АЗ. И не лъжа.
И аз. И аз не лъжа. Даже мисля две или три да са. Само малко да стъпя на крака обаче.
колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете
- Публикувана: 12 ноем. 2007, 20:08 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2008, 19:00 ч.
# 150
15 ноем. 2007, 01:00 ч.
И аз. И аз не лъжа. Даже мисля две или три да са. Само малко да стъпя на крака обаче.
Виж целия пост
И аз. И аз не лъжа. Даже мисля две или три да са. Само малко да стъпя на крака обаче.
# 151
15 ноем. 2007, 09:34 ч.
Аз бих осиновила дете. Тоест ние със съпруга ми бихме. Имаме една прекрасна дъщеря, която се появи след много години чакане и искаме да имаме и второ наше детенце, но още преди 7 години се разбрахме, че като навършим 35 и двамата и дори и да имаме наше дете ще си осиновим едно. Сега съм на 30 години почти и вярвам, че след 3-4 години вече ще сме достатъчно стабилни финансово, за да изпълним това си обещание. Само се надявам дотогава процедурата по осиновяването да е улеснена, защото сега е някакъв ад направо. Само да ми дава Господ здраве и възможност и ще си осиновя детенце. Мисля, че сме го премислили достатъчно и трезво сме преценили, че ще се справим и ще обичаме това детенце от цялата си душа. Не можем да помогнем на всички деца без родители, но поне на едно можем да се постараем да дадем дом, обич и сигурност.
Виж целия пост
# 152
15 ноем. 2007, 15:15 ч.
Комплименти на всички, които взеха отношение по темата, без значение от позицията им!
Но моля ви, престанете с тази "адска" процедура!
Недейте да подвеждате хората!
Не е адска. Писаха ви достатъчно хора, които са минали през нея.
Не е лесна, да. Но ако има нещо с което съм съгласна от мнението на заарон, то е: че не може отдаването на банков кредит да е по-трудно от поемането на грижа за един човешки живот.
У нас тази процедура е песен. Питайте тези, които ги проучват навън.
Другото не е процедура.
Другото е чакане. А то в голяма степен е свързано с това, какво сте посочили в заявлението. (Пол, възраст, етнос, здравословно състояние)
Както и с решаването на регламента за деца, оставени за временно отглеждане (уж). Деца има, не са се свършили... за жалост.
У нас даже масово липсва задължителното в други страни обучение на осиновителите, а после се оказва така нужно...
Това няма нищо общо с добрите намерения и с убеждението, че любовта е достатъчна.
Какво му е адското на 3-месечно проучване, 3-4 (нека бъдат дори 15, но е рядко) срещи и двуседмично тичане за събиране на документи? Само търпение е нужно. И осведоменост.
Виж целия пост
Но моля ви, престанете с тази "адска" процедура!
Недейте да подвеждате хората!
Не е адска. Писаха ви достатъчно хора, които са минали през нея.
Не е лесна, да. Но ако има нещо с което съм съгласна от мнението на заарон, то е: че не може отдаването на банков кредит да е по-трудно от поемането на грижа за един човешки живот.
У нас тази процедура е песен. Питайте тези, които ги проучват навън.
Другото не е процедура.
Другото е чакане. А то в голяма степен е свързано с това, какво сте посочили в заявлението. (Пол, възраст, етнос, здравословно състояние)
Както и с решаването на регламента за деца, оставени за временно отглеждане (уж). Деца има, не са се свършили... за жалост.
У нас даже масово липсва задължителното в други страни обучение на осиновителите, а после се оказва така нужно...
Това няма нищо общо с добрите намерения и с убеждението, че любовта е достатъчна.
Какво му е адското на 3-месечно проучване, 3-4 (нека бъдат дори 15, но е рядко) срещи и двуседмично тичане за събиране на документи? Само търпение е нужно. И осведоменост.
# 153
15 ноем. 2007, 17:36 ч.
Бабче от всичките ти постове досега, този е единствения, който не мога да разбера и с който не мога да се съглася.
Мога да кажа за себе си: Да, искам да осиновя дете. Въпреки, че имам две. Не се страхувам и съм готова да го направя.
Чувствам се емоционално стабилна и съм достатъчно уверена в себе си, че ще успея да създам същата емоционална стабилност у децата си, биологични или не.
Надявам се, че един ден и това ще стане, въпреки всички трудности
Виж целия пост
Както видях повечето отговори са " бих взела". Ами това не е истина.
