Welcome on board 10 - Италия _ Милано

Здравейте и от мен!
Присламчвам се накрая, привлечена от вкусните ухания на италианската кухня
Не съм изчела цялата тема още, но ще наваксам тези дни.
Ve4na, предполагам става дума за корени от цикория. Ако не бъркам същото нещо, от което се прави кафето ИНКА? Много ми е интересно какъв вкус има, може би леко горчи?

Дидка,
Доколкото разбрах, това е вид цикория, не знам кафето, което се прави, дали е от същия вид. Френската дума е endive (лат. Cichorium endivia). Ето тук има снимки:
http://www.supertoinette.com/fiches_recettes/fiche_endive.htm
а тук се виждат и корените:
http://fr.wikipedia.org/wiki/Endive

Горчиви са на вкус, затова се издълбават в основата, защото се смята, че това е най-горчивата част. А в салатите слагат пудра захар за омекотяване на вкуса. Ето така изглежда в готов вид рецептата, която пуснах по-горе:
http://recettes.viabloga.com/news/endives-au-jambon

В този му вид става много вкусно 

Да Ви разкажа и аз за Триест. Намира се на самата граница със Словения и наброява повече от 208 602 жители.
 Града е бил част от Австро Унгарската Империя почти целият XIX век. Едва в края на Първата Световна война става част от Италия.
 По време на Втората Световна Война, името на града се свързва с единственият концлагер в региона оборудван с крематориум, наречен Risiera di San Sabba, днес е музей и може да се посети, построена през 1913 в началото е било фабрика за ориз, през 1943 немците я превръщат в концлагер, а през1944 бил запален единственият в Италия крематориум. През 1965 г обявяват сградата за национален музей.
Днес Триест е известен, с едно от най- големите пристанища.Икономиката на града е базирана на туризма и на индустрията.
Символа на града е  Castello di Diramare (замъкът Мирамаре ), построен е на брега на морето през 1850 и е служил като лятна вила на  австрийският принц Масимиляно  Д Амбурго, заобиколен от прекрасен парк и  вътрешноста на замъка  е пълна с исторически предмети, запазени са всички мебели, килими, портрети.

В градината на замъкът може да се посети музей наречен  Giardino delle Farfalle ( Градината на Пеперудите).
Друга забележителност е Castello di San Giusto  (Замъкът Сан Джусто) построен върху едноименния хълм през 1450 г. Върху останки от римската епоха.
Днес  във музея се провеждат различни културни мероприятия и там може да се посети Civico Museo del Castello di San Giusto , пълен  с различни произведения на изкуството и внушителен  исторически оръжеен арсенал.
Basilicata di San Giusto e eдна от най-големите религиозни забележителности на града. Построена е през XIV и се намира близо до Castello di San Giusto,характерното за тази църква е че свързва две църкви  San Giusto e L’Assunta , чрез така наречените навате т.е.  колони и пиластри.
Църквата на Свети Антон е построена в типичен неокласически стил и напомня на  Пантелиона в Рим.
Само ще спомена Palazzo Gopcevich  Palazzo Carciotti, първият е построен през XIX век с благословията на Maria Teresa D’Austria, вторият е в неокласически стил построен от богат гръцки търговец.
Университета в Триест има 12 факултета и 23 000 студенти.Една от най- известните специалности е корабно инженерство.

За  типичната кухня тук мога да кажа, че е повлияна от австрийската, унгарската, славянската и ориенталската .
Супата от боб и зеле и викат Jota. Gnocchi di susini специалитет от картофи и сливи. Gnocchi di pane прави се от хляб, яйца и салам. Porzina con capuzi  т.е. свинско месо  варено и сервирано с кисело зеле нарязано на ситно. И гулаш, под което разбират супа с лук месо и лют пипер.
За сладките тук ядът щтрудел, путица т.е. паста фрола пълна със сушени плодове, кипфел ди патате , което ще рече малки сладки картофи, които се пържат в олио.
Ако се сетя друго ще допълня.