друго, но не и аплодисменти. Ако разбираш какво искам да кажа...

Това май е най-важното. Не искам да споря и да нападам никого, но решението да се осинови дете не може да се взема само с емоция. Трябва много трезво да се обмисли, всеки трябва да е наясно със собствените си чувства и възможности. Не оспорвам правото на всеки да има мнение по този въпрос. Единственото, което знам със сигурност, че да се осинови дете е огромна отговорност, понякога по-голяма от това да родиш дете. Винаги когато стане въпрос за осиновяване се сещам за мои близки, които осиновиха дете при положение че вече имаха собствени деца. Тогава всички около тях изпаднаха във възторг - колко са добри, колко широко са скроени. Те се опияниха от собственото си величие и в името на това да осигурят на момченцето най-доброто го разглезиха до такава степен, че то стана просто непоносимо. Отблъснаха и разпиляха собствените си деца, оправдавайки се с това че те вече са големи (15-16 годишни ). В момента той е около 30 годишен алкохолик, който постепенно разпродава всичко ценно от някога прекрасния и уютен дом. Осиновителите са възрастни и безпомощни, а техните деца отдавна не се занимават с тях. 

.....

ДарЗаМен е права!
Децата са си деца! Просто светът на осиновените деца е малко по-различен. Хубаво е, че все повече родители се запознават с този свят, подготвят се да посрещнат болката, учат се да разбират децата си по-добре. 

Незнам дали бих взела дете. Наскоро гледах един трогателен филм за децата в домовете. Изведнъж поисках да си вземем едно малко ничие детенце. Попитах мъжа ми какво мисли за тази идея. Не беше очарован, не беше и твърдо против.
Страхувам се дали мога да бъда добра майка за такова детенце, защото такова решение не е шега...Ще мога ли да му дам толкова обич, колкото давам на моето собствено дете?
Отговорите на тези въпроси витаят около мен, и това ме спира да реализирам идеята си за момента.

Едва ли. Прекалено много ме е страх да не ги сравнявам, обичам различно... От това ме е страх и за второ мое, но, все пак е друго. Ако нямах деца, да! Дълго време не можех да забременея и съм мислила по въпроса.

Hope, деца са я!
Няма да изнасяме лекции на хората. Това са неща, които са работа на социалните по време на проучването и на (дай Боже, да почнат най-накрая) обучението. Всяко дете е отделна вселена, не можем да обобщаваме. Нима нашите осиновени деца са еднакви?!
Хубаво е все пак бъдещите родители да са запознати с някои особености на този акт, за да не се получват после крайни и болезнени ситуации. И в двете крайности.

А бабче е права, просто ти май си я прочела малко "на верев" или "през очите" на болката. 

Права си, Дар, май не можем да сме безпристрастни, колкото и да се опитваме!

аз бих взела където две там и три, ама мъжът ми се потриса от ужас, много го изнервят неговите, а пък какво остава за друго....

аз познавам хора, чийто деца са вече големи и не се нуждаят от посноянни родителски грижи, да гледат деца от домовете (приемно семейство или както се казва).

Ако имах финансова възможност да .

Аз исках и си взех дете от дом,имах две момчета,осинових дъщеря си когато момчетата бяха в 5-6клас,по-късно пък родих отново...пак момче!Разлика неправя между децата си,все едно ,че Ваня винаги е била с нас,от самото си раждане!Само,че ако това осиновено детенце е по-големичко е малко по-трудно адаптирането към новата среда,обаче с много много търпение и нерви и ЛЮБОВ всичко се постига Поздравления за тия ,които са решили да направят едно такова добро на изоставено дете   

Е и аз бих, но от две години го осмислям това бих и още не съм готова да дам категоричния отговор - ще осиновя дете. Това което истински ме притеснява е дали ще се справя с душевните проблеми на детето и разбира се 3 деца са си 3 деца - повече време, нерви, финанси....Кой знае, може би някой ден