Ако ви се отдаде тази възможност и в коя страна, респективно град ,бихте се адаптирали най-добре?
Виж целия пост
Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?
- Публикувана: 25 ноем. 2007, 16:58 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2008, 20:12 ч.
# 1
25 ноем. 2007, 17:10 ч.
Какво разбираш под "ако се оттдаде възможност"?
Ако ни предложат добре платена работа- може би. Но да се юрнем заради идеята да сме в чужбина- не. Смятам, че човек вирее най-добре там, където са корените му. Гестарбайтер не ща да съм
Виж целия пост
Ако ни предложат добре платена работа- може би. Но да се юрнем заради идеята да сме в чужбина- не. Смятам, че човек вирее най-добре там, където са корените му. Гестарбайтер не ща да съм
# 2
25 ноем. 2007, 17:22 ч.
И произходът ми, и професията ми, са такива, че не бих имала трудности да се устроя в чужбина. Професията на мъжа ми също му го позволява. Имала съм и предложения за работа в чужбина /1. Гърция; 2. Турция, а оттам Брюксел/.
Въпреки това, не бих заминала поне на този етап, защото: 1. тук се реализирам достатъчно добре професионално, семейно и личностно; 2. съпругът ми е домошар и не би заминал, за да почне нещо от нулата;
3. работата ми е свързана с идване на чужденци тук и с мои пътувания в чужбина /отделно пътуваме и семейно зад граница/ - така постоянно виждам как стоят нещата в действителност и не мисля, че има място, където би ни било по-лесно или където човек може да изкарва пари, без да полага някакви усилия.
Общо взето, ако имаш желание, сили, инат и не те мързи, можеш навсякъде по света да се чувстваш добре.
А като места, където бих живяла с удоволствие, веднага изброявам: Солун, Атина, Рим, Милано, Берлин, Форцхайм, Виена, Страсбург /и още едно специално за мен място/... В Америка или Канада не бих могла да живея. По другите континети нямаше да се чувствам на място. Но навсякъде в Европа бих се справила.
Виж целия пост
Въпреки това, не бих заминала поне на този етап, защото: 1. тук се реализирам достатъчно добре професионално, семейно и личностно; 2. съпругът ми е домошар и не би заминал, за да почне нещо от нулата;
3. работата ми е свързана с идване на чужденци тук и с мои пътувания в чужбина /отделно пътуваме и семейно зад граница/ - така постоянно виждам как стоят нещата в действителност и не мисля, че има място, където би ни било по-лесно или където човек може да изкарва пари, без да полага някакви усилия.
Общо взето, ако имаш желание, сили, инат и не те мързи, можеш навсякъде по света да се чувстваш добре.
А като места, където бих живяла с удоволствие, веднага изброявам: Солун, Атина, Рим, Милано, Берлин, Форцхайм, Виена, Страсбург /и още едно специално за мен място/... В Америка или Канада не бих могла да живея. По другите континети нямаше да се чувствам на място. Но навсякъде в Европа бих се справила.
# 3
25 ноем. 2007, 17:23 ч.
Виж целия пост
Какво разбираш под "ако се оттдаде възможност"?
Ако ни предложат добре платена работа- може би. Но да се юрнем заради идеята да сме в чужбина- не. Смятам, че човек вирее най-добре там, където са корените му. Гестарбайтер не ща да съм
Ако ни предложат добре платена работа- може би. Но да се юрнем заради идеята да сме в чужбина- не. Смятам, че човек вирее най-добре там, където са корените му. Гестарбайтер не ща да съм
# 4
25 ноем. 2007, 17:32 ч.
Имах много добро предложение за работа в чужбина и го отказах. Трябва да умирам от глад тук, за да отида в чужбина, че дори и тогава се съмнявам, че бих го направила.
Не ме влече чужбината, който иска да ходи.
Виж целия пост
Не ме влече чужбината, който иска да ходи.
# 5
25 ноем. 2007, 17:45 ч.
Аз лично не бих отишла да живея и работя в чужбина. Никога не бих допуснала да взимам по-малка заплата от колегите си само защото съм българка (не мисля, че има страна където работещите да са равнопоставени в това отношение). Имам прекалено много приятели зад граница и при всички тях тях това е задължително. Отделно няма да понеса да съм в затворено общество от какви ли не гастарбайтери, включително турци и цигани.
За момента България ми харесва. Получавам достатъчно доходи, имам си жилище и семейство. Няма да отида никъде.
Виж целия пост
За момента България ми харесва. Получавам достатъчно доходи, имам си жилище и семейство. Няма да отида никъде.
# 6
25 ноем. 2007, 18:01 ч.
Не ме тегли към чужбина. Предпочитам да ми е по-трудничко тук, ама да съм си на родна земя при мама и тате 
Виж целия пост
# 7
25 ноем. 2007, 18:10 ч.
В чужбина - само на екскурзия. На работа - не. Причините - всичките ми пиятели са тук, не мога да си представя там - на чуждо място с чужди хора и далеч от истинските ми близки - не не не. Дано никога не ми се налага да хода да работя в чужбина, защото човек не знае какво може да му се случи.
Виж целия пост
# 8
25 ноем. 2007, 18:44 ч.
Аз не останах в САЩ, защото не бих могла да живея там. И аз като другите - гастарбайтерски истории не ми допадат. Нито пък полицейщината, нито започване на живота от нулата, както и много други неща, остарях вече за това Но догодина заминаваме за Англия по програма за висококвалифицирани кадри. Дали ще реша да остана, също не знам, но може би да. Та смятам, че ако се ходи някъде,то трябва да се ходи като бял човек - с професия, образование, език и с редовни документи. Или поне с някакъв търсен занаят. Знаенето на местния език за мен е задължително условие за добър старт там. Иначе не бих тръгнала. И си зслужава само при условие, че там човек би имал един по-висок стандарт от този, който има тук. Важно е присъствието и подкрепата на семейството, на най-близките хора. Ние заминаваме всички, вземаме си дори и кучето А иначе - да се ходи някъде си, където човек да живее по-зле и от тук, колкото само и само да се каже, че е в чужбина - не виждам смисъл. Нелегално пребиваване и работа не препоръчвам на никого.
Виж целия пост
Но догодина заминаваме за Англия по програма за висококвалифицирани кадри. Дали ще реша да остана, също не знам, но може би да. Та смятам, че ако се ходи някъде,то трябва да се ходи като бял човек - с професия, образование, език и с редовни документи. Или поне с някакъв търсен занаят. Знаенето на местния език за мен е задължително условие за добър старт там. Иначе не бих тръгнала. И си зслужава само при условие, че там човек би имал един по-висок стандарт от този, който има тук. Важно е присъствието и подкрепата на семейството, на най-близките хора. Ние заминаваме всички, вземаме си дори и кучето А иначе - да се ходи някъде си, където човек да живее по-зле и от тук, колкото само и само да се каже, че е в чужбина - не виждам смисъл. Нелегално пребиваване и работа не препоръчвам на никого. 
# 9
25 ноем. 2007, 18:56 ч.
Абе не ме влече особено, но подозирам че ще ми се наложи някой ден 
Ще видим!
Виж целия пост
Ще видим! 
# 10
25 ноем. 2007, 19:01 ч.
Не знам. Винаги съм била по-склонна да кажа не.
И аз гастербайтер не ща да съм, а никой не е примрял за такива като мен, че да ми предлага хубава работа в чужбина.
Тук ще си стоим, май
Аз питах по едно време коя е идеалната държава, не можахме да стигнем до консенсус май
Бих се установила сравнително леко на местата, на които знам езиците. Но все пак не ми се иска.
Виж целия пост
И аз гастербайтер не ща да съм
, а никой не е примрял за такива като мен, че да ми предлага хубава работа в чужбина.Тук ще си стоим, май
Аз питах по едно време коя е идеалната държава, не можахме да стигнем до консенсус май
Бих се установила сравнително леко на местата, на които знам езиците. Но все пак не ми се иска.
# 11
25 ноем. 2007, 19:04 ч.
Именно това имам като идея, ако всичко това е налице аз тръгвам без да се замислям, може би така разсъждавам ,защото съм от поколението, което износи на плещите си целия преход...към демокрация.
Сигурно има и други ,които разсъждават като мен?
Иначе бих поживяла в Париж с професията ,която имам тук мога да живея прекрасно там стига да имам такава възможност
Виж целия пост
Именно това имам като идея, ако всичко това е налице аз тръгвам без да се замислям, може би така разсъждавам ,защото съм от поколението, което износи на плещите си целия преход...към демокрация.
Сигурно има и други ,които разсъждават като мен?
Иначе бих поживяла в Париж с професията ,която имам тук мога да живея прекрасно там стига да имам такава възможност
# 12
25 ноем. 2007, 19:04 ч.
Бих се установила трайно само в Ню Йорк, Манхатън, разбира се.
Ще се адаптирам светкавично. За съжаление мъжът ми е крайно заседнал в централна Италия и не се очертават такива шансове. В следващ живот, само там.
Виж целия пост
Ще се адаптирам светкавично. За съжаление мъжът ми е крайно заседнал в централна Италия и не се очертават такива шансове. В следващ живот, само там.
# 13
25 ноем. 2007, 19:10 ч.
И аз само за Манхатън съм готова да се прежаля.Ето тук бих живяла 
Виж целия пост
# 14
25 ноем. 2007, 19:17 ч.
Не съм от хората, които могат да виреят на чуждо място. Освен това професията ми е такава, че доста трудно ще работя на същата позиция както тук. И двамата ми братовчеди живеят в Далас вече 10 години. Говорила съм с тях, а и с други познати в САЩ. Не мисля, че животът там е по мой вкус.
За Европа положението е същото - обичам страната си, държавата ме дразни. Но обожавам професията си и колкото и нескромно да звучи съм постигнала много и то съвсем сама. Не мисля да го губя, за да мия чинии някъде по света, па макар и за 800 евро.
Виж целия пост
За Европа положението е същото - обичам страната си, държавата ме дразни. Но обожавам професията си и колкото и нескромно да звучи съм постигнала много и то съвсем сама. Не мисля да го губя, за да мия чинии някъде по света, па макар и за 800 евро.
Препоръчани теми