Нека да поговорим и за семейните скандалчета

Караме се да по-често спорим.
Да ви кажа мен ме е страх по-скоро от това да спрем да го правим.
 Ако спрат да ме дразнят някои неща които прави или казва значи просто вече не ми пука.
Което пък се сещате до какво води.

Караме се разбира се! Аз обикновенно съм инициаторката.
Забелязала съм обаче нещо: това със скандалите е като лавина.... Днес един, утре един, после 2, после 3.... и т.н. Така се изнервяш и влизаш в "цикъл", че измъкването е много трудно. В такива моменти пак аз подемам сериозен разговор, преглъщам гордост и други такива глупости, подавам ръка, плясваме с ръце и се прегръщаме. Няма как, единият трябва да се жертва и да слага край на тези серии. Обикновенно сме ние, жените, като по- емоционални и отговорни.

Често спорим,да,особено когато сме изнервени,досега големи скандали не е имало,но понякога и малките камъчета преобръщат колата,нали знаеш.Надявам се нещата да не вървят на зле.
Помислете кои са причините за скандалчетата и се постарайте да ги елиминирате.Може да направите списък с нещата,които ви дразнят един в друг и всеки да се опита да ги промени.

От караниците съм се научила на някои неща. Старая се да ги спазвам, не винаги успявам, но се уча от грешките си

1.концентрация: В спор лесно се отплесваш да защитаваш тезата си на всяка цена. Когато прозираш, че конкретните ти доводи са недостатъчни, бъркаш и вземаш от торбата "едно наум". Това бъркане е последвано от същото и от противника, защото и той си има такава торба. И ситуацията излиза от контрол. Когато се хвана, че го правя спирам веднага и казвам, че съм започнала да се отплесвам. Отсрещният разбира същото почти веднага и ако е разумен се приземява.
2. памет: В зависимост от спора от 10 мин до 24 часа по-късно, нещата вече няма да са същите, като в момента на спора. Акълът ще се е избистрил и злобата ще се е уталожила. Ще се прокрадва разочарование или чувство на вина, а може и двете. Ненужните думи ще са изпльоскани и няма да могат да се върнат назад. Това дава нов пълнеж за торбата "едно наум" и за следващи спорове. В един спор най-важното за някого е да се самооневини. Торбата е най-силното оръжие. А знаем, че ако нямаме оръжие не сме много склонни да воюваме.  Та гледам да не използвам ненужни думи. Ненужните думи са: обидни квалификации, неща които знам че нараняват, слабости у другия, унизителни подмятания и сарказъм. По този начин отслабвам оръжието на бъдещия "противник" и обезсмислям военизирането бъдещия спор. Когато той не се чувства нападнат, не изпитва нужда и да напада в отговор и успява да се концентрира върху разрешаването на въпроса без драматизации
3. време: Колкото по-кратко- толкова по-добре! Продължителността на спора е обратно-пропорционална на вероятността за намиране на решение.

Старая се да се придържам към тези, да речем, опорни точки. Имали сме много дупки, някои от които привидно без изход. Не е въпрос на характери начина на спорене, караници или както искате го наречете.  Всеки има някакво парденце инфантилност, което му замрежва очите в подобни ситуации. Единственото, което трябва да направим в такива моменти е да помним, че можем да го махнем и да се държим като възрастните, които сме всъщност

Караме е силна дума за нас,по-скоро да се сдарпаме за нещо дребно,но и на двамата бързо ни минава А големите караници стават заради майка ми,но рядко,по простата причина че живеем с нея и тя постоянно се меси в отношенията ни

Рядко се караме и то за пълни глупости!Лошото е, че си казваме неща, които не мислим.

Аз не се карам, но жена ми като "влезе в цикъл" нещата стават трагични и то най вече за глупости.
Обикновено отстъпвам, като "по умен"

На моменти ми идва да го убия, но ми минава. Най-много ме е яд на чертите, които е наследил от мама...

И при нас е точно така, с тази разлика, че той се владее, а аз говоря каквото ми падне. В момента, в който изрека поредната си идиотия, вече съм наясно със себе си, че далеч не го мисля и че не е истина, но елате ме чуйте и после стойте да ви убеждавам, че не съм такъв човек!   

Пък аз най-много се дразня от неговия властен манталитет, желанието му във всичко да се бърка и от всичко да разбира. И като се почувстват слаба, но справедлива, ставам особено зла.. 

 

и при нас е така

Следващият път можеш да се опиташ и да НАПИШЕШ нещо.

."в спора се ражда истината". Вероятно е прав мъдрия човек, изрекъл това. Всяко съвместно живеене е предпоставка за неразбирателство по въпроса за общите ресурси. Ако е спор - нека бъде. Ако е скандал заради повода, а не по същество - лош симптом е. Има някаква вероятност (подчертано минимална) да е период на неблагополучие, който да отмине.

Мисля, че е достатъчно красноречиво - няма двойка, която да не се кара. И не желая да изпадам в допълнителни обяснения на неща, с които всеки е запознат много добре.

Твое си е правото да вярваш или не. Аз съм запозната със сигурност само с това, че хората са различни.