Мъжът ми има връзка :(

     Честно, чета и не мога да повярвам на очите си.На колко години си, на кой свят живееш, наистина ли мислиш, че на някой му пука за нечие чуждо щастие или нещастие!  Хм, мисля че е време да пораснете и да приемета нашия свят истински, реален свят, в който живеем, с неговата жестокост, безкруполност, безцеремонтност, бездушие, нечовечност....
   

  Добре е да вярваш в добро то, но още по-добре е да бъдеш реалист, не да живееш в облаците! Просто съвет, нищо лично!

  Към авторката - горещо ти желая нещата да се развият в твоя полза.От тук нататък със съпруга или без, ти желая да си щастлива, трезва в мислите си и   най - вече да запазиш себеуважението си!

Не мога да разбера, това повод за възмущение и объркване ли е?
След като на мен НАИСТИНА ми пука за щастието и нещастието дори на непознати хора, мисля, че по-логично е да живея с нагласата, че нормалния вариант е да очаквам същото отношение и от околните.
Когато не го получавам, отсвирвам с презрение съответния, но това не ме кара да виждам света само в черни краски, и слава Богу.
Мисля, че да се превърнем във вълци не е избора. За тебе света само това, което си изброила ли е?
По темата имам какво да напиша, но ще го направя по-късно.

Милмар, защо не се разделиш с този човек?

milmar, как траеш бе жена?Направо ме шокираха изказванията ти .....

И това ще стане, всяко нещо с времето си.

Мисля че разбирам какво имаш предвид. За всичко преживяно и изстрадано на този свят има възмездие.
Ти просто чакаш да настъпи твоя час. Това е чудесно, само се пази да не превърнеш възмездието в отмъщение.
И още нещо си помисли - струва ли си, няма ли да се събудиш един ден овъзмездена, но остаряла и опостушена...

Честно казано чувствах се опустошена и остаряла когато страдах от предателството му и наистина чаках възмездие, обаче си казах "стига" /като в рекламата на активиа/ и се чувствам много по-добре. Реших /колкото и глупаво да звучи/ да не допускам да страдам заради неговите грешки и засега има ефект.

Milmar истински  се възхитих, на душевната сила. Незнам дали бих се справила толкова успешно в подобна ситуация.

На авторката бих казала да действа както реши, тя най- добре познава мъжа си и себе си, но с достойнство.Дай му да разбере че не е единствения мъж на този свят.
Хайде и пиши как се развиват нещата , че не се знае на коя от нас може да ни потрябва твоя опит.

не ми се влиза в пререкания
не съм казала да ходи в сълзи и чорлава
но пък и да ходи по фризьори вместо да си изясни нещата с мъжа...
пак ти казвам - радвам се че така пишеш -0 явно е ч не ти се е налагало да преминеш през ада да си лъгана и да си го открила, че и да откриеш че човека който те лъже все още не ти е безразличен
докато не ми се случи и аз пишех постове като твоя, че даже бих казала и много агресивни от рода ка каз веднага ще си плюя на петите, и ще се махан и ще го зарежа и ....
и открих че в действителност нищо такова не направих

съвета ти е добър - но на първо време трябват разговори и не да се крият чувствата
мъжете имат нужда да знаят и да са уверени че ги обичат, също така ако не всичко е изгубено - ако жената покаже на мъжа болката си мвоже да спечели - ако е нормален човек ще го заболи ото болката която е причинил, може пъ ки съвестта да се обади...знае ли човек
част от проблемите идват о тпрекалената еманципация - че ние сме си достатъчни, че нямаме нужда от мъжете ни, че те са едва ли не излишни, че и в тежест....това е което си доказваме повседневно в забързаното ежедневие, когато сме ядосани сигурно казваме и подобни и по-силни неща
затова едно ото първите неща е да се реабилитират истинските чувства между двамата ако все още ги има...но който си мисли че това може да стане спокойно и без чувства...да може да стане ако няма чувства, но при наличието на такива - няма начин човек да остане спокоен

а после след разговорите и обясненията - това което ти съветваш е най-добрия начин първо жената да се освести и да се почувства нормално и да си възвърне поне мъъничко ако не самочувствието то спокойствието че е добре

напълно съм съгласна,само човек ,който е преживял подобна болка знае ...