Да сигурно си мислите, че можете, ама не е така .
99% от пишещките във форума не могат да понасят някой от хората свързани с тях по някакъв начин (роднини, съседи, родители на съпрузи), което само по сбе си означава, че макар и да си въобразявате вие не сте достигнали онова съвршенство на духа, при което да прощавате и да приемате. Тъй че не се напъвайте и не твърдете, че ще вземете дете. Зареждаяте си егото с други лъжи.
Да сигурно си мислите, че можете, ама не е така .
99% от пишещките във форума не могат да понасят някой от хората свързани с тях по някакъв начин (роднини, съседи, родители на съпрузи), което само по сбе си означава, че макар и да си въобразявате вие не сте достигнали онова съвршенство на духа, при което да прощавате и да приемате. Тъй че не се напъвайте и не твърдете, че ще вземете дете. Зареждаяте си егото с други лъжи.
Бабче от всичките ти постове досега, този е единствения, който не мога да разбера и с който не мога да се съглася.
Мога да кажа за себе си: Да, искам да осиновя дете. Въпреки, че имам две. Не се страхувам и съм готова да го направя.
Чувствам се емоционално стабилна и съм достатъчно уверена в себе си, че ще успея да създам същата емоционална стабилност у децата си, биологични или не.
Надявам се, че един ден и това ще стане, въпреки всички трудности
# 154
15 ноем. 2007, 17:55 ч.
Извинете, че ще метна бомбата, но ми е интересно и колко от потенциалните "бих" са готови да осиновят дете от друг етнос. Защото май по домовете основно са ромчета.
Виж целия пост
# 155
15 ноем. 2007, 18:05 ч.
Аз не съм готова да се грижа за дете от друг етнос.
И не се притеснявам от това.
Да се осинови дете не означава да се вземе какво да е дете и на всяка цена, а това за което ще можеш да се грижиш адекватно и да го обичаш истински.
Виж целия пост
И не се притеснявам от това.
Да се осинови дете не означава да се вземе какво да е дете и на всяка цена, а това за което ще можеш да се грижиш адекватно и да го обичаш истински.
# 156
15 ноем. 2007, 18:10 ч.
Лизбет, аз ще ти отговоря. Не съм готова да взема дете от друг етнос-по-точно от ромско потекло. И ще ти кажа защо. Причината не е, че съм расист и няма да мога да обикна такова дете-ще мога и още как. Детето си е дете и то ще стане такова каквото аз го възпитам. Причината е в това, че живеем в супер нетолерантно общество и ако на това дете му личи, че е ромче, то животът му в нашето общество никак няма да е лесен. първо, че все ще се намерят доброжелатели, които да му подмятат, че може би е осиновено, защото изглежда различно от нас и то много преди аз да реша примерно, че детето е готово да разбере какво значи осиновено и че това не е срамно. Второ защото останалите деца в детската градина, пред блока или в училище ще го скъсат от подигравки и подмятания в същия стил и в крайна сметка детето може така да се травмира, че да се окаже, че живота в семейна среда няма да е по-лесен и щастлив за него. Ето това е моята причина.
Виж целия пост
# 158
15 ноем. 2007, 19:24 ч.
Благодаря ти. Защото последния път, в който се засегна темата, не бях най-желаната личност във форума.
А това е голата истина за "адската" процедура. Защото (слава Богу!) има малко деца от български произход в институциите.
Затова хората чакат "повече". Тоест, повече от няколко седмици или месеца. Но чакане над две години е доста рядко, поне по мои сведения.
Да ви кажа под секрет, че на повечето "екзотични" деца, никак не им личи, че са ромчета. На хората не им минава и през ума. Отбелязват, именно екзотичната им красота, афинитета им към музиката и танците, но аз за една година не съм видяла дискриминационно поведение към детето ми.
Тези проблеми са май основно в нашите съзнания и то, докато са само хипотеза.
Ако пък си го гледаш в Италия, Лени, съвсем отпада проблема.
Мен от време на време, ме подпитват с неудобство, дали таткото е италианец...
Сега, относно готовността и знанията за родителстването на тези деца... Не е съвсем като при собствените ви биологични. Не защото няма да ги обичате, сигурна съм в това. Надявам се, някой ден, информацията за тези особености да са лесно достъпни за всеки, не само за специалистите и миналите вече по този път.
Като си спомня, аз самата как се зъбех на социалния - психолог, как не знае аз на какво съм готова...
Липсата на подобна информация, понякога поражда сериозни проблеми, страх, паника, грешна интерпретация и в крайна сметка - болка. Много болка.
Виж целия пост
Извинете, че ще метна бомбата, но ми е интересно и колко от потенциалните "бих" са готови да осиновят дете от друг етнос. Защото май по домовете основно са ромчета.
Благодаря ти. Защото последния път, в който се засегна темата, не бях най-желаната личност във форума.
А това е голата истина за "адската" процедура. Защото (слава Богу!) има малко деца от български произход в институциите.
Затова хората чакат "повече". Тоест, повече от няколко седмици или месеца. Но чакане над две години е доста рядко, поне по мои сведения.
Да ви кажа под секрет, че на повечето "екзотични" деца, никак не им личи, че са ромчета. На хората не им минава и през ума. Отбелязват, именно екзотичната им красота, афинитета им към музиката и танците, но аз за една година не съм видяла дискриминационно поведение към детето ми.
Тези проблеми са май основно в нашите съзнания и то, докато са само хипотеза.
Ако пък си го гледаш в Италия, Лени, съвсем отпада проблема.
Мен от време на време, ме подпитват с неудобство, дали таткото е италианец...
Сега, относно готовността и знанията за родителстването на тези деца... Не е съвсем като при собствените ви биологични. Не защото няма да ги обичате, сигурна съм в това. Надявам се, някой ден, информацията за тези особености да са лесно достъпни за всеки, не само за специалистите и миналите вече по този път.
Като си спомня, аз самата как се зъбех на социалния - психолог, как не знае аз на какво съм готова...
Липсата на подобна информация, понякога поражда сериозни проблеми, страх, паника, грешна интерпретация и в крайна сметка - болка. Много болка.
# 159
15 ноем. 2007, 19:49 ч.
Нямам предразсъдъци и в молбата си няма да уточнявам етнос.
Виж целия пост
Извинете, че ще метна бомбата, но ми е интересно и колко от потенциалните "бих" са готови да осиновят дете от друг етнос. Защото май по домовете основно са ромчета.
Нямам предразсъдъци и в молбата си няма да уточнявам етнос.
# 160
15 ноем. 2007, 21:46 ч.
... бих, ... не бих...
Ние осиновихме по стария закон, когато се обикаляше от град на град, от дом на дом за да се регистрираш на място. В молбите пишехме: дете от мъжки пол, от български произход, над 2,5 год. Веднъж, чакайки пред един директорски кабинет видяхме две щъпуркащи много мургави близначки, нищо не си казахме с мъжът ми, просто ги гледахме. Когато директора ни прие и двамата в един глас изграчихме: "близначките за осиновяване ли са". Оказа се, че са осиновени от чужденци и след два дни заминават. Та така... бих, ... не бих. След това осиновихме момиченце на 4 месеца, нищо общо с изискванията ни в молбите.
Виж целия пост
Извинете, че ще метна бомбата, но ми е интересно и колко от потенциалните "бих" са готови да осиновят дете от друг етнос. Защото май по домовете основно са ромчета.
Ние осиновихме по стария закон, когато се обикаляше от град на град, от дом на дом за да се регистрираш на място. В молбите пишехме: дете от мъжки пол, от български произход, над 2,5 год. Веднъж, чакайки пред един директорски кабинет видяхме две щъпуркащи много мургави близначки, нищо не си казахме с мъжът ми, просто ги гледахме. Когато директора ни прие и двамата в един глас изграчихме: "близначките за осиновяване ли са". Оказа се, че са осиновени от чужденци и след два дни заминават. Та така... бих, ... не бих. След това осиновихме момиченце на 4 месеца, нищо общо с изискванията ни в молбите.
# 161
15 ноем. 2007, 22:58 ч.
Бабче от всичките ти постове досега, този е единствения, който не мога да разбера и с който не мога да се съглася.
Мога да кажа за себе си: Да, искам да осиновя дете. Въпреки, че имам две. Не се страхувам и съм готова да го направя.
Чувствам се емоционално стабилна и съм достатъчно уверена в себе си, че ще успея да създам същата емоционална стабилност у децата си, биологични или не.
Надявам се, че един ден и това ще стане, въпреки всички трудности
Съжалявам, по този въпрос си имам специално мнение. Не твърдя, че сам права. Виждала съм много неща. Правила съм каквото мога за малките самотници в домовете без да очаквам репортаж по телевизията или индулгенция за чиста съвест.
Осиновяването на дете е решение, което не се взема просто така. Можеш да забременееш "по грешка" но не можеш "по грешка" да вземеш дете. Тези деца не могат да бъдат отхвърлени за втори път. Може би дългата процедура си има и добрите страни. Дава ти време да размислиш. Да се освободиш от емоцията. Затова твърдя, че отговори от рода "бих" са най-малкото необмислени. Естествено, това не се отнася до всички. Има хора изстрадали това решение, но има и такива които отговарят "първосигнално". Това е като струпването на "благодетели" в домовете по празниците. Коледа, Велик ден, портокали, телевизор, шарени дрешки - после една година чиста съвест.
Радвам се, че има хора като теб. Може би вие сте онзи 1%, който ни прави по-добри.
За мен най-важното нещо е децата да се чувстват обичани, защитени и никой по никакъв начин да не ги превръща в "домашни любимци". Знам, че това което казвам е гадно, но понякога годините и опита те правят малко циничен.
http://avatarbg.info/details.php?id=12313 Това макар и много хипотетично има общи неща с темата.
Виж целия пост
Бабче от всичките ти постове досега, този е единствения, който не мога да разбера и с който не мога да се съглася.
Мога да кажа за себе си: Да, искам да осиновя дете. Въпреки, че имам две. Не се страхувам и съм готова да го направя.
Чувствам се емоционално стабилна и съм достатъчно уверена в себе си, че ще успея да създам същата емоционална стабилност у децата си, биологични или не.
Надявам се, че един ден и това ще стане, въпреки всички трудности
Осиновяването на дете е решение, което не се взема просто така. Можеш да забременееш "по грешка" но не можеш "по грешка" да вземеш дете. Тези деца не могат да бъдат отхвърлени за втори път. Може би дългата процедура си има и добрите страни. Дава ти време да размислиш. Да се освободиш от емоцията. Затова твърдя, че отговори от рода "бих" са най-малкото необмислени. Естествено, това не се отнася до всички. Има хора изстрадали това решение, но има и такива които отговарят "първосигнално". Това е като струпването на "благодетели" в домовете по празниците. Коледа, Велик ден, портокали, телевизор, шарени дрешки - после една година чиста съвест.
Радвам се, че има хора като теб. Може би вие сте онзи 1%, който ни прави по-добри.
За мен най-важното нещо е децата да се чувстват обичани, защитени и никой по никакъв начин да не ги превръща в "домашни любимци". Знам, че това което казвам е гадно, но понякога годините и опита те правят малко циничен.
http://avatarbg.info/details.php?id=12313 Това макар и много хипотетично има общи неща с темата.
# 162
16 ноем. 2007, 08:40 ч.
Напълно съм съгласна с написаното от ДарЗаМен. Процедурата може и да изглежда сложна отстрани, но в действителност не се изискват кой знае какви усилия от кандидат-осиновителите. До голяма степен вина имат и журналистите, които разпространяват подобни мнения в медиите, без да си направят труда да проверят как стоят нещата подробно.
Прост пример: Подадохме документи за осиновяване през м.март (2007г.). Бяхме вписана в регистрите на кандидат-осиновителите през м.юни. В понеделник(11.11) имахме щастието да се запознаем с нашата дъщеря. Сега очакваме само делото за да бъдем законно признати за родители на детето. Или ако сметнете ще видите, че не изкарах и една бременност. И то при положение, че имахме претенции относно пола и възрастта на детето, което автоматично стеснява възможностите повече от с повече от 50% (ама при две момчета си искахме вече панделки, с което отговарям и на заглавието на темата).
Виж целия пост
Комплименти на всички, които взеха отношение по темата, без значение от позицията им!
Но моля ви, престанете с тази "адска" процедура!
Недейте да подвеждате хората!
Не е адска. Писаха ви достатъчно хора, които са минали през нея.
Не е лесна, да. Но ако има нещо с което съм съгласна от мнението на заарон, то е: че не може отдаването на банков кредит да е по-трудно от поемането на грижа за един човешки живот.
У нас тази процедура е песен. Питайте тези, които ги проучват навън.
Другото не е процедура.
Другото е чакане. А то в голяма степен е свързано с това, какво сте посочили в заявлението. (Пол, възраст, етнос, здравословно състояние)
Както и с решаването на регламента за деца, оставени за временно отглеждане (уж). Деца има, не са се свършили... за жалост.
У нас даже масово липсва задължителното в други страни обучение на осиновителите, а после се оказва така нужно...
Това няма нищо общо с добрите намерения и с убеждението, че любовта е достатъчна.
Какво му е адското на 3-месечно проучване, 3-4 (нека бъдат дори 15, но е рядко) срещи и двуседмично тичане за събиране на документи? Само търпение е нужно. И осведоменост.
Но моля ви, престанете с тази "адска" процедура!
Недейте да подвеждате хората!
Не е адска. Писаха ви достатъчно хора, които са минали през нея.
Не е лесна, да. Но ако има нещо с което съм съгласна от мнението на заарон, то е: че не може отдаването на банков кредит да е по-трудно от поемането на грижа за един човешки живот.
У нас тази процедура е песен. Питайте тези, които ги проучват навън.
Другото не е процедура.
Другото е чакане. А то в голяма степен е свързано с това, какво сте посочили в заявлението. (Пол, възраст, етнос, здравословно състояние)
Както и с решаването на регламента за деца, оставени за временно отглеждане (уж). Деца има, не са се свършили... за жалост.
У нас даже масово липсва задължителното в други страни обучение на осиновителите, а после се оказва така нужно...
Това няма нищо общо с добрите намерения и с убеждението, че любовта е достатъчна.
Какво му е адското на 3-месечно проучване, 3-4 (нека бъдат дори 15, но е рядко) срещи и двуседмично тичане за събиране на документи? Само търпение е нужно. И осведоменост.
Напълно съм съгласна с написаното от ДарЗаМен. Процедурата може и да изглежда сложна отстрани, но в действителност не се изискват кой знае какви усилия от кандидат-осиновителите. До голяма степен вина имат и журналистите, които разпространяват подобни мнения в медиите, без да си направят труда да проверят как стоят нещата подробно.
Прост пример: Подадохме документи за осиновяване през м.март (2007г.). Бяхме вписана в регистрите на кандидат-осиновителите през м.юни. В понеделник(11.11) имахме щастието да се запознаем с нашата дъщеря. Сега очакваме само делото за да бъдем законно признати за родители на детето. Или ако сметнете ще видите, че не изкарах и една бременност. И то при положение, че имахме претенции относно пола и възрастта на детето, което автоматично стеснява възможностите повече от с повече от 50% (ама при две момчета си искахме вече панделки, с което отговарям и на заглавието на темата).
# 163
16 ноем. 2007, 08:53 ч.
децата са си деца, не ги деля, карам им се еднакво и ги обичам еднакво. таткото обръща повече внимание на щерката, но то е нормално. не си мислете, че ще ги делите..какво тук значи някаква си кръв.
Виж целия пост
# 164
4 дек. 2007, 23:03 ч.
Напълно съм съгласна с написаното от ДарЗаМен. Процедурата може и да изглежда сложна отстрани, но в действителност не се изискват кой знае какви усилия от кандидат-осиновителите. До голяма степен вина имат и журналистите, които разпространяват подобни мнения в медиите, без да си направят труда да проверят как стоят нещата подробно.
Прост пример: Подадохме документи за осиновяване през м.март (2007г.). Бяхме вписана в регистрите на кандидат-осиновителите през м.юни. В понеделник(11.11) имахме щастието да се запознаем с нашата дъщеря. Сега очакваме само делото за да бъдем законно признати за родители на детето. Или ако сметнете ще видите, че не изкарах и една бременност. И то при положение, че имахме претенции относно пола и възрастта на детето, което автоматично стеснява възможностите повече от с повече от 50% (ама при две момчета си искахме вече панделки, с което отговарям и на заглавието на темата).
Супер готино
много щастие ви желая
Виж целия пост
Напълно съм съгласна с написаното от ДарЗаМен. Процедурата може и да изглежда сложна отстрани, но в действителност не се изискват кой знае какви усилия от кандидат-осиновителите. До голяма степен вина имат и журналистите, които разпространяват подобни мнения в медиите, без да си направят труда да проверят как стоят нещата подробно.
Прост пример: Подадохме документи за осиновяване през м.март (2007г.). Бяхме вписана в регистрите на кандидат-осиновителите през м.юни. В понеделник(11.11) имахме щастието да се запознаем с нашата дъщеря. Сега очакваме само делото за да бъдем законно признати за родители на детето. Или ако сметнете ще видите, че не изкарах и една бременност. И то при положение, че имахме претенции относно пола и възрастта на детето, което автоматично стеснява възможностите повече от с повече от 50% (ама при две момчета си искахме вече панделки, с което отговарям и на заглавието на темата).
Супер готино
много щастие ви желая Препоръчани теми