Момичета, за съжаление ми се случи, но както написах по-горе - не мога да влизам в подробности. Знам какво е да ти се къса сърцето от болка, знам какво е да не можеш да спреш сълзите си, знам какво е да чувстваш, че губиш най-ценното в живота си. Знам какво е да си предаден. Разбира се, при мен картината бе различна. Няма 100 на 100 сходни случаи и поради тази причина няма универсална рецепта. Аз смятам партньора си за уникален, както всеки смята своя за такъв. Как да очакваме, че има един отговор, едно решение?

не мога и не смя да давам конкретни съвети, но ще ти дам малко тема за размисъл:

какво ви е събрало заедно? - хубавите мигове заедно. никой не се е чувствал длъжен на другия и е бил с него тогва и толков колкото е имал желание.
каквото ви е събрало тогава- това ще го върне при тебе.
което означава да не показваш ревност, да не го обвиняваш и да го караш да се чувства длъжен. любовта никога не се дава по задължение. иска се много сила за да постъпиш така, но ако си искаш мъжа- това е начина. всяка връзка си има пикове и спадове, и е човешко човек да се изкуши от това да е идеалния в нечи очи... особено както е един мъж в очите на жена изпаднала в беда.. особено когато знае че ти е ясен и трудно ще го гледаш с възхищени росто ей така... защото си го нвидяла и в добро и в лошо ...
заради детето се опитай да го привличаш с добро и с уют, а не с чувство за вина и със скандали, защото второто може и да ти донесе "победа"  но може и да го тласне окончателно към другата, аз не бих рискувала...
бих му дала тема за размисъл обаче с едно невиннои добронамерено отиване на почивка без него или по някакъв друг начин да види живота си без вас да усети липсата ви...
при положене че ясно е казал че си ържи на семейството и на теб и детето... прсто си постави за цел да си освежите връзката.
пожелавам ти всичко най добро, убедена сиъм чеси избрала свестен човек за съпруг и баща на детето ти и именно затова всичко ще си дойде по местата  това е просто период който ще отмине... на всекиго това изкушене някога се слечва за пръв път и повечето хора намират начин да го преодолеят...

реално и емел е права
има различни мъже
аз говоря от гледна точка на моя мъж...а има такива и като нейния, има и съвсем други
предполагам авторката на темата сама ще налучка правилния път
стискаме й палци - бяха и дадени много и уви дори противоположни съвети, но мисля си, че поне в една част се обединихме - трябва да се открият картите
за мен наистина играта би била добра само ако е честна

успех! на авторката а и на нас дето сме минали по тоя път...ама пътя всъщност няма край - то е едно непресттано вървене напред

Здравей мило момиче,
не съм попадала в ситуция като твоята, но мога да ти кажа как моя позната се справи с този проблем" любовница".....дългогодишно семейство, деца-слънце, жена-слънце, обаче човекът с хванал млада любовница, негова студентка.Колко време са изкарали тъка не знам, но Г-цата за да го хване, му казва че е бременна от него. И той хъката-мъката , разказва на жена си за ситуацията.Какъв е бил разговора не знам, той естественно казва на жена си че ще си запази семейството преди всичко( въпреки че и "двете гълъбчета" са доста хлътнали). Та развръзката: тя почна веки ден да ходи да го взима от работа-под ръчичка...все едно нищо не се е случило. И тъка няколко месеца подред "лепната за него" ....всяка свободна негова минута-само с него.Никъде не излиза без нея. Докато се развиваше това събитие, аз си мислех че никога не бих направила такова нещо- да търча след мъжа си и да го водя като кученце, след работа-всяка вечер в къщи. Унизително е. Но факта е, че жената си спаси брака, колкото и да не ми се вярвяше.   

А колкото до въпросната Г-ца( на която той можеше да е татко)- като видя че той е изгубена кауза, си призна че не е била бременна....и след 6 мес. вече беше женена за друг.

Поуката, която аз си извлякох от тази история, е че трябва да се БОРИМ за мъжете си, дори и да ни е против разбиранията и да е унизително да го правим. Понякога трябва да превъзмогнем себе си.
 Затова и аз бих те посъветвала: НЕ оставяй нещата не течението: ако имаш възможност- ходи и го взимай от работа...ангажирай го мило с разни семейни неща.Нека колежката види,че той си държи на семейството и след работа прекарва цялото си време с вас и че е ангажиран и съпричастен с теб, преди всичко.Ако трябва му постви и ултиматум- или ТОЙ да напусне работа, или колежката. Ти ще си прецениш как точно да действаш. Успех

Смяташ ли ,че една жена може да бъде всяка свободна минута с мъжа си ако той няма желание